Лекарите с нови „оръжия” срещу инфаркта

Завършил е медицина в университета в Мичиган. Специализирал е сърдечна, гръдна и съдова хирургия. От 1971 г. до 2010 г. е медицински директор на „Аризона Харт Инститют", на практика той създава тази световно известна кардиологична болница. Бил е преподавател в десетки университети, член е на много научни дружества.

В медицинското общество е известен като един от пионерите в света във въвеждането на вътресъдовата терапия.
С д-р Едуард Дитрих, един от пионерите в света . при въвеждането на вътресъдовото лечение, разговаря Диана Тенчева

- Д-р Дитрих, светило като вас и един от пионерите на САЩ, въвел вътресъдовото (т. нар. ендоваскуларно) лечението на съдови заболявания, има ли сърдечни оплаквания?

- Да, имам (смее се). Поглеждайки назад във времето, докато градях кариера, трябваше да вземам много решения. Те можеха да бъдат по-добри, дори да са в друга посока и да са по-позитивни. И сега като се замисля, именно на тях се дължат и болките в сърцето ми. Но в същото време точно те са цената, за да вървя напред, да работя с млади хора, които развиват свои собствени проекти точно като доц. Иво Петров, председателя на вашето Българско ендоваскуларно дружество. Та, идването на сърдечните проблеми е свързано с вдъхновението в работата. Важното е, че не съм стигнал до сърдечен удар {смее се).

- Какъв е съветът ви към българите, че да изглеждат добре като вас?

- По-комплексно е, отколкото си мислят хората. Не е достатъчно само да понижите нивото на холестерола и да спрете да пушите. Трябва да развиете своя философия на живота си. Когато се събуждате сутрин, трябва да имате идея какво представлява той, какъв е потенциалът ви, какво можете да направите. С така изградената позиция ще промените своя лайфстайл. Ако го направите, ако мислите позитивно, ако не допускате да натрупате излишни килограми, ако не пушите, не приемате нездравословна храна, ако никога не посягате към наркотиците и се заобиколите с хора, които споделят философията ви, вие наистина ще може да живеете по възможно най-добрия начин. И искам да подчертая - така около себе си във всеки един момент ще сте обграден от семейство, защото тези хора (роднини, приятели и колеги) ще са ви близки. Аз винаги съм се старал да правя точно това - да ме заобикалят хора с философия като моята, което е вид защита срещу трудностите. Защото всеки ден се сблъскваме с проблеми. Но ако до себе си имаме едно семейство, ще живеем в симфония и няма да се разболяваме. Знаете как диригентът въвежда симфония в оркестъра и как без него е какофония. Е, аз съм правил същото и с живота си.

- И все пак кой е враг № 1 на сърцето?

- Стресът. Дълго време не го оценявахме както трябва, защото не разбирахме точния начин, механизма, по който действа. За разлика от високото артериално налягане, високият холестерол и т. н. Днес вече не е така. Знаем, че стресът е основната причина за атеросклерозата (промяна в структурата на съдовата стена на големите и средните артерии заради натрупване на плана, което ги прави неспособни да осъществяват функциите си нормално - бел. ред.), водеща до сърдечните и съдовите заболявания. Още нещо, което не споменахме досега - гените. Аз вярвам, че те са много силни и оказват огромно влияние. Всички си спомняме как сме учили в училище, че ако майката е такава, а бащата - еди-какъв си, какво ще е детето. Обаче днес ги разглеждаме през призмата на влиянието и на околната среда, за чиито фактори на въздействие вече говорихме.

- Приключи конгресът на Международната асоциация на ендоваскуларните специалисти, който се проведе в Скотсдейл, Аризона. Какво бе интересното за експерт като вас?

- Добър въпрос. Точно него си зададохме, когато подготвяхме програмата на конгреса - какви да са опорните му точки. Да, има няколко проблема, по които все още се спори: това са коронарните болести и инфарктът - сърдечният, мозъчният, белодробният. Продължават да стоят въпросите: дали при тези заболявания да се постави стент, дали да се приложи медикаментозно лечение или хирургично. Много важна тема бе и лечението на 1 аневризми (б. р. - разширения на съдовете). За целта i бе изнесена цяла поредица i от презентации. Седем компании изучават кои са най-добрите устройства, които да се прилагат при лечението на пациентите с тази диагноза. За съжаление все още няма консенсус какво точно да правим. И не на последно място - от години специалиста от цял свят идват при нас на конгреса през февруари, защото ние, в Аризона харт инститют, имаме технологии, с които никой друг на планетата не разполага. А те пък непрекъснато се променят. Т.е. постоянно се налага изучаването им, толкова важно за спасението на пациентите. На конгреса ни пристигна и проф. Николай Володов от Украйна. Този човек е направил наистина революционни открития в областта на вътресъдовото лечение, и то 6-7 дори 10 г. преди всеки друг учен на този свят. Защото за първи път той поставя ендопротеза на пациент. Беше много важно да чуем и него.

- Какво е мнението ви за българските лекари, прилагащи т.нар. ендоваскуларно лечение, които имаха по няколко лекции на форума в Аризона?

- Знаете ли, от дълго време съм на този терен. Някои казват, че аз съм го измислил (смее се). Да, наистина отбелязах сериозни постижения на него... В последните 30-40 години и точно 20, откакто пък съществува Международната асоциация на вътресъдовите специалисти, се срещнах с няколко лекари, които знаят какво правят и как да го направят. Иво Петров е точно от тези хора. Не съм прекарал много време с него, но веднага го разпознах, когато ми разказа за болницата, в която работи, за пациентите си, за това, което се бори да въведе. Така направих и аз навремето. Напуснах Хюстън, независимо че другите се чудеха и си казваха: „Ама как така си тръгва, той тук ще стане професор!" Направих го, защото разбирах, че във Финикс ще имам възможността да създам нещо ново, нещо, което е различно. Д-р Петров прави същото в България и в региона. Той може да обучава колеги от съседните страни, да бъде лидер. И това не е някаква илюзия, а нещо, което може да се случи.

- За съжаление у нас здравната каса още не покрива модерните вътресъдови терапии с поставянето на стентове при мозъчни аневризми. Т. е. имаме специалистите, които да ни лекуват съвременно, но няма пари за консумативите. А те са непосилни за хората.

- Ние, в САЩ, имаме същия проблем. Когато започнах създаването на института в Аризона през 1971 г., нямахме такива трудности. Но днес, с рестрикциите, налагани от правителството, с променените нива на реимбурсация (плащане) е много трудно. Трябва да приемем, че в близко бъдеще ни чакат битки, но пък накрая ще се случи това, което е правилно. За жалост рестрикции има навсякъде - и във Франция, и в Италия... Смятам, че ако продължим да работим добре, ако осигуряваме добри грижи на пациентите, ако продължим да се развиваме, слънцето ще изгрее.

- Какво мислите за шансовете, които дава вътресъдовото лечение (б. р. -разширяване с балон на запушените мозъчни вени) на пациