05 май 2012 г. Тема: здравеопазване

Основният проблем със здравните вноски и огромния брой граждани, които не ги плащат, е другаде. При огромните бюджети на МВР, ГРАО, НАП, НОИ, при наличието на домоуправители, кметове, етажни съсобственици през последните 10 години държавата така и не знае кои са тези един милион и 300 хиляди (или един милион и 900 хиляди, или един милион и неясно колко) души, които не се осигуряват за здраве и защо не го правят.

Ако става въпрос за хора, живеещи в чужбина, е добре те да бъдат отписани от системата. Ако са трайно безработни и социално слаби, за тях трябва да плаща фонд към социалното министерство. Има и голяма група, която не иска да внася пари за здраве, защото е разочарована от системата, от дългото чакане на опашки, от липсата на направления и защото така или иначе ще трябва да плати на ръка на докторите за лечение. И която плаща малка сума, за да се върне в системата, когато това й трябва.

В България има една основна разлика с останалите европейски държави - докато техните здравни каси плащат дори лечението на възпалено гърло, капки за нос, хомеопатия и пластични операции, тук НЗОК покрива само част от нужната медицинска помощ и медикаменти. Това определено не мотивира. Затова, вместо да се забранява покупката на имоти и коли, по-добре ще бъде държавата най-после да провери кой и защо не плаща, да направи връщането в системата скъпо и да осигури алтернатива на държавната здравна каса. Тогава ще е ясно за какво стигат и за какво не стигат парите и всеки ще си прави сметката.

Има обаче един частен здравен фонд, който за втори път в рамките на пет години сменя собственика си. През 2007 г. здравното дружество "Български здравноосигурителен фонд", което предлагаше услуги без лимит на платежоспособни пациенти, беше преименувано на "Юнайтед здравно осигуряване" и в него влезе Southeast Europe Equity Fund II (SEEF II) - фонд, свързан с американския милиардер Джордж Сорос. Тогава основателят му получи акции за 250 хил. лв. от фонда според участници на пазара. Сега, няколко години след началото на кризата, "Юнайтед" ще има нов собственик. Застрахователната група "Евроинс иншурънс груп" (ЕИГ), част от публичния холдинг "Еврохолд България", обяви, че ще купи 100% от по-малкия си конкурент на пазара на здравно осигуряване. От "Евроинс" не обявиха цената по сделката, но според източници от пазара преговорите се въртели около 350 хил. лв. за целия пакет на фонда. Самата сделка трябва да бъде финализирана до края на май, като преди това се очаква одобрението на Комисията за финансов надзор (КФН). Според компанията няма да има нужда от одобрение от Комисията за защита на конкуренцията.

"Юнайтед" е един от щастливите фондове, които все пак успяват да намерят нов собственик. Съдбата на част от малките играчи на пазара като цяло е безрадостна. Дружествата се нароиха в очакване да получат достъп до част от задължителните здравни вноски, но това така и няма да се случи. Напротив, на собствениците им ще се наложи да ги пререгистрират като застрахователи според прясно публикувания за обществено обсъждане законопроект за промените в Закона за здравното осигуряване.

Довиждане, медицина

Ако се изключат белгийската КВС (собственик на ДЗИ) и Vienna Insurance Group ("Булстрад"), които придобиха здравни дружества като част от покупката на застрахователна група, вложението на SEEF II wв "Юнайтед" е единствената реална чужда инвестиция в здравен фонд, макар и финансова. Всъщност извън двете сделки около компанията придобиванията в сектора са едва две – през 2008 г. "Доверие обединен холдинг" (собственик и на едноименния здравен фонд) купи "Медико 21", след това през 2010 г. Първа инвестиционна банка придоби "Прайм Хелт".

