Обвиняват 3-ма доктори за бебето

В момента прокуро­рите умуват дали ще из­държи тезата им за умишлено убийство, или доказателствата стигат за престъпна не­марливост.

Според източник на "24 часа" като обвиняе­ми ще бъде привлечени д-р Стефан Лазаров, из­родил плода, шефът на болницата д-р Миролюб Кожухаров и на­чалникът на АГ-то д-р Димитър Сотиров.

Няма да се търси на­казателна отговорност от д-р Михаил Милатович. Той постъпил на смяна едва на следва­щия ден.

След дежурството си д-р Лазаров не бил написал в доклада, че има такъв случай

в отделението.

И вчера продължава­ха разпитите на медици от болницата. Някои от персонала вече са про­менили показанията си след изнесените СРС, до­вериха криминалисти. Част от акушерите оба­че не казвали цялата ин­формация за случилото се дори и при разпитите пред съдия. Една от вер­сиите на разследващите е, че става дума за предизвикан с медикаменти аборт, тъй като момичето е би­ло в твърде напреднал стадий от бременността. Кой е предизвикал раж­дането на Боряна обаче, ще е много трудно да се докаже, смятат полицаи. На 28 ноември тийнейджърката излязла на спирката край дома си в Лясковец, за да чака ав­тобус и да посети личния си лекар. Получила мно­го силни болки и сама по­звънила на тел.150. Бо­ряна била откарана с ли­нейка в спешния център в Горна Оряховица. "С наш лист е изпратена за консултация в АГ отде­лението", каза шефката на центъра д-р Марияна Кирилова. Оттук след­ват серия от груби гре­шки на дежурния д-р Ла­заров, анализират меди­ци.

Първо, той е въвел мо­мичето в родилна зала, а не в манипулационната на гинекологията, къде­то се правят аборти. Ос­вен това е направил раз­рез на майката, за да из­вади детето. Дотук нищо не говори, че той се опи­тва да спаси родилката. Действията са като при живо раждане, казват колеги на лекаря.

Разследващите се съ­мняват в твърденията на педиатърката д-р До­нчева, че е присъствала на раждането. Абсолют­но нелогично звучало твърдението на детска­та лекарка, че е реанимирала половин час мъртвороденото.

Тя най-вероятно прикрива колегата си.

защото, ако то е имало свличаща се кожа на ме­хури, както разказват, това е белег, че детето е мъртво поне от дванаде­сет часа в утробата, каза­ха специалисти.

Д-р Лазаров не бе от­крит за коментар вчера.

" Той е в много тежко съ­стояние и не може да раз­говаря", каза съпругата му д-р Мария Калчева, също лекар в родилното в Горна Оряховица.

"Срещу нас се води война от АГ отделение­то в Търново", заяви вчера обаче началникът на горнооряховското родилно д-р Димитър Сотиров. Повод за думи­те му беше пореден слу­чай на лекарска немар­ливост в Горна Оряхови­ца, опонестен по БТВ. Пред телевизията 40-годишна жена от Дебелец директно обвини лека­рите Сотиров и Гецова, че преди 1,5 години са умъртвили чакано 20 го­дини бебе. Миналото ля­то Стела Добрева роди­ла преждевременно Щ Горна Оряховица, а 12 часа по-късно детето й починало, защото не би­ла потърсена консулта­ция с неонатолози от Плевен, твърди майка­та.

"Аз съм водил консултациите от първия ден на бременността. Изтекоха й водите и я приех за секцио. Направено е всичко необходимо по алгори­тъма на клиничната пъ­тека. Тя роди 43 дни преди термина и беше критична първескиня на 39 години", каза д-р Со­тиров.

Педиатърката д-р Ге­цова показа документи, че бебето се е родило 1800 г. Тя каза, че е било сложено в кувьоз на кис­лород, а само два часа по-късно е преместено в ин­тензивното отделение в Търново, където е почи­нало.

Във връзка с думите на комисар Калин Геор­гиев, че се е отказала от твърденията си, че е съ­бличана гола по време на ареста й, д-р Гецова отново потвърди унизи­телната случка.

