07 април 2012 г. Тема: здравеопазване



страница1/3
Дата07.05.2018
Размер472.87 Kb.
  1   2   3
07 април 2012 г.


ТЕМА: ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ



Бонуси за 157 000 лева в комисията на Кемал Еюп
Комисията за защита от дискриминация е раздала допълнителни възнаграждения на членовете и служителите си в размер на 157 963 лв. през 2010 г. Отделно по „извън-трудови правоотношения" на персонала са дадени 201 611 лв.

Темата за т. нар. бонуси във ведомството с председател Кемал Еюп нашумя, след като оттам отклониха запитването на СДС по Закона за достъп до обществена информация за раздадени пари за 2011 г. Мотивът бе, че синята партия и лидерът й Мартин Димитров не са представили доказателства, че „такава организация съществува", за да им се предоставят данните.

Сумата за бонуси за 2010 г. не е била предвидена в годишния бюджет на комисията, става ясно от справката. При зает работен щат от 66 души средният бонус е бил около 2500 лв. за годината. Разбивка по длъжности кой какво е получил няма. Сметната палата ще направи одит на цените на лекарствата, заплащани с публични средства в периода 2008-2011 г., обяви синият депутат д-р Ваньо Шарков. Преди седмица СДС настоя за такава проверка. Одитът трябва да обхване по-дълъг период от време, защото последният доклад на Сметната палата в сферата на лекарствената политика е от 2006-2007 г., обясни Шарков. Според него от сравнението как са се движили цените през годините у нас и в други страни ще има полза при изготвянето на бюджета за следващата година, както и при подготовка на промени в закони, засягащи лекарствената политика. Най-вероятно одитът на Сметната палата ще е готов през есента заради дългия период на проверка.


Синове на починала набиха лекар

Мария Йорданова се върнала от коронарография
МИТКО НАЧЕВ

Близки на починала жена нападнаха и биха лекар в многопрофилната болница в Пазарджик. Мелето в хирургичното отделение, съпроводено с много ругатни и чупене на стъкла, станало около 7 ч сутринта в четвъртък.

Два часа по-рано 63-годишната Мария Йорданова починала в леглото си в болничната стая. Дежурният лекар д-р Милко Петров позвънил на роднините й и съобщил тъжната вест. Малко по-късно пристигнали съпругът й и двамата й синове -Данаил Данаилов (43 г.) и Георги (39 г.).

„Още с влизането започнаха да псуват и да наричат персонала „боклуци" и „некадърници". Обвиняваха ни за смъртта на майка им. Последва блъсканица, борба и суматоха. Особено агресивен беше по-малкият брат, който ме удари в лицето, счупи очилата ми и ми сцепи долната устна", разказа вчера д-р Петров. Потъналият в скръб баща не се намесил, но афектираните синове се развилнели. Те счупили стъкло от прозореца на операционния блок, друго върху маса в един от кабинетите и клавиатура на компютър.

Нахълтали и в стаята, където починала майка им, и изплашили с виковете си пациентката на другото легло.

Шокираният персонал позвънил в полицията и на място пристигнал автопатрул.

Мъжете обаче насочили агресията си към униформените служители. Те започнали да ги ругаят, а Георги хванал ръката на единия от полицаите и скъсал целия му ръкав. Наложило се да бъдат усмирявани и с белезници ги откарали в ареста. От хуманни съображения обаче били освободени, за да може да подготвят погребението на майка си.

Мария Йорданова е изписана от софийска болница след коронарография в понеделник, обясни директорът на МБАЛ - Пазарджик д-р Пенко Кацарски. Тя се прибрала с влака, но веднага отишла в спешното отделение заради силни болки в корема. Прегледът не установил необходимост от оперативно лечение. Жената е оставена в хирургичното отделение за наблюдение и се почувствала по-добре. След ранния сутрешен тоалет в четвъртък обаче си легнала и сърцето й спряло. Предварителните данни от аутопсията показали, че причината е сърдечна недостатъчност.

„Необходимо е да бъдат въведени законодателни промени, които да ограничат възможността лекари да стават обект на насилие и саморазправа от страна на близки на пациенти", заяви д-р Кацарски.

За случая с нападението над д-р Петров е уведомена Районната прокуратура в Пазарджик и е образувано бързо полицейско производство, съобщиха от Областната дирекция на полицията.




Подхващат дълга на болниците
Ще предприема всички необходими мерки, за да разбера защо болниците иматдългот378 млн. лв. и ще затегнем колана, заяви пред „Труд" здравната министърка Десислава Атанасова.

Както „Труд" съобщи вчера, към 29 февруари т. г. общите задължения на лечебниците са скочили рекордно до 378 млн. лв. Откакто от 2006 г. здравната каса плаща по 300 клинични пътеки, такъв борч не се е акумулирал.

От третата по дългове болница в класацията - „Пирогов", вчера обявиха, че към 31 март т. г. просрочените задължения са за 393 839 лв. Справката на здравното министерство към 29 февруари т. г. обаче е категорична - общите задължения на „Пирогов" са 16,257 млн. лв. На въпрос на „Труд" дали само за месец институтът е погасил 16 млн. лева борч, от здравното министерство отговориха, че до понеделник ще направят проверка и дори се пошегуваха: „Стават и чудеса." От сдружението на общинските болници пък констатираха, че отдавна са предупреждавали за тежкия хал с дълговете.

Здравната министърка Десислава Атанасова направи вчера внезапна проверка в дома за медико-социални грижи за деца в Плевен и се натъкна на драстични нарушения. „Видях деца на 16 г., които тежат под 10 кг", каза Атанасова.




9000 лв. глоба за зъболекар
НИКОЛАЙ КАЛАМОВ

Зъболекар на смъртно легло е глобен с 9000 лв. от областната инспекция по труда (ОИТ) в Русе заради 4 неизплатени заплати и осигуровки на медицинската му сестра, съобщиха от съдебната палата. За година и половина стоматологът получава 6 акта по 1500 лв., докато се бори за живота си след операция от тумор в мозъка. Районният съд отменя наказателните постановления заради нарушено право на защита и неспазена процедура. До казуса се стига, след като медицинската сестра се жалва в ОИТ. Трудови инспектори дават 6 предписания на зъболекаря, който дори не може да ги подпише заради влошеното си здравословно състояние. След операцията той е инвалидизиран напълно и от развитата деменция няма как да осъзнае, че е нарушил закона, смятат магистрати. „Бяхме длъжни да реагираме по жалбата, тази жена също има права", категоричен е директорът на инспекцията Ирена Николаева. Според нея зъболекарят дължал заплати на медсестрата още преди да се разболее. За да си получи парите, потърпевшата трябва да заведе гражданско дело.




И охраната на касата дадена чрез скъп търг
Обществената поръчка за охраната на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и обектите й не е спечелена от фирмата, предложила най-ниска цена. Това заявиха пред „Труд" участвали в търга и показаха документи (те се пазят в редакцията).

С решение от 23 декември м. г. тогавашната директорка на НЗОК д-р Нели Нешева, която бе махната заради бонуси, обявява, че победителят в търга е „Бюрото за охрана и сигурност". „Само че те са дали предложение за над 800 000 лв., а нашето е с близо 10% по-малко", заявиха от компания, дала по-ниска оферта.

„Ще направя ревизия на обществените поръчки и в случаите, в които се установят нарушение и законът го позволява, ще ги прекратя", коментира пред „Труд" д-р Пламен Цеков, новият директор на НЗОК. Той самият вече е отказал поръчка за купуването на нова служебна кола и ще се вози в старата, която е на 13 г. „Докато личният ми автомобил е на 3 години", посочи още д-р Цеков.

Спечелилият охраната и поддържането на COT системите на касата отговаря също и за сигурността на военни имоти като бивши казарми и складове. Има поверени обекти и за въоръжена охрана, заявиха запознати. „Бюрото за охрана и сигурност бе фаворит на търговете на Министерството на отбраната по времето на Н ДСВ, а и след това - при тройната коалиция, защото ведомството така и си остана „царистко", коментираха вчера военни.

„Като всички останали, аз участвах в обявената от НЗОК процедура за охрана и я спечелих! И в момента участвам в много търгове, значи ли, че съм любимец и на това правителство? Аз умея да печеля и да губя", заяви Александър Иванов, управител на „Бюрото за охрана и сигурност", когото потърсихме за коментар.

Както „Труд" писа на 23 март т. г. пет пъти по-евтино е можела да плаща НЗОК и за издаването на европейските здравни карти на осигурените.




