05 ноември 2012 г. Тема: здравеопазване

Според наредбата за ученическите лекарски кабинети в малките училища доктори изобщо не се полагат, тъй като бройката на децата е под 800. Така при инцидент в междучасието хлапетата в селата и малките градове трябва да разчитат на бързата реакция на Спешна помощ.

По данни на 28-те регионални здравни инспекции в страната броят на здравните кабинети през 2011 г. е бил общо 4854, като от тях 2101 са медицинските кабинети в училищата а останалите са в градини, детски ясли и заведения за социални услуги.

Учениците в столицата са най-облагодетелствани по отношение на медицинските услуги в школата. Във всичките 225 учебни заведения в София има здравни кабинети, отчетоха от общината.

От здравното министерство пък съобщиха, че е сформирана междуведомствена работна група, която подготвя проект на нова наредба за здравните кабинети и здравните изисквания към тях, тъй като през последните години са настъпили много промени и не е удачно да се прави изменение на съществуващата от 2000 година. Експертите обаче все още не са решили какви ще бъдат новите изисквания.

В школата за здравето на децата масово се грижат медицински сестри или фелдшери, завършили двегодишен курс на обучение. Част от столичните ученици могат да се възползват и от услугите на стоматолог в случай на нужда, въпреки че според въпросната наредба те не са задължителни. Зъболекари има в 46 от общинските училища в столицата. В седем от тях съществуващите зъболекарски кабинети не функционират. Става дума за 100-о ОУ в район „Сердика”, 24-то СОУ в район „Подуяне”, 26-о СОУ в район „Витоша”, Професионалната гимназия по облекло в „Лозенец”, 118-о СОУ, СУ „Ген. Стойчев” в жк „Младост” и 156-о ОУ в район Кремиковци.

„Смятам, че разкриването на зъболекарски кабинети е изключително важно, защото някои от родителите нямат лични стоматолози и пропускат тази възраст, която е най-важна за здравето на децата. С това апелирам и стимулирам всички районни кметове да направят проверки и там, където е възможно, да се разреши този проблем”, коментира кметът на София Йорданка Фандъкова.

От справката на общината става ясно, че във втория по големина жилищен комплекс в София - „Младост”, няма нито един стоматологичен кабинет.

Същата е и ситуацията в районите Банкя, „Изгрев”, „Средец”, „Оборище”, Панчарево, „Студентски” и „Красно село”. Децата в тези школа трябва да ползват услугите на личния си зъболекар в случай на нужда. „Надежда” и „Овча купел” пък са кварталите, в които има само по един такъв кабинет. В школата в най-големия комплекс - „Люлин”, работят най-много стоматологични кабинети - 9. В „Красна поляна” стоматолозите са 5, а в „Сердика” и „Възраждане” са общо 4-ма.

„Наемът, който стоматолозите плащат, е около 250 лв. месечно, оборудването е на училището, а кабинетът се ремонтира за сметка на наемателя”, обясни Фандъкова.

На училищния доктор се поверяват и всички противоепидемични дейности. Той трябва да бди върху хигиената в класните стаи, другите помещения и училищния двор. На лекаря в здравния кабинет е вменено и изготвянето на програма за здравнообразователни дейности, провеждането на здравнообразователни лекции в часа на класния, разговори и консултации по темите лична хигиена, здравословен начин на живот, рисковете при пиене на алкохол, пушене, вземане на наркотици, предпазване от полово предавани болести и нежелана бременност.

Медиците в школските здравни кабинети работят на договор с кмета или с лицето, получило разрешението за откриване на частна детска градина или частно училище. Един лекар може да обслужва най-много 2000 деца в здравния кабинет на една или повече детски градини и училища при норматив до 250 обслужвани деца и ученици за един отработен час дневно.
В Пловдив. Доктори бягат от гимназиите
Няма желаещи лекари да работят в здравните кабинети в пловдивските училища, установи проверка на „Монитор”. Липсата на мерак се обяснява със сравнително ниското заплащане, коментираха доктори.