"Нещо повече, което спестявах досега - една от служителките наниза найлонова кесия на ръ­ката си вместо ръкави­ца, за да проверява те­лесните ми кухини", каза Гецова.

Вчера шефът на бол­ницата в Горна Оряхови­ца оцеля на поста след извънредната сесия, сви­кана по проблема с бебе­то от фризера. При пои­менно гласуване отстра­няването му подкрепиха 15 от местните старейшини, предимно от гру­пата на ГЕРБ. Остана­лите политически сили гласуваха "против" и" въздържал се".

ГЕРБ не можа да събере необходимия кворум, за да отстрани Кожуха­ров от поста. Заседа­нието протече почти без дебати. В началото шефът на болницата каза, че е провел въ­трешно разследване в болницата, което по­казвало, че нито един от колегите му не е на­правил абсолютно ни­каква грешка. Думите от СРС са били изваде­ни от контекста и зато­ва са тълкувани като за­говор за убийство на не­доносеното бебе.

Кожухаров започна с риторичен въпрос към залата може ли някой да му отговори защо е подслушван като дъл­гогодишен лидер на СДС и управител на болницата. Той се изви­ни на 17-годишната ро­дилка Боряна за това, че е от кръга хора, кои­то са смачкали нейната психика. Призова съ­ветниците да вземат много сериозно реше­ние, защото залогът е да има или няма болни­ца в Горна Оряховица. (24 часа)


Бащата прибран в затвора в Белене в края на май

Лекарите лъжат. Тежало е 730 г и било в 7-и месец
СЛАВИ АНГЕЛОВ

Умъртвеното бебе на 17-годишната Боряна Георгиева е тежало 730 грама и е навлязло в 7-ия ме­сец. Замесените в аферата лека­ри лъжат за неговото тегло и въз­раст, категорични бяха вчера из­точници от МВР, ангажирани в разследването по случая.

От разговорите с младата май­ка и факта, че бащата на бебето е влязъл в затвора в Белене в края на май, се налагал изводът, че новороденото не е било в 6-ия месец, както казват медиците от болницата, а вече в началото на 7-ия.

Най-видимото действие от опи­тите да бъде прикрит случаят оба­че е снимката от видеозона. "На тези снимки винаги встрани и от­долу има бяло поле, в което се съдържа подробна информация както за майката, така и за плода - коментира вчера зам.-директорът на Института по психология на МВР Росен Йорданов.

"На снимката, която лекарите дават обаче, това бяло поле е на­пълно изрязано. Няма съмнение, че това е манипулация с цел раз­следването да бъде заблудено", заяви психологът пред в. "24 ча­са".

Запознати с разследването твърдят, че грубите грешки при израждането на детето започнали при д-р Стефан Лазаров и д-р До­нчева. Втората трябвало задъл­жително да интубира новородено­то и да го сложи на уред за обдишване, но не го направила. Вме­сто това бебето е било увито и буквално захвърлено върху разва­лен кантар. Точно там часове по-късно акушерка, застъпваща на смяна, забелязала, че новороде­ното мърда. Тя веднага уведоми­ла лекарите и настъпила сериоз­на паника. Тогава вече екипът за­почнал да се чуди какво да го прави.

Медиците не смеели да изви­кат специалист от болницата в Плевен, който логично е щял да ги попита защо толкова дълго не са направили абсолютно нищо, за да спасяват новороденото.

Горнооряховските лекари ня­мали никаква идея, че разгово­рите им се подслушват и изне­надващият арест не им дал въз­можност да се наговорят какво да лъжат разследващите. Точно затова те свидетелстват едно­временно за труп и за агонизи­ращ плод.

Запознати отхвърлиха вчера версията, че стенограмата от разговора на медиците, цитира­на от министър Цветан Цвета­нов, е манипулирана.

Не случайно и четиримата за­месени лекари - Лазаров, Кожу­харов, Гецова и Милатович, са отказали разпит на детектор на лъжата под измислен предлог, че това не било доказателство. Психолозите от МВР предложи­ли Лазаров да отговори само на един въпрос - живо ли е било бебето. Той обаче не пожелал.