Бърза евтаназия за агресивни кучета

Луксозните приюти" се заменят с временни депа


ДРАГОМИР НИКОЛОВ

България ще пита Европейската комисия дали може „бързо да приспиваме" агресивните бездомни кучета. Тази процедура не предвижда умъртвяването на животните да се съгласува с екоорганизациите, както е сега.

Това стана ясно вчера от изказване на земеделския министър Мирослав Найденов пред Би Ти Ви.

Крутата мярка се иска не само заради скандала с нахапания почти до смърт проф. Ботьо Тачков в столичния кв. „Малинова долина". А и заради тревожна здравна статистика, според която в България са регистрирани над половината от случаите на кучешка тения в целия Европейски съюз. „Ще поискам здравна оценка на ситуацията. Ако това наистина е така, тогава ще се консултираме с ЕК за пристъпване и към евтаназия", поясни министърът.

Брюксел трябва да каже дали бързата процедура няма да наруши гаранциите за хуманно отношение към животните. „В момента ветеринарните лекари преценяват агресивността на животните, а екоорганизациите споделят наблюдения за поведението им на улицата", уточни пред „Труд" Мадлен Василева, експерт в земеделското министерство.

Въпреки че и сега законът предвижда агресивните животни да се евтанизират, до крайната фаза често не се стига заради отпор на природолюбители. Ще бъде уважено и искането на кметицата Йорданка Фандъкова да отпаднат т.нар. надзорници. Те имаха правото да осиновяват кучета от приюти, поемайки ангажимент да се грижат за тях на

улицата.

Ще се даде и възможност на общините да изграждат депа за временно настаняване на кучета. „Те няма да са в масивни сгради с изисквания за „лукс" като отделни клетки и бани за всяко животно", поясни Найденов. Кучетата ще се събират под оградени навеси и ще се контролират от ветеринари.




Вярвам във величието на лекаря
МИРЕЛА ИВАНОВА

Днешният 7 април сантиментално ме връща в детството.

Родителите ми са лекари и винаги го отбелязваха. Или пък бяха лекари, защото татко почина, а майка е пенсионерка - но може ли за лекаря да се говори в минало време? Ако си бил лекар, си оставаш -знам го със сигурност.

Родителите ми наистина служеха на своята професия, обичаха избора си, бяха му посветени във време, в което също не бе лесно - командваха партийните секретари, парите все не стигаха.

Помня и абсурди като: попълването на графици, планове и отчети за социалистическото съревнование, безкрайни и безумни ведомости. Но да си лекар въпреки това и онова, означаваше авторитет, уважение, мисия. Имената на най-добрите се произнасяха с респект и страхопочитание, „звучаха" с ореол и излъчваха сияние.

В края на шейсетте бе забранена и частната практика - струва ми се най-непростимата грешка в българското здравеопазване. Върху нея се натрупаха всички останали, за да сме днес тук -объркани, обезверени, недоволни, нахъсени едни срещу други и много болни.

От цялостната система до последния пациент.

Ако тогава, при строгите регламенти, всеобщия контрол и установените тарифи, не бе прекъснат естественият процес на различие, избор на пациенти и лекари и възможности за развитие, сега несъмнено картината нямаше да изглежда така драматично.

Повечето пациенти щяха да са наясно, че здравето струва и пари. Повечето лекари - че

професията им стои по-високо от парите.

Еволюцията и в съзнанията, и в материалните придобивки щеше да е сработила и вечно обговаряните реформи щяха да са се самоизвършили досега. Трийсетина години подир забраната, още двайсет и кусур след промяната - когато еуфоричното време в един миг обърна и обърка равновесията между държавно и частно, размести ценности и човеци, остави ги на самите себе си, на собствения им морал, възгледи и други всевъзможни си-рачества.

Лекарите, особено по-възрастните, нямаха шанс дори да започнат от нулата, нямаха сили и средства - и всеки се зае с оцеляването. По-младите като че ли останаха без високи примери. Авторитетът на професията се разми още повече. Обществените неясноти и политическите конюнктури се отразиха най-тежко тъкмо в здравеопазването.

Но това са обобщения, а съществуването по нашите земи ни учи да сме конкретни, да се спасяваме поединично, да оценяваме според случая, и да не се вместваме в други графи, освен в индивидуалните. Та в моята индивидуална графа на празниците например 7 април не е само сантимент от детството, а опит и днес да вярвам във великата същност на лекарската професия.