Продажбата на "Юнайтед здравно осигуряване" е част от нормалния инвестиционен процес на всеки фонд за дялови инвестиции, при който след определен период той излиза от вложението си. "Продаваме, защото дойде времето за това, и в лицето на "Евроинс" виждаме един коректен играч на пазара, който ще продължи да обслужва добре клиентите ни", заяви Дилян Димитров, вицепрезидент на Bedminster Capital Management, която управлява фонда SEEF II. Bedminster Capital Management произлиза от инвестиционна компания на американския инвеститор Джордж Сорос - Soros Funds Management, но самият Сорос няма вложения в последния фонд на Bedminster.

След "Юнайтед" в България SEEF II ще се фокусира върху вложението си в справочника Golden Pages и проекта за социално споделяне www.getlokal.com, в което самите потребители генерират съдържание, като публикуват мнения и оценки за различни места, които посещават, като ресторанти, магазини, козметични салони и др. SEEF II придоби "Юнайтед" през 2007 г., с което стъпи на пазара на здравеопазване в България. В портфейла му влизаха и няколко здравни заведения в София, Пловдив и Варна, които обаче той продаде на мениджмънта на лечебните заведения през последните две години.

Борба за дял

След покупката на "Юнайтед" групата на "Евроинс" ще се нареди на четвърто място по пазарен дял по премиен приход според данните на Комисията по финансов надзор (КФН) към ноември 2011 г.

В момента лидери с по над 10% са "България здраве", "Доверие" и "Дженерали". "Евроинс - здравно осигуряване" е със 7.2% дял, а "Юнайтед здравно осигуряване" – с 2%, което означава, че общо двете компании биха имали около 9% дял.

С придобиването на здравния фонд на "Юнайтед" "Евроинс" очаква да влезе в топ три на пазара на доброволно здравно осигуряване, което е част от програмата за развитие на компанията. Тя очаква приходите й от този бизнес да достигнат 4.4 млн. лв. през 2012 г. или да отбележи ръст от 35% спрямо 2011 г., а осигурените при нея лица да набъбнат до 27 хиляди.

Според статистиката на КФН компанията е реализирала 2.6 млн. лв. премиен приход за единадесетте месеца на 2011 г. В същото време приходите на "Юнайтед" са 710 хил. лв. при 696 хил. лв. за цялата 2010 г., като през 2010 г. дружеството е имало около 800 валидни здравноосигурителни договора, по които е обслужвало около 2600 лица.

Мечтата да си задължителен

Частните здравни фондове достигнаха зашеметяващата бройка от 20 за пазар от около 20 милиона лева по времето на тройната коалиция.

По това време банки, застрахователни групи и частни инвеститори очакваха, че ще бъде въведено тристълбовото здравно осигуряване по подобие на пенсионната система и доброволните дотогава фондове ще увеличат дейността си и ще управляват и процент от задължителната здравна вноска. Затова много от тях се включиха с дружества с китни имена.

Идеята обаче така и не се осъществи. След това тя беше вписана и в предизборната програма на ГЕРБ, но и сегашните управляващи се отказаха от реформата.Затова и някои от бързо появилите се фондове се отказаха от този пазар. Фондът на Румен Гайтански-Вълка, бившият собственик на сметоизвозващите фирми на София, който носи името "Всеотдайност", в края на 2011 г. обяви доброволна ликвидация заради ниски приходи от дейността.

Причината първата да не иска да създава конкуренция на държавната здравна каса е проста – ако имат право да избират, голяма част от осигурените в частния сектор биха избрали своя частен фонд, тъй като са доволни от услугите му. Осигурените в частния сектор формират 70% от приходите от вноски на здравната каса и без тях тя би се изпразнила от съдържание.

В същото време със средства, съизмерими с 1% от обществените средства, които се харчат за здраве (около 36 млн. лв. към ноември 2011 г.), частните фондове успяват да ??? лечение в болница, да възстановяват разходи за стоматолог, прегледи, лекарства, операции в чужбина и за всякакви услуги и медицински изделия, които здравната каса не плаща. От 1.5 млн. работещи в частния сектор около 400 хил. души, както и част от семействата им, всяка година се осигуряват или работодателят им плаща за осигуровката им за здраве в частен фонд.