ЗАЩО българинът не обича богатите си съна­родници? Защо се радва на нещастието на известните и успели българи? Вероят­но заради мизерния живот, който водят 95% от бълга­рите.

За спешното лечение и трансплантация на обичан от мнозина известен бъл­гарин само за ден благотво­рително шоу събра 40 000 лв. За съжаление той не до­чака шанса си.

Но какво става с другите, обикновените хора. Тези, които не са известни, но съ­що се нуждаят от лечение, трансплантация. Нима те са по-малко хора? Нима не заслужават достойно отно­шение и адекватно ле­чение в най-добрите болници?

Аз съм на 43 г., ин­женер, с 20 г. трудов стаж. Когато бях на 16 г., се разболях от диа­бет. И животът ми из­веднъж се преобърна. Изчезна безгрижието, сру­тиха се мечтите ми. Време­ната бяха различни, лече­нието също - спринцовките се изваряваха, а иглите им бяха дебели като колове. Вместо след училище да из­лизам с приятели, да усе­щам от силата на младост­та, трябваше да се приби­рам и да си бия инсу­лин.

Вместо да правя планове за бъдеще­то, да искам да поко­рявам света, да смя­там, че мога всичко, животът ми се затво­ри в един кръг от диета, инжекции, болници и надежда. Може би и вяра, мо­же би и воля за жи­вот.

Въпреки всичко аз се справях. Полагах десетократно пове­че усилия от здрави­те хора. Всичко ста­ваше по-трудно, по-мъчително, изисква­ше повече старание и труд. През това време успях да за­върша две висши образования. Имам прекрасни син и дъщеря. Отгледах ги и ги въз­питах, научих ги на труд и ученолюбие, на отговор­ност към себе си и околни­те. В момента освен за тях се грижа и за детето на приятелката ми.

Външно погледнат, едва ли някой ще си каже, че съм болен. Изглеждам ус­ловно здрав, спортувам по малко, не се оплаквам и по­чти никой освен роднините

ми не знае за моето заболя­ване. Въпреки че имам право на инвалидност, за тези 20 години почти ня­мам почивни и болнични дни. Никога не съм бил в сивия сектор на икономи­ката и винаги съм си плащал данъци и осигуровки.

Доскоро мислех, че имам още време...

Уви, дойде моментът, в който неумолимите зако­ни на тази тежка болест ме застигнаха и един по един органите ми започнаха да се увреждат. Най-засегна­ти се оказаха бъбреците. И сега лекарите ми предла­гат две алтернативи - хемо­диализа или трансплантация на бъбрек. Но трансплантацията е за по-равни­те хора. Аз не съм достоен за мен да се съберат за един ден парите, необходими, за да ми присадят бъбрек и да продължа да живея "нор­мално". Аз съм обикновен човек и цялата държавна машина няма да се впрегне да ми помага. За мен няма да пратят хеликоптер да ме спасява.

А аз по-малко достоен ли съм?! По-лош човек ли съм?! Не съм си увреждал умишлено и целенасочено години наред здравето в името на удоволствията -алкохол, тютюнопушене и неразумен живот.

И сега да съм в неадекват­но и безпомощно състоя­ние и да чакам други да ре­шават съдбата ми. Дори на­против, борил съм се в име­то на живота. Борил съм се в името на децата.

Аз не успях да направя професионална кариера. Не постигнах нещо значи­телно в живота. Едва ли ще мога и да направя нещо ве­лико и гениално. Но до мо­мента живях достойно и че­стно. Не съм крал, не съм лъгал, не съм се облагоде­телствал за чужда сметка. И искам да продължа да се трудя и така да изкарвам прехраната си, искам да продължа да бъда баща, ис­кам да продължа да бъда любим. Искам да ме има.

Затова искам и на мен да ми помогнат. Така както за някои може, така трябва и за мен да може. Не искам да ме закачат на апарата за хе­модиализа и постепенно с течение на времето да угас­ват ентусиазмът и волята ми... Не искам неусетно да се превърна в човек, който живее, за да е жив. Аз искам да живея, за да живея.