Източване отвътре
Диана Тенчева

Поредна обществена поръчка в здравната каса - този път за охрана, не е била спечелена от фирмата, предложила най-ниска цена (виж стр. 6). За обявяването на икономически неизгодните победители обикновено се научава случайно. От сигнали. А ако тръгнат целеви проверки, каквито обеща новият шеф д-р Пламен Цеков, кой знае какво ще излезе наяве.

И това се случва в институцията, която уж трябва да накара близо 2 млн. неосигурени да си плащат здравните вноски. А за непогасения борч властта дори се заканва да не ни издава лични карти.

Най-непоносимото обаче е, че веднъж касата се източва с надписване на диагнози и недолекувани пациенти, втори път течът се подсилва отвътре - от администрацията, чрез неизгодни търгове. А с тези пари можеше да се лекуват болни.




Атанасова ще сменя директори на болници с дългове
МЗ ще поиска от ръководствата на болници, които имат дългове, да съставят оздравителни планове, и ако се наложи, ще сменя директори. Това обяви министър Десислава Атанасова.

Както ДУМА писа още на 29 март, дълговете на болниците надхвърлят 300 млн. лв. Вчера Атанасова призна, че задълженията са в размер на 378 млн. лв., но побърза да добави, че са "трупани в годините назад. Не са задължения, които са в мандата на нашето правителство или за една година". По думите й, причините за това са комплексни "и една от тях е лошия мениджмънт". Като друга причина тя посочи неосигурените пациенти, които търсят медицинска помощ. Министърката уточни, че те се лекуват основно в университетските и областните болници, които приемат спешните случаи и се занимават с най-тежката и сложна диагностика и лечение.

За неплащането на здравни осигуровки Атансова отново каза, че трябва да се търси подходящ механизъм и очаква обществен дебат. По думите й, нейното изказване от преди дни, че издаването на лични документи е удачен момент да се поиска от гражданите да платят здравните си осигуровки, е било преекспонирано от медиите. Атанасова призна, че промените в Закона за здравното осигуряване от 2010 г. не са дали резултати. Аз не съм съгласна да плащам за лечението на някого, а той да няма ангажимент и задължение съгласно закон и да не го изпълнява, коментира министърката


Не по-далеч от собствения нос
Аида Паникян

Днес е ден, в който мнозина имат на кого да кажат: "Честит празник, докторе! Благодаря ти!" Така е било години... Допреди две години, когато започна кръстоносният поход срещу съсловието. Сега вече е трудно да бъде върнат духът в бутилката. Ще бъде още по-трудно с поредното разбъркване в системата на здравеопазването, без да се пристъпи към истинска промяна.

Поредният здравен министър на ГЕРБ предприема поредните мънички промени, без дори да се опита да погледне по-далеч от носа си. Заради дългове на болници министър Атанасова е решена да уволнява шефовете им. Кой знае защо този евентуален ход напомня на онзи стар виц за смяната на... креватите. Удобен начин да бъде прехвърлена драмата от болната на здравата глава. Казано иначе, проблемът с недостатъчното финансиране на болничната помощ се прехвърля от политическо ниво на ниво изпълнители на медицинска помощ!

Министърката не пропусна да подчертае, че дълговете на болниците са натрупани "от преди управлението на ГЕРБ". Странно как се е случило така, след като времето, в което болниците се задъхваха в дългове, защото не им се плащаше своевременно, и немалко от тях фалираха, беше най-вече в периода 2010-2011 г. Очевидно става въпрос за къса политическа памет.

Поредният здравен министър в това правителство, дошъл след поредния грандиозен скандал, няма яснота какво иска да постигне за подобряване на системата. Ако е вярно твърдението, с което гордо се бие в гърдите премиерът, че "това правителство дава най-много пари за здраве", странно защо болниците тънат във все по-големи задължения? При това - вече не само някои, а всички. В политическата си безпомощност министърката упорито търси "спасението" си в здравнонеосигурените. Независимо, че промените, които ГЕРБ направиха през 2010 г. в Закона за здравното осигуряване - със завишените санкции за неплащащите и опитите за лишаване от някои права, всъщност не дадоха реални резултати. Това признава и самата министърка... Дали не е пореден опит за отклоняване на вниманието от същността на проблемите в системата?