„Лекари в училищата няма със сигурност. На повечето места са само сестри, а в малките населени места заради липсата на ученици едно медицинско лице се налага да обгрижва по 2-3 училища”, каза д-р Галина Карауланова от Районната здравна инспекция в Пловдив.

В Пазарджик здравните работници работят в две-три училища или детски градини. В 21 учебни и 13 детски заведения в общината, т.е. в почти всички, има разкрити лекарски кабинети. И тук, както в Пловдив, работят предимно медицински сестри на половин ден или целодневно.

Медсестрите в детските градини са задължителни. Издръжката на медицинските специалисти се осигурява от Министерство на здравеопазването. Оттам превеждат целевите пари на съответната община и тя ги разпределя за заплати на персонала и за издръжка. Едва в 5 училища в областния град и в Общинския детски комплекс има разкрити стоматологични кабинети, които са предоставени под наем на зъболекарите. Най-високият месечен наем е 74 лв.- за ОДЗ, с 22 лв. по-малко плащат стоматолозите в езиковата гимназия в Пазарджик.

Във Велико Търново във всички 20 училища има медицински кабинети, както и в 14 детски градини. Предстои откриването на още такива в 6 села, обясни д-р Диляна Вачкова, главен експерт в дирекция „Социални дейности и здравеопазване” в местната община. Заплатите на здравните специалисти са над 500 лв. на месец.
Пенсионери да преглеждат хлапета
МАРИАНА ТОДОРОВА

Пенсионирани доктори да работят в медицинските кабинети в училищата, предлагат от Българския лекарски съюз. „От една страна, това е добра възможност за тези хора да имат допълнителни доходи, от друга – те са с богат опит и ще могат да окажат адекватна медицинска помощ”, коментира пред „Монитор” шефът на съсловната организация д-р Цветан Райчинов. Според него за младите специалисти това не е атрактивна позиция, защото децата си имат семейни лекари и до техните услуги ще се стига рядко, а те имат нужда да трупат опит в началото на кариерата си.

Насочването на пенсионерите към училищните кабинети можело да става през бюрата по труда, където да се обявяват свободните позиции. Така всеки медик, който се чувства добре здравословно и иска да работи, ще може да кандидатства за работа. „В училищата могат да работят и фелдшери. Сега в повечето кабинети има само медицински сестри, които да оказват първа помощ при травма например”, уточнява още д-р Райчинов.
Според статистиката във Варна: Децата масово с извадени зъби

12-годишните имат най-малко по три кариеса
Добромир Радушев

Всяко четвърто дете на възраст до 17 години във Варна е с изваден постоянен зъб, показва статистиката на районната колегия на Българския зъболекарски съюз. Стряскащата цифра обаче не е само за морската столица, а за цялата страна, коментираха стоматолозите. Според данните хлапетата на възраст около 12-13 години имат по най-малко три кариеса. Нивото на денталната култура у нас като цяло е ниско и причините за това са комплексни, но най-вече проблемите идват от това, че

децата не се вълнуват от състоянието на зъбната си хигиена, а родителите не им помагат много в тази насока.

От близо 50 общински училища в морската столица след обявен от общината конкурс стоматолози получиха правото да практикуват в 9 от школата, обясни пред „Монитор” регионалният координатор по детско орално здраве д-р Борислав Даковски. Кабинетите обаче работят само в няколко от тях, защото липсвало съдействие от училищните власти. Освен това родителите имат право на избор къде да лекуват децата си и така функцията на стоматолозите се свежда само до профилактика и спешен прием. Това обаче не е икономически изгодно, защото скъпата зъболекарска апаратура бездейства, коментира специалистът. Само 20% от децата в училище посещават редовно зъболекар, а останалите имат по няколко кариеса, обясни още д-р Даковски. Той припомни, че в момента е в ход програма за безплатна силанизация при децата между 6- и 9-годишна възраст, която предпазва зъбите от кариес и трябва

да обхване над 3000 варненски деца.

Тя е свързана с изпълнението на Националната програма, организирана от Министерството на здравеопазването, която цели профилактика на оралните заболявания при децата до 18 г.