Знаете ли, че с една по­правка в закона за ДОД мо­же да се направи така, че от всеки работещ да се заделят по 1 лв. (само едно българ­ско левче), което за един месец ще е около 2 милиона лв. Това са десетки спасени чо­вешки животи. Само с едно-единствено неизпито кафе или две неизпушени ци­гари на ден... децата ще могат пак да играят, родителите да се радват, въз­растните болни хора да живеят спокойни и обгрижени.

Когато съм мо­жел, съм давал на държавата. Сега ис­кам тя да ми даде на мен. Както за едни може, така искам и за мен да може. Ис­кам да ми осигурят най-доброто лече­ние у нас или в чуж­бина, за да разбера, че държавата мисли за всички свои граж­дани поравно. Да разбера, че животът има и друга страна, че смисълът на живота е и в радостта от него, а не само в борбата за него.

Обръщам се и към ин­ституциите, и към благо­творителните фондации -искам и на мен да ми по­могнат. Искам и за мен да съберат необходимата су­ма за трансплантация.

- Два скандала разтърсиха държавата - този с брутал­ната лексика на докторите около 600-грамовото бебе в Горна Оряховица, и другият - с фалшивата диплома на бившата шефка на фонд „Земеделие" Калина Илие­ва. Каква символика откри­вате в тях?

- И двата случая показват до каква степен са се дехуманизирали българските ин­ституции. В единия става ду­ма за циничен отказ да бъде съхранен животът на безпо­мощно новородено, а в дру­гия - за брутална атака сре­щу интересите на хиляди български земеделци. Спо­ред мен истинският скандал не е просто фалшивата ди­плома, а садистично-параноидната последовател­ност, с която Калина Илие­ва е доносничила срещу страната, шефовете си и ин­ституцията, начело на която е самата тя. Това е класиче­ски пример за перверзно практикуване на лидер­ство и злоупотреба с власт. И краен пример на цялост­ния стил на полицейщина и подозрителност, който се налага в българската адми­нистрация и който се обръ­ща срещу нея.

- Подценява ли се пре­миерът Борисов, който за­яви, че не обича да го срав­няват с Живков, защото не е направил колкото него?

- По принцип Борисов се надценява и неуморно се самовъзхвалява и на този фон реверансът към комунистическия дик­татор се откроява като нео­бичайна скромност. Във всеки случай даде своя дял в кампанията по реабилити­ране на комунистическото минало и мистифицирането на фигурата на Живков ка­то непостижим образец за държавническа мъдрост. Да не забрявяме, че попу­лярното въобръжение го свърза интимно с Живков, издига го от охранител на диктатора до негов ученик, посветен в съкровените тайни на властта. Поддър­жайки мита за вездесъщия Тато, Борисов подхранва и мита за своето избраниче­ство.

- Според премиера 20 г. обаче приватизираме оно­ва, което е построено дото­гава. Вярно ли?

- Вярно е, ако под „ние" Борисов разбира олигар­хията и свързаната с нея по­литическа класа, към която той принадлежи. Ако обаче включва в „ние" всички българи, това твърдение е невярно и несправедливо,

защото обезценява усилия­та и жертвите на хиляди предприемчиви хора през тези 20 години, които по­стигнаха много въпреки тежките условия, наследени от Живков и приемниците му във властта. Това твър­дение е ехо на разпростра­неното вярване, че демокра­цията и пазарната икономи­ка са разруха на държав­ността, активно насаждано от противниците на проме­ните в началото на прехода. Борисов, като всеки популист, е принуден да се съоб­разява и да флиртува с тези нагласи и го прави с лекота.

- Премиерът сподели, че би се радвал да приключи мандата си с поне една маги­страла...

- Дай боже - аз също ще се радвам с него на такъв кру­пен успех. След злополуч­ния крах на усилията да вле­зем в шенгенската зона за­вършването на магистрала „Тракия" остана комай единствената заветна на­ционална цел...

- Впрочем приличат ли си Борисов и Живков? Ако да -по какво?