Здравехователи

Сега дружествата за медицински услуги са изправени пред новото-старо предизвикателство, тъй като България не успя да договори отлагателен период за директивата за застраховането. Според нея, ако фондовете не са част от здравната система, те трябва да се пререгистрират като общозастрахователни компании. България не обяви пред Европейската комисия, че доброволните фондове извършват заместващо осигуряване там, където здравната каса не плаща, нито пък поиска отлагателен период за въвеждане на директивата. Срокът за транспониране е 2012 г.

"През ноември 2011 г. България научи от Брюксел, че здравните фондове попадат в изключенията и не трябва да стават застрахователи. През март тази година разбрахме, че не попадаме в изключенията, трябва да транспонираме директивата, а пък сроковете й вероятно ще се отложат. Сега отново тече за съгласуване законопроект, в който ще се преобразуваме в застрахователи. Разликата е, че докато навсякъде в ЕС става въпрос за общо застраховане, при нас може и да е животозастраховане", коментира Мими Виткова, председател на Асоциацията на частните здравни фондове. Според прогнозата й ако дружествата бъдат принудени да се прелицензират като застрахователи, онези от тях, които са в рамките на финансова група, просто ще бъдат слети в съществуващата структура. Друг е въпросът, че застрахователите няма да плащат директно на болниците и лекарите, както правят здравните фондове, а това ще трябва да прави самият пациент и впоследствие разходите му да бъдат възстановени. "Това и финансовите изисквания към дружествата допълнително ще окрупни бизнеса", отбелязва Виткова.


Натискът над медиите става и чрез юридически инструменти
Александър Кашъмов, ръководител на правния екип на "Програма Достъп до информация"
Кои са най-сериозните проблеми пред регионалните медии през последните години?

- Най-големият проблем на местните медии през призмата на опита, който аз имам като юрист, е, че това са едни много малки и бедни търговски дружества. В този смисъл са много по- бизнес и властово/политически зависими. Тази зависимост става по-силна, защото страната ни е малка и това поражда лесна връзка между партийно и държавническо положение или позиции в местното самоуправление. Не на последно място и в бизнеса. Освен това има близки връзки между всички тези позиции, което прави лесно възможно местният елит да се капсулира и да се обедини срещу някаква критична публикация.

Все още ли регионалните медии са водещи по брой заведени срещу тях дела за обида и клевета?

- Това, което е важно да се каже, е, че делата за обида и клевета в страната са много по-сурови, по-жестоки от гледна точка на натиска, който се оказва върху журналистите. Мога веднага да дам няколко примера. Казусът на бургаските журналисти Катя Касабова и Божидар Божков, заведен от четирима инспектори от регионалния инспекторат по образованието. Причината са публикации, в които се разкрива, че 157 здрави деца със слаби резултати са приети в елитни гимназии с фалшиви медицински бележки за тежки заболявания. Заради това дело България бе осъдена миналата година в Страсбург. Обстоятелството, че местни медии са си позволили да коментират нередни практики, които разкриват връзки между елити, доведе до много сериозни санкции. Журналистите бяха осъдени да платят по седем и над седем хиляди лева, което през 2000-2002 г. беше непосилна сума. Има и случаи, в които властта се обединява и поставя под натиск дадена медиа, която си е позволила критична позиция. През 2009 г., когато бяха изборите, в Смолян областния управител и двамата му заместници заведоха три дела за клевета срещу местния вестник "Отзвук" за една доста безобидна от моя гледна точка публикация, в която се казва, че ако има конкурс по лентяйство, те щели да сред номинираните. По трите дела имаше големи разноски. Да се предяви граждански иск за 10 хил. лв. в страната, и то от двама-трима ищци - общо за 30 хил. лв., това вече е непосилно за една местна медиа - толкова е годишният й бюджет. Това създава много големи препятствия и проблеми пред тези хора. Създава предпоставки едно издание директно да бъде закрито.