В момента за здравето на 45 347 деца във варненските училища и обединените детски заведения се грижат 170 специалисти, сред които 43 лекари и 124 медицински сестри. В училища и детски градини в общината има общо 144 лекарски кабинета, докато зъболекарските все още се броят на пръсти, коментира д-р Даковски.


Полк. проф. Николай Петров: Добрият лекар приема вътрешно страданието на хората

Трябва да бъдем по-разумни като общество и да не раздаваме присъди прибързано
Полк. проф. Николай Петров е роден през 1959 г. в София. Завършил е медицина във ВМИ-Варна. Специализирал е реанимация и интензивна медицина при международни мисии на НАТО във Франция. Началник катедра „Анестезиология, реанимация и интензивно лечение“ (КАРИЛ) във ВМА-София и зам.-началник по диагностично-лечебната дейност. Републикански консултант по анестезиология и член на Европейската асоциация по анестезиология и интензивно лечение. Наскоро беше обявен за „Лекар на годината“ от БЛС за участието си в спасяването на пострадалите от атентата на летище Сарафово край Бургас.

- Проф. Петров, хората напоследък като че ли повече забелязват проблемите в здравеопазването и лекарските грешки, отколкото положителните неща и проявите на професионализъм. Защо според Вас се получаве така, какво се промени в отношенията лекар - пациент?

- Това според мен е нормално. И аз като характер, като стил на поведение съм същият. Може всичко да е наред в клиниката и един недостатък да има – това, което е наред може да не го кажа, но недостатъка веднага ще го извадя. Такъв съм и в личните си отношения. Може да се приеме за недостатък, но мисля, че е нормално. Нормално е нещата да вървят добре, във всяка една работа, включително в здравеопазването. И когато някъде се касае за грешка, нормално е да бъде извадена тази грешка. Това е нещо, което нарушава ритъма на системата. Друг е въпросът, че много бързо понякога се обявява определена ситуация за грешка и се раздават присъди, преди да има яснота по случая. В този смисъл може да бъдем малко по-разумни като общество, за да чуем каква е истината и тогава да отсъдим. Ние малко прибързваме, това е, с което не мога да се съглася. И другото, което е още по-важно – да бъдем малко по-позитивни, да бъдем оптимисти в нагласата си. Защото на всички ни е ясно, че времената, в които живеем не са най-добрите и най-леките. Естествено, като част от общественото развитие и в системата на здравеопазването трудно вървят нещата. Но не трябва да допускаме мислите си да вървят в тази посока, иначе нямаме никакъв шанс.

- Какво прави едни лекар добър - само професионализмът и квалификацията, или трябва и още някаква съставка?

- Сърце трябва, душа. Трябва да си обича работата, да обича колегите си, пациентите най-вече. Трябва да е всеотдаен, с всичко, което включва тази дума. Един добър лекар, освен че трябва да бъде добър професионалист, т.е. да има добра теоретична подготовка и практически умения, трябва да има много добри контакти и колаборация с колегите си, да може да разчита на тях за съвет, да им идава на помощ, когато трудно се справят. И не на последно място - да приема вътрешно страданието на хората до степен, че да не ги забравя, тръгвайки си от работа.

- Бяхте обявен за „Лекар на годината“ заради участието си в спасяването на пострадалите при атентата на летище „Сарафово“. За Вас обаче се знае, че винаги проявявате голяма загриженост към пациентите си, наблюдавате ги, дори когато сте вкъщи.

- Не всички, но има пациенти, при които има определена динамика в денонощието. Това са най-тежките случаи и държа да знам какво става. Иначе имаме камери в залите, още по времето, когато правехме реанимацията, ген. Стоян Тонев много държеше да има възможност за т.нар. телемедицина. Чрез тази система ние можем да установяваме консултации с външни специалисти в Европа и в света. Всеки един пациент можем да го консултираме с всеки голям специалист в една развита държава, и сме го правили.

- Чувала съм, че сте прибрали пациент, ”забравен” от близките си пред болницата, така ли е?