- Най-изразената прилика е тази отлично дозирана смесица от простоватост и лукавство, която очарова простоватия и лукав бъл­гарски електорат. Истината е, че пословичната селска хитрост на Живков осигуряваше на страната приток от евтини суровини от СССР -лукавата сделка бе тотална лоялност към Москва сре­щу гарантирани ресурси и пазари. По всичко личи, че Борисов залага на същата рецепта в отношенията с но­вия Голям брат, но тъй като му се налага да управлява в силно променена и услож­нена глобална среда, смет­ката нещо не излиза. Напри­мер капитулацията в енергийните преговори с Русия поставя въпроса какви са, аджеба, ползите за Бълга­рия от безусловната подкре­па на правителството за външната политика - на САЩ - освен, разбира се, безусловната подкрепа на американското посолство за вътрешната политика на правителството. В това от­ношение Борисов наистина е аматьор в сравнение с Живков

- Защо е жива носталгия­та по Живков?

- Защото социалните и икономически промени в годините на прехода не бяха съпроводени от трансфор­мация в културата и манта­литета. Ние освободихме пазарните и политически сили, без да освободим умо­вете и духа на нацията. Зави­симите, безпомощни хора, отгледани от комунизма, се оказаха захвърлени в една несигурна и променяща се среда, за живот в която не бяха подготвени. Малцина съумяха да се възпозват от частичната свобода, пове­чето се превърнаха в жер­тви на съпътстващия я хаос. Естествена е носталгията по сигурността на тоталита­ризма, когато в замяна на пълната зависимост пода­ниците получаваха някаква грижа и закрила от патерналистичната държава. Уви, завръщането към този изгу­бен рай вече е невъзможно -както се видя, не е по силите дори на Борисов. Ако иска­ме да успеем, се налага да извървим докрай пътя към свободата.

- Залязва ли харизмата на Борисов?

- Мнозина мислят така, но аз съм оптимист - вярно, че нещо се спихна напоследък, но на ринга просто няма друг играч в неговата категория Аз бих заложил три към едно на този политически боксьор поне за следващите един-два рунда.

- Увяхва ли връзката между сините и ГЕРБ? Иван Костов сигнализира на ЕНП, че Борисов призна­ва заслуги на Живков.

- Сдържаната реакция на ЕНП за пореден път показа, че какво говори и върши

Борисов не е проблем на Европа, а на България. И все повече на неговите под­гласници СДС и ДСБ. Нече­стивият брак между ГЕРБ, „Атака" и Синята коалиция предсказуемо роди нефелно управление, подобно на болнавото отроче на трой­ната коалиция. За сините и особено за ДСБ е въпрос на политическо оцеляване да се дистанцират навреме от това управление, преди да понесат неговите негативи в пълна мяра и окончателно да се обезличат. Същевре­менно интересите на лиде­рите и партийните елити по­веляват да се остане близо до властта колкото е въз­можно по-дълго, за да се ка­питализират максимално свързаните с нея привиле­гии. Трудно е да се каже как и в кой момент ще се разре­ши конфликтът между тези противоположни тежне­ния.

- Социологическите аген­ции отчитат бавен спад в подкрепата за ГЕРБ, макар да остава №1. Кой печели от това, след като опозицията е с двойно по-ниска подкре­па?

- Всички губим - обедня­ват не просто гражданите на България, обеднява поли­тическият и обществен жи­вот. Обществената енергия бе безотговорно пропиляна и злоупотребена в провалени политически проекти,

подобно на икономическия ресурс, който бе инвестиран в нежизнеспособни бизнес-проекти като мъртвите ку­рортни селища. Живеем не просто в икономически фа­лирала държава, а в морал­но и политически фалирало общество.

- АБВ алтернатива ли е?

- Дава силна заявка за ляв популизъм. Това поле оба­че е плътно заето от ГЕРБ и „Атака", тъй че не виждам как АБВ може да бъде тях­на алтернатива. Възможно е обаче да се окаже популистка алтернатива на БСП в сегашния й елитарен вид.

- Любопитно е, след тол­кова години демокрация и смяна на „спасители" какъв управленец е подходящ за българина?

- Преобладаващото отно­шение към властта в у нас е белязано от противоречива смесица от стихийно от­хвърляне на авторитета и тежка зависимост от същия този авторитет. Това предо­пределя тежненията към типа управленец, който е едновременно авторитарен и безпомощен. Борисов по­чти идеално пасва на този типаж и не виждам причина да бъде търсен нов спаси­тел, докато той така добре играе отредената му роля.