Съдилищата в страната са по-трудни за убеждаване от съдилищата в София по делата за обида и клевета. През последните 2-3 години тенденцията започна да се променя, но все пак ще мине още време, докато падне този възпиращ ефект през закона. Възможността да се задвижи системата срещу местните медии все още е много плашеща и се схваща като нещо реално за тях.

Как финансовата криза влияе на местните медии, не ги ли принуждава да правят повече компромиси, за да оцелеят?

- При едно мое пътуване в страната попитах главния редактор и съсобственик на един вестник кои са основните източници на финансиране. Той ги раздели на три. Реклами, продажби и т.нар. малки обяви. Един от големите проблеми пред независимостта на медиите в България са рекламите, защото те често се дават от големи фирми, които има повод да бъдат критикувани за едно или друго нещо. В една местна медиа, в която има възможност да се получават приходи от продажби от малки обяви, всъщност се гарантира известна малка степен за независимост. Аз съм оптимист, че като цяло механизмите за оцеляване на местните вестници са пазарни, но безспорно много трудни. Все пак, когато говорим за местно издание, не си представяйте голяма редакция. Тя понякога се състои от трима човека. Има много такива примери за медии в Ловеч, Троян и т.н. В редица случаи местните издатели са едни интелигентни и повратливи хора, които имат критичен поглед, харесват ги местните читатели.

Факт е, че уязвимостта на местните медии е в това, че те са много бедни, а елитите са много силни на места. Тази тяхна уязвимост води до това, че в определени пикови моменти, особено по време на изборите, може да се види много ясно, че те придобиват един очевидно много пристрастен език. Тогава изобилстват дори платени публикации и това често не се крие. Много по-често обаче изборите се използват като време за набиране на приходи. Просто се сключват договори, при това понякога се сключват договори с опониращи си политически сили, които някак си помежду си се опитват да се надцакат, сключвайки по-изгодни за себе си договори с местния вестник. Това не е желание на пресата за участие в политиката, а използване на един момент, в който могат да се реализират доходи, за да оцелеят.

А отношението на общинската администрация към местните медии не влияе ли на свободата им да пишат и коментират?

- Общината, чрез общинската администрация и общинския съвет безспорно може да влияе върху медиите и това става чрез бюджета за публикуване не само на съобщения, но и на документи, които трябва активно да се публикуват. Обяви за поръчки, за европейски програми, решения на общинската администрация и т.н. Властта може целенасочено да дава подобни платени съобщения в определени близки до нея медии и съответно да "санкционира" тези, които я критикуват. Често пъти дори е непрозрачна схемата, по която се публикуват дадени документи, съобщения и т.н. в местните вестници. Председателят на общинския съвет решава, че ще публикува във вестника Х.

Много често определени издания се шантажират, че в тях няма да се публикуват платени съобщения, като със заплахата се цели да се спечели по-приятелско отразяване. В други случаи можем да говорим за открит конфликт на интереси, защото не липсват случаи, в които, да речем, някоя влиятелна фигура в общинския съвет в същото време е съсобственик в местното издание или има свой човек който го представлява в медиата. Това също се случва. Преди години "Програма Достъп до информация" (неправителствена организация, която защитава свободния достъп до обществена информация - бел. ред) подкрепи две или три дела, в които местни медии по закона за достъп на информация съдеха общинските съвети, защото искаха да разберат по какъв критерий и на кои други медии са дадени по договори публикациите на подобна информация. Едното от тези дела беше успешно, то приключи във Върховния административен съд и доведе до създаване на една по-прозрачна и по-добра среда поне в Ловеч. Това беше градът, който заведе делото.

Има ли нови опасности за медиите, заложени в законите?