- Не, той беше пред вратата ми, в инвалиден стол. Не беше забравен. Честно казано, това не е от най-добрите случки, които искам да си спомням. Трябваше да приемем този пациент, роднините му настояваха да бъде приет, защото беше онкоболен в крайна фаза. Има една клинична пътека „палиативни грижи”, която е предвидена за пациенти с доказано онкологично заболяване в крайна фаза, когато вече не може се мисли за операция, за химиотерапия. Т.е. през остатъка, който Господ е предвидил да живее този пациент, да се облекчат неговите страдания, като болка, хранене, лечение на усложнения. И тъй като тази клинична пътека е изключително ниско финансирана, всички болници отказаха да работят с нея. И за определен период от време в нашата болница единствено имаше такова отделение. Ген.Тонев много държеше да имаме и това в пакета от услуги. Това се разбра в цяла София и започнаха да прииждат отвсякъде пациенти, които по една или друга причина ги насочваха тук. В същото време ги настанявахме в реанимацията, а тя първо не е предвидена точно за такива пациенти. И второ, има достатъчно голямо натоварване и де факто няма легла. А те карат такъв пациент и казват „трябва да го приемете, защото той ще загине вкъщи”. Аз им казах, че няма легло, където да го сложа. И тогава се случи това – звъни се на вратата, излизам и виждам един пациент сам. И си го прибрахме и го настанихме на една кушетка. Иначе не ме приемайте като някакъв герой, който търчи по улиците и събира болни, защото е много добър. Ситуацията беше много проста, те така решиха въпроса. Сблъскваме се и с такива неща, а те не са най-приятните.

- Тежко ли е хората да имат свръхочаквания към Вас?

- Това е друга тема. Когато човек е тук, хората очакват, че той ще се оправи. А и тук загиват хора. Всичко, което ние бихме направили, е направено. Но хората казват „искаме тук”. Но за да дойде болен тук, първо трябва да има място. И второ, ако ние няма какво повече да направим, просто изпълняваме желанието на близките. В голям процент от случаите движението на пациентите в страната не е подложено на някаква регулация, и аз съм го казвал и на министър Атанасова. В повечето случаи движението на пациентите е свъразно със степента на активност на близките и нивото на техните контакти. Което не е добре. Къде е професионалното начало, кой взема решение за транспорт, кой преценява дали подлежи на транспортиране един пациент, дали няма да загине в линейката? И ако в крайна сметка постъпи в болницата, в която желае и нищо повече не се постигне като клиничен резултат, кой носи отговорност за този ресурс, който ще се изхарчи?

- Видам, че носите кръстче. Казвали ли сте си понякога – „ние сме дотук, сега Господ трябва да помоне, да се случи чудо”?

- Случват се чудеса. Понякога казвам на близки на пациенти, че ние ще направим всичко, което можем, което трябва, но решението го взима друг - Господ. Това е твърдо мое убеждение. Защото сме имали какви ли не случаи. И обречени, които са се оправяли, и оправени, които си отидоха. Но не мога да кажа, че съм ревностно вярващ, че редовно ходя на църква. Но имам вътрешно убеждение и вярвам. Понякога съм си затварял очите и съм казвал „Боже, помогни и ти”. Казвал съм на близки, когато ме питат „ние можем ли да направим нещо“, че това, което трябва да направят, е да запалят една свещ и да се помолят. Ние тук знаем какво да правим. Някои го наричат съдба, някои го наричат Бог, но става това, което е предопределено да стане.

- Пациентите Ви обаждат ли се, когато напуснат болницата или забравят веднга щом я напуснат?

- Мисля, че повечето се обаждат. И то с години. За празници, по някакви здравни поводи, проблеми, които дори нямат нищо обощ с нас. Но понеже са минали оттук, и се консултират. „Ще ходя да ми вадят зъб, ще ми слагат упойка, има ли някакъв проблем?” Те ни стават приятели, защото това им е като второ раждане. Който е минал оттук, за него си е втори живот. За да е бил тук, значи е бил с някакви нарушени жизнени функции.

- Как си запазвате чувството за хумор?

- То е вродено. Но зависи и от моментното състояние. За да има чувство за хумор, човек трябва да има сили и за това. Гледам да не го губя. Шегувам се с колеги, нося на хумор и аз. Не съм от хората, които обичат само на чужд гръб да се шегуват. Човек трябва да разчупва схемата, иначе ще се зомбираме.