- Трябва ли да има музей на комунизма?

- Нека да се разделим окончателно с него, и тога­ва да мислим за музей - в момента в много отноше­ния цялата страна предста­влява музей на комунизма.

• Завършил е българс­ка филология в CV "Св. Климент Охридски", след това специализира со­циална антропология

• Асистент в Нов бъл­гарски университет и кон­султант по организация и лидерство

• Участва в много со­циални и организационни изследвания

• Член е на настоятел­ството на фондация „От­ворено общество" - Со­фия.


Бели мишки, цироза и смърт
Алкохолната болест е най-разпространеното заболяване в България
ИЛИЯНА АНГЕЛОВА

Борбата за живота на актьора Андрей Баташов и неговата смърт подействаха отрезвяващо на мнозина. Те мо­же би няма да се откажат от пиенето, но поне преживя­ха психологически потрес, който е едно добро шоково начало на лечението на ал­кохолната болест. А от нея в България страдат десет­ки, може би стотици хиля­ди.

При алкохолната болест се губи контрол върху употребата на алко­хол. На празник човек мо­же да пийне, но си казва "стига", обяснява д-р Люд­мила Нейкова от ВМА.

Алкохоликът не може да спре. Натрупа ли алкохо­лен стаж, той разбира, че има проблем. В началото пие, дори е горд, че е изпил толкова много и му няма нищо. После се дразни, започва да се срамува, да се крие. Но вече не може да живее без алкохол - той е ста­нал част от негова­та обмяна на веще­ствата, част от хомеостазата.

В мозъка има ре­цептори за различ­ните вещества. Ако дадено вещество редовно се внася в организма и извед­нъж престане, ре­цепторите усещат глад, а при алкохо­лиците настъпва делириум тременс.

Пияница или алкохолик – разговорни понятия

Пияницата пие много, но може и да не пие. Медицината обаче прави разли­ка между употреба, злоупотреба и ал­кохолизъм. Пияни­цата е във втората категория. За да се развие зависимост, трябват 10-15 г. Има значение и ви­дът алкохол-дали е концентрат, вино или бира. Но и ле­кият алкохол не е безопасен. Па­циент казва: Аз пия само бира. Да, но по 5-6 л на ден, и то за дълъг период. Междувременно изкарва инфаркт, получава диабет.

Значение има и организмът и дали в семейството - бра­тя, родители, имат този проблем. Във фамилии с реги­стриран алкохо­лизъм рискът някой да хлътне е 4 пъти по-голям.

Има значение и на каква възраст човек започва да пие, а после и да прекалява. Ако се започне на 9-10 г., много по-бързо се става ал­кохолик. Тогава организ­мът расте, настъпват про­мени - хормонални, в не­рвната система, в обмяната на веществата. А и младите подражават, себеизтъкват се, доказват се, държат на "приятелите".

И жените имат проблем с алкохола. Те уж пият по-малко, но при по-малката

им телесна маса промили­те стават повече.

Типично за алкохолици­те е, че при липса на люби­мата напитка я заместват с каквото им падне. Ако пък са с нисък интелектуален праг и социален статус, допиват каквото намират, до­ри опасни химикали.

Друг пациент казва: Аз не пия бира, нито вино, нито водка, а само чист спирт!

Излиза му много по-ев­тино. Флаконче 75 градуса етилов спирт от аптеката струва стотинки. И го раз­режда. Някои купуват и дървесен спирт от железа­риите. Той обаче съдържа метанол, който в голяма концентрация води до сле­пота. Антидотът му е ети­ловият спирт.

За антифриза (поливалентен алкохол, причиня­ващ бъбречна недостатъч­ност) противоотровата съ­що е етилов алкохол.

От значение са и начинът на живот, работата, храната. Но и при здрави хора се стига до промени в черния дроб - стеатоза. Чо­век със стеатоза, ако про­дължи да атакува дроба си с алкохол, се самоубива.

Страдат сърце, бъбреци, увреждат се периферна не­рвна система и панкреасът. Той отделя ензими, които атакуват собствения организъм. Настъпва остър панкреатит, а от него поня­кога се умира. Системната злоупотреба с алкохол съ­здава риск от цироза, рак на черния дроб, на ларинк­са, гърлото или в устата.

Трудно е да се подредят степените на алкохолизма, при всеки е индивидуално. Когато се пие всеки ден и човек се усети и опита да не пие, настъпва нервен дискомфорт - раздразнител­ност, главоболие, отпадна­лост, сърцебиене. И тогава си казваш, че като пийнеш, ще ти мине. Така и става.

Точно тогава трябва да си дадеш сметка, че граница­та е премината и ти трябва помощ.

Алкохолиците изключи­телно рядко идват сами в токсикологията, обикно­вено ги водят роднини. Ако човек разбере, че е болен и спазва режим, може да жи­вее пълноценно. Той тряб­ва сам да стигне до извода,

че без едно може, но с едно не може. Някои се залъг­ват, че след като се излеку­ват, ще си пият по 1-2 бирички. Но неусетно те пак влизат в запой. Как се лекува

Във ВМА се прилага де-токсична терапия. Тя трае месеци, че и години. Учас­тват невролози, гастроентеролози, психиатри, пси­холози, социални работни­ци, рехабилитатори.

Токсиколозите овладя­ват физическата зависи­мост. Алкохолът, като хе­роина, води до психическа и физическа зависимост. Без него организмът не функционира нормално и човек може дори да изпад­не в кома. Затова детоксичната терапия се прави в болница. Вливат се захар­ни и солеви разтвори, кои­то стимулират диурезата. Алкохолът се отделя с дишането, слюнката и по­тта, но основно чрез урината. Добавят се витамини от групата В, които подхран­ват нервната система, ме­дикаменти за подобряване на метаболизма в мозъчни­те клетки, защото алкохо­лът има потискащо дей­ствие в тях. Лепенки и хапчета

Преди години имаше средства, които правят та­ка, че на човек му се гади, когато пие. Получава съ­рцебиене, кръвното се вди­га. Те са предписвани само при съгласие на пациента. Той е информиран, че мо­же да получи увреждания,

които застрашават дори живота му. Много алкохо­лици обаче игнорират та­блетката и продължават да пият. Тогава близките тай­но им я дават. Така се стига до смъртни случаи и та­блетките бяха забранени. Тогава въведоха под­кожни имплантанти. В на­чалото ги слагаха на ръка­та. Мнозина обаче ги махаха, за да си пият

След това ги преместих­ме на недостъпно място - на гърба. Сам човек не може да си стигне гърба. Но имплантантите даваха и ус­ложнения - загнояване и отхвърляне. Така че в България сега няма разрешен такъв препарат.

Проблемът с ал­кохолиците е огро­мен, защото сега те не може принуди­телно да бъдат на­станявани за лече­ние. Трябва близки­те да водят дело, да го спечелят-сложно е. Но и да успеят, той ще бъде изписан и ако не намери разби­ране при тях, ще се върне към чашката. При алкохолици с напреднала цироза настъпва интокси­кация, натрупват се токсини и попадат в кръвта. Те стигат до мозъка и се получа­ва помрачаване на съзнанието, халю­цинации и неадек­ватност. Но пациен­тите в началото са с напълно нормална за пред другите пси­хика. Липсва им оба­че критичност - че имат проблем, и самокритичност. Мно­го от тях решават, че като са минали 6 ме­сеца, могат да изпи­ят едно.

Мозъкът обаче има памет, че са му внасяли това веще­ство. Обърнат ли ед­на чашка, те се "подкарват" отново едни и седмици. Всеки та­къв рецидив води до по-кратък период на контрол върху пие­нето.

След детоксичната тера­пия трябва да се продължи с психологическа работа. Посещаването на психотерапевт струва скъпо, а трае месеци. Бивш алкохолик в чужбина работи години на­ред с психотерапевт и ре­зултатът е налице. Другите пият пред него, но той оста­ва неъзмутим и казва: "Аз моето съм си го взел". Това е признакът, че е излеку­ван.