- Да, има такива опасни тенденции, те важат не само за местните, но и за централните медии. Това са санкциите за разгласяване на лични данни. Оказва се, вече има поне три казуса, които съм забелязал по съдилищата. В Комисията за защита на личните данни се подава оплакване, защото е огласено нечие ЕГН. Това може да стане през обвинителния или нотариален акт, който, да речем, свидетелства, че даден човек е извършил престъпление и е обект на критична публикация. Само за това, че подобна информация е оповестена, комисията налага глоби, минимума на които по закон е 10 хил. лв., а максимумът е 100 хил. лв. Т.е. това се явява една своеобразна нова форма за възможна цензура върху медиите. Този механизъм за санкции започна да се задвижва от миналата година. Вероятно много хора, които биха искали да поставят под натиск медиите, ще ползват това средство. А то се оказва много по-удобно от закона за обида и клевета, където доказването е трудно. За разлика от него доказването при разгласяване на лични данни е много лесно. Аз самият имам забележка към практиката на Комисията за защита на личните данни, защото тя не отчита обстоятелството, че разследващата журналистика е длъжна да разкрива данни за хората, за които пише, защото в противен случай тя няма как да изпълнява ролята си. Точно затова съществува член 9 от Директивата за защитата на личните данни, според който, когато е за журналистика, може да се прави изключение.

Логиката на комисията обаче е, че ако нещо е в публичния регистър (например Търговския), не е оправдание то да бъде допълнително публикувано. Според мен важното е друго. В критичните публикации такава информация не се публикува произволно, а с цел. Да се подкрепят с доказателства твърденията, които са изложени в критичната публикация, и това трябва да се разбира. Смолянският вестник "Отзвук" бе глобен 11 хил. лв. за това, че е публикувал нотариален акт, който показва, че лицето, за което се отнася критичната публикация, се е подписало и от лявата, и от дясната страна, представлявайки две различни юридически лица, т.е. това е документът, който подкрепя с доказателства твърденията в критичния текст на вестника.

Политиците, държавниците и бизнес хората добре са схванали, че в една ситуация на свободна и демократична държава, каквато ние сме, местните медии са много важни и затова използват всички възможни средства да им влияят, но гледат да използват юридически инструментариум.


Основателят Edamam

Виктор Пенев: Може да сме милиарден проект след 7-10 години
Профил

Виктор Пенев е основател и изпълнителен директор на стартираща компания Edamam, която разработва едноименният сайт и приложение за здравословно хранене. Преди да замине за САЩ и да започне работа по този нов проект, Виктор Пенев е изпълнителен директор в "НетИнфо.БГ" - една от водещите българска интернет компании, която той съосновава в началото на столетието заедно със своя съученик от английската гимназия в София Любомир Белов.

Виктор Пенев има бакалавърска степен по "Икономика" от Pomona College и MBA от Stanford University.
Г-н Пенев, новият ви онлайн проект Edamam е насочен към здравословното хранене? Какво ви подтикна да се занимавате точно с това?

На първо място, защото това ми е хоби - готвя и мисля за храната всеки ден. Когато се чудех какво ново начинание да започна, това изскочи на повърхността като едно от потенциалните неща. След това направих проучване и установих, че това е сфера, която е много благодатна за развиване на продукт, който може да промени живота на много хора. Храненето е голям проблем в съвременния свят и част от него се крие точно в липсата на добре структурирана и достъпна информация.

Профил

Виктор Пенев е основател и изпълнителен директор на стартираща компания Edamam, която разработва едноименният сайт и приложение за здравословно хранене. Преди да замине за САЩ и да започне работа по този нов проект, Виктор Пенев е изпълнителен директор в "НетИнфо.БГ" - една от водещите българска интернет компании, която той съосновава в началото на столетието заедно със своя съученик от английската гимназия в София Любомир Белов.

Какво е Edamam

Edamam е стартираща компания, която разработва едноименния сайт и мобилно приложение, помагащи на хората да се хранят по-здравословно. За момента е достъпна услуга за търсене на рецепти. Особеното е, че към всяка от тях, потребителят получава изчерпателен списък с информация за хранителните стойности на продуктите, калориите и полезните свойства на храната. Сайтът и приложението позволяват и търсене, съобразено с различни типове хранителни режими. Така бързо и лесно потребителите могат да откриват рецепти, подходящи за тяхната високовъглехидратна, протеинова или друг тип диета. През следващите месеци към търсачката за храни ще бъдат добавени и други услуги, за които към момента от компанията не разкриват повече подробности.

Forbes нареди Edamam до 11 други стартиращи компании, които сравнява с Instagram. Коректна ли е аналогията?

Аналогията не е коректна. Мисля, че тя е резултат от търсене на нещо, което е контекстно в продажбата на Instagram и цели да привлече вниманието на читателите. Не смятам също така, че е удачно да се сравняваме с Instagram. Те си имаха съвсем различна концепция, бизнес, начин на изработка и т.н. Това, което по-скоро имаха предвид Forbes, е, че става дума за малки иновативни компании, които правят нещата по нестандартен начин и имат потенциал да преобърнат даден пазар. В тази връзка смятам, че Edamam може да се превърне в милиардна компания. Но не и в рамките на една година. По-скоро това е 7 до 10-годишен проект.

Какъв е размерът на инвестицията, направена до момента?

Наскоро затворихме един кръг от 800 хил. долара, които още не са похарчени. Грубо около половин милион долара са вложени в проекта до момента.

А колко са необходими до края на годината и има ли интерес от инвеститори?

Има голям интерес. Моята цел обаче е да не получаваме пари от рискови инвеститори, ако можем, а по-скоро сами да избутаме проекта. Затова се стремя да взимам пари по-скоро от хора, които са ми познати и имат стратегически интереси в сферата. Оценката ми е, че ще трябва да вложим още около $1 млн. – $1.5 млн., докато излезем на нула.

Колко е голям потенциалният пазар, към който се стремите?

Зависи как го дефинираме. Първоначално се целим само в говорещите авглийски потребители в САЩ. Даже през 2012 г. се фокусираме върху Ню Йорк, защото искаме да тестваме пазара. Ако се прицелим само в хората, които се интересуват от хранене в Ню Йорк, пазарът е 2.3 млн. души. Обаче, ако разширим кръга до всички щати, както мислим да направим 2013– 2014 г., феновете на храната стават около 30 млн. Ако добавим и английски говорещите извън САЩ, както и хора, които не са чак такива фенове на храненето, изведнъж бройката нараства до няколкостотин милиона потенциални потребители. Ако започнем да локализираме продукта и на други езици (китайски, испански и т.н.), тук вече говорим за всичките 7 млрд. на планетата. С други думи - потенциално пазарът може да е огромен. Въпросът е да не се надхвърляме сами себе си в началото и да започнем с нещо, което е постижимо, и да го развием след това.

Представихте Edamam по време на Demo конференцията, организирана от Venturebeat. Каква беше реакцията?

От потребителска гледна точка приемът беше много добър. Най-много ме зарадва, че всеки, който изпробва продукта, го хареса. Хората го използваха интуитивно, разбираха как ще им е полезен в ежедневието и всеки казваше, че ще го свали. Експертите от своя страна коментираха, че Edamam има потенциал да постигне успех в определена вертикална ниша, какъвто е храненето. А това е доста добър бизнес, който може да бие дори Google. Основното притеснение на хората беше как ще изкарваме пари, какъв е бизнес моделът ни. Но това е нормално, защото ние всъщност не дискутирахме бизнес модела. Форматът на Demo конференцията е насочен към стартиране на нови продукти, а не задълбоченото им бизнес представяне.

Какъв е интересът на потребителите до момента?

Приложението е свалено няколко хиляди пъти. И все пак ние тепърва ще запретнем ръкави и ще се заемем с маркетинга. А самото приложение няма много "вирусни" елементи. Следващата версия, която съвсем скоро ще пуснем, предлага Facebook, Twitter и Pinterest интеграция, така че ще вкараме именно "вирусни" елементи, които да засилят разпространението.

Какви са целите ви до края на годината?

За цел сме си поставили достигане на определен брой потребители. Също така се надяваме до края на годината да сме пуснали и платен продукт, от който ще изкарваме пари. Целта ни не е суперамбициозна. Става въпрос за няколко десетки хиляди активни потребители и платен продукт в следващите 12 месеца.

Т.е. бизнес моделът е базиран на платен продукт и услуги, а не на реклама?

Да. Бизнес моделът ни е базиран на транзакции, а не на реклами. Хората харчат ужасно много пари за храна и мисля, че има потенциал да привлечем част от тях. Номерът е да създадем неща, които са интересни за потребителите, за да искат те да си плащат за тях. Засега не можем да дадем повече подробности, защото трябва да довършим продукта. Но като цяло бизнес моделът ще е базиран на транзакции.

Ще се насочите към крайни потребители или...?

Дългосрочната цел на компанията е да помогнем на всеки човек да се храни по-добре. За да може се случи това, той трябва да бъде по-добре информиран и да има бърз и лесен избор на неща, които му пасват на начина на живот - здравословно хранене, фитнес, диета и т.н. Ще се опитаме да дадем достъп до всичко това. Бърз и лесен избор от целия интернет плюс конкретни предложения, които пасват на конкретния потребител и са лесни за ползване.

За какво точно ще плащат потребителите?

Искаме да изградим платформа, която да интегрира знанието за храната с крайния потребител. След това да я обърнем и да я дадем на всякакви хора, които се занимават с храна – това са ресторантьори, професионални готвачи, блогъри и т.н. Де факто всеки да може да използва тази платформа и да монетаризира своето знание и съдържание. И срещу това ние да получим процент от парите, които те си докарват.

Но ние не разчитаме само на приложението. До един месец ще пуснем мобилен сайт, който да работи на всякакви телефони. Идеята е потребителят да може да стигне до нас отвсякъде. Това, което ще създадем като платен продукт, ще се маркетира навсякъде, на всяка платформа. В контекста на приложението за мобилен телефон потребителят ще плаща за покупка вътре в него. В контекста на мобилен сайт той плаща за покупка от сайта.

Колко време отне разработването на Edamam.com?

Година и половина. Технологията е далеч от готова, но поне засега в началния си стабилен вид работи доста добре и съм много горд с нея. Това, което сме успели да направим, не е никак лесно. Това, което извършваме, е да хващаме и обработваме т.нар. естествен език, на който се пише за хранене. За целта използваме алгоритми за машинно обучение, прийоми за извличане на информация, оптимизиран алгоритъм за подреждане на резултати при търсене и т.н. Цялата информация е организирана в семантична база данни, което, от една страна, е много трудно, но от друга, помага да се разбере всяко нещо какво е и защо е.

Естественият език е много труден за обработка, защото хората си говорят за храна, използвайки ежедневния език. Така и пишат. Не става дума за систематизирани, структурирани данни. Ние трябва да ги обработим и ни отне близо година и половина да го направим. Но сега вече имаме доста добре работещ основен продукт. А за в бъдеще имаме толкова много идеи как да го развиваме, че поне за десет години имаме работа.

Колко е голям екипът?

Състои се от 10 човека плюс двама на непълен работен ден и стажанти.

Има ли смисъл приложението да се изпробва в България?

Не. Първо, е твърде малък пазарът. Усилията ще бъдат абсолютно идентични независимо дали ще локализираме продукта на български или на испански. Но факт е, че ако го пуснем на испански, не само ще хванем говорещото испански население в САЩ, но и цяла Испания и Латинска Америка. И това би било далеч по-ефективно, отколкото да пробваме в България. Просто няма смисъл за малкия български пазар, където няма да можем да постигнем възвращаемост на инвестицията.