- Ваши пациенти са споделяли, че клиниката Ви е като космически кораб, имате ли последни нововъдения?

- Всичко най-ново го имаме. И това е благодарение на ген. Тонев, каквото сме поискали, всичко е купено. За което съм страшн благодарен. Защото за качеството трябва да има и квалифицирани кадри, трябва да има и средства.


Директива задължи здравната каса да плаща и за лечение в държави от ЕС
Осигурените у нас ще получават планова медицинска помощ без предварително разрешение на НЗОК
Янина Здравкова

Здравноосигурени българи ще могат да получават планови, напълно ординерни медицински грижи в страни от съюза, а касата ще поема част от цената им. Причината е, че от 2013 г. влиза в сила нова директива на Евросъюза, която задължава страните членки да осигурят по-добър достъп до лечение на гражданите си. Лошата новина е, че най-вероятно НЗОК ще плаща цената за лечение само до нивото, което поема и у нас, т.е. огромна част от разходите ще си останат за сметка на пациента. По-облекченият режим ще влезе в сила в края на следващата година.

В момента здравната каса поема разходите за два вида лечение в държави от ЕС - спешна и неотложна помощ, и за услуги, които не могат да се осигурят у нас поради липса на техника или специалисти. Тези права се запазват и за в бъдеще. Касата освен това поема лечението само на осигурени у нас граждани и само ако то е от пакета, който се покрива и у нас. Това условие ще се запази и за в бъдеще, обясниха от касата. За да получи спешна помощ навън, осигуреният трябва да представи т.нар. европейска здравна карта, която удостоверява, че си е плащал здравните вноски тук, т.е. че българската каса ще възстанови разходите по лечението му. За медицинска помощ, която не се предоставя у нас, се кандидатства по специален ред и комисия в НЗОК решава дали пациентът ще получи финансиране за лечение или не. Ежегодно разходите за спешна помощ в ЕС растат и например през 2011 г. в касата са постъпили 26 370 иска за възстановяване на разходи за над 32 млн. лв. Разрешение за планово лечение са поискали 124 болни, от които финансиране са получили 77.

От октомври догодина всеки осигурен обаче ще може и да постъпи в болница в ЕС, която работи с публични фондове, и да получи планово лечение, без да иска разрешение от НЗОК. Например българин може да оперира хернията си в Испания, да плати лечението, а след това директно да представи фактурата на здравната каса. Облекчението е, че българският гражданин ще се ползва с правата на испанския, т.е. след като удостовери, че си плаща вноските у нас - вероятно отново с европейска здравната карта, - той ще бъде таксуван по цени за тамошната здравната каса, а не за свободен прием, което обикновено е по-скъпо.

Ако няма нередности в документацията, след това касата у нас ще е длъжна да му възстанови разходите. Доскоро се обсъждаше каква част от цената ще трябва да плати НЗОК - цялата стойност, платена от пациента, нивото, което се плаща у нас за същото лечение, или друга сума. В директивата на ЕС няма изрично посочено как да се възстановяват тези разходи, тъй като от Еврокомисията смятат, че възникването на дефицити в бюджетите за здраве на страните членки са по-опасни за пациентите като цяло от вероятността да не се покриват изцяло направени разходи от гражданите за лечение в друга страна. Затова в крайна сметка властите у нас са решили НЗОК да покрива толкова, колкото би платила и у нас, т.е. ако става дума за раждане например, на пациентката да се изплатят около 250 евро, колкото се плаща и у нас по тази клинична пътека. Разликата си остава за сметка на родилката. Целта е да не се претовари бюджетът на здравната каса, тъй като цените у нас са едни от най-ниските в ЕС.

Лечебните заведения у нас също няма да могат да печелят повече от реципрочния случай - граждани на ЕС, които биха се лекували у нас. Там осигурителните фондове плащат по-високи цени, но у нас те ще плащат само българската цена, т.е. колкото плаща и НЗОК.

Само едно от настанените там 38 деца със стомашно-чревни разстройства е на система, останалите са стабилни.