Отделен е въпросът, че здравнонеосигурени се лекуват не само в големите болници, както смята министърката, но и в малките общински. И съвсем друг въпрос е, че политическата сила, сменила четирима здравни министри за две години и половина, така и не успя да свърши най-важното: да ограничи порочната практика здравноосигурените да плащат по два пъти за една и съща услуга - един път чрез здравните си осигуровки, и втори път - на ръка на доктора. Очевидно ГЕРБ няма визия за решаването дори на този проблем, и след като 1,4 млрд. лв. от здравни осигуровки отидоха кой знае за какво, сега се опитва да напълни здравната хазна от т.нар. здравнонеосигурени. Чийто брой дори не се знае официално какъв е. Иначе министърката си пресмята своите пари: "Аз не съм съгласна да плащам за лечението на някого, а той да не си изпълнява ангажиментите". Но не дава сигнал, че поне ще опита да реши кардиналния проблем - здравноосигурените да не плащат по два пъти за едно и също




Авангардно лечение спасява от байпас
Аида Паникян

Авангарден метод на лечение - ротаблация, спомага за преодоляване на запушването на кръвоносните съдове с калциеви натрупвания, които възпрепятстват притока на кръв към сърцето. Твърдите атеросклеротични плаки, които пречат на кръвопотока в съдовете, хранещи сърцето, се премахват посредством миниатюрно свредло, което се вкарва чрез катетър до засегнатите части на съда и ги разрушава. Високотехнологичният метод в голям процент от пациентите може да замести класическата сърдечна операция - байпас. Ротаблацията дава възможност пациенти с тежка калциноза на съдовете, които са кандидати за байпас операция, да бъдат лекувани с инвазивни методи.

У нас такава операция направи екип по инвазивна кардиология на Националната кардиологична болница под ръководството на гостуващия проф. Ги Хендрикс от Белгия.

До момента този метод не се прилага рутинно в България. Все още консумативите за операцията не са предвидени в изплащаната от НЗОК клинична пътека за интервенционално кардиологично лечение. Тя е двойно по-скъпа от балонната дилатация и възлиза на около 6000 лв. за процедура.




Нашият протест е отказ от протест
Как да принудим хората, които избираме да ни управляват, да бъдат поне малко по-скромни в житейската си битка за трупане?
Зорница Илиева

Напоследък от много места ни убеждават, главно в сутрешните блокове на телевизии, че трябва да гледаме положително на нещата от живота, да обръщаме внимание предимно на онези дребнички неща, които ни носят положителни емоции, някакво успокоение, че не всичко е "черно" около нас, и да загърбим пословичния вече нихилизъм и омръзналото и на самите нас мърморене и оплакване от всичко и всички. Ние мърморим, но за нищо не протестираме масово, защото нашият протест се изразява в отказ от протест. Опитът е показал, че няма нужда да се хабим излишно. Някой друг и другаде решава вместо нас и каквото и да направим, все тая. Неусетно обаче се роди нещо ново в търсене на бягство от отрицателните емоции които ни връхлитат ден след ден. Вместо да гледаме непрекъснато театъра на нашите политици, да съпреживяваме нагласените им спорове за нещо си, което и без тях и нас ще се случи, ние пълним столичните театри. Може би не всички, може би не при всяка постановка, може би чакаме гъвкавата им ценова политика да е съпричастна към проблемите на джоба ни, но ние сме там и аплодираме новите любимци на сърцата ни, които тичат от театър към друг, от столица до провинция и обратно, за да поддържат стандарт поради ценовата политика на управляващите. И всичко това - в името на общата ни култура и бягство от посредствеността около нас. Забелязва се и масово участие при представяне на нови книги, особено на нестандартни, на в крак с времето автори, докоснали претръпналите ни души. Няма значение дали е Георги Константинов или македонският поет Никола Маджиров, дали е последната книга на Махмуд Дервиш, палестинският поет със световно измерение, Алек Попов или... Залите се пълнят, а въпросите звучат остроумно и смайващо точно. Изложби се откриват през ден и някои наистина са с европейски висоти, дори и имената на творците да не звучат познато, но присъствието на ценители в отсъствието на политици е забележително. Даже Михалис Гарудис при откриване на собствената си изложба преди месеци не се посвени да каже, че съзнателно е избягнал да кани представители на властта, но се радва на присъствието на толкова много приятели и верни почитатели. След толкова години на отсъствие от България! Видяхте изложбата и на Тома Трифоновски, и на Иван Кирков. Какво да кажем за Мария Ножарова, която на 84 години, с треперещ глас и крака, в инвалиден стол, откри поредната си изложба на "Шипка" и благодари на приятелите, които са я насърчили и помогнали да направи своите керамични творби, за което се изисква не само фантазия и творчески плам, но и физическа сила, която тя вече няма. Да, това е оптимизъм и нещо повече от положително. Има го, но какво общо има с подтика към търсене на положителните неща в нашето всекидневие, за да забравим дразнещото, отвратителното и подклаждащо пословичния ни нихилизъм? Като ходим на театър, нима ще забравим ужаса, който ни обзема при съобщението как един 85-годишен професор е нахапан до смърт от бездомни кучета и се бори за живота си в рухнала от поредица здравни реформи болница? Това с бездомните кучета не се ли обещаваше да бъде решено и при последните местни избори?

Виновни няма, да му мислят гражданите

които хранят такива кучета. Милионите за разни общински дружества, които трябва да решават този проблем, не са сред положителните неща и не би трябвало да им се обръща внимание. Най-много някой управленец от тази система да стане министър. А като ни убеждават да изпитваме радост от живота, дали ще успеем да го направим, когато през ден на пешеходна пътека загиват или биват осакатени хора, когато в парка по зелените площи и по тротоарите се паркират автомобили, повечето от ония, мутренските, както ги нарекохме, и никой не е в състояние да принуди собствениците им да знаят, че има и правила, има и закони. Всъщност какви закони, ония с безкрайните кръпки от безкрайни промени, които не се знаят дори от законопазителите, или ония с лобистките интереси? Като си купим нова книга, дали ще забравим, че армията от наши мургави сънароднички чисти столицата самоотвержено, като мете с нещо като метла и трупа изметеното на купчини, които вятърът разпилява за минути зад гърбовете им, а ти си видял по света как едни мъже, наистина там метат повече мъже, возят колички с метли и чували, с всичко необходимо да се събере боклукът цивилизовано и да остави улици и градини чисти и за дълго. Пари няма за такива удобства, няма и да има. Защото явно трябват за други неща, а ние да си гледаме културата, на парче, защото така ще мислим положително и ще се радваме на красивите неща от живота. Да сте видели нещо красиво в София, създадено напоследък? Красивите жени вече не ходят по улиците и метрото, а красивите сгради рухват непрестанно под напора на стъклени билдинги и добре, че кризата малко ги поспря. По тази причина секнаха и предложенията за нови паметници или скулптури, за

онази връзка с миналото

която ни прави горди, че не сме от вчера на тази земя. Най-много да разрушим още някой стар паметник, защото е свързан с тоталитарно време или друга идеология. Това го можем, но не съм сигурна, че ще мине като нещо положително, защото отново ще разедини народа. Това също си го можем и го правим вече десетилетия. Не успяваме да намерим вълшебната дума за единение, не успяваме да мобилизираме духовната си енергия, онази, която получаваме, като ходим на театър или концерт в зала "България", за да посочим каузата или идеята, която ще ни не само обедини, но ще ни помогне поне да не се мразим взаимно толкова. Няма съмнение,че ще оцелеем,защото винаги сме успявали. Но въпросът е да не позволяваме повече да ни залива посредственост и познанията, които придобиват децата ни в западни университети, да са полезни тук, да усвояват нашия изстрадан опит, защото само след такава приемственост и доброжелателна среда може наистина нещо да се промени. Иначе ще гледаме на екран как колеги, началници, фенове на нашия Стилиян Петров го аплодират в Англия и подкрепят в трудни за него моменти, а ние като "барабар Петко с мъжете" копираме действията им и се питаме объркано какво всъщност трябва да се прави. Някъде по пътя на демокрацията загубихме нашата съпричастност, а управленците ни мислят за всичко друго, но не и за положителния пример. Затова напоследък търсим положителното все при редовите граждани, в провинцията, защото май само там са се съхранили онези патриархални нрави и обичаи, които са ни спасявали и при по-тежки житейски ситуации. Следващият въпрос е как да принудим хората, които избираме да ни управляват, да бъдат поне малко по-скромни в житейската си битка за трупане, за да повярва обществото,че демокрацията наистина е нещо положително и не се отнася за далечното бъдеще. Надежда има, защото само преди дни един млад човек зададе въпроса къде е сега кръгът "Мисъл" и кой днес може да влезе в този кръг? Той знаеше за "Мисъл" и великите българи в него! Остава да ги открием и да им дадем бъдеще! Това ще е положително, нали?


В плевенски приют




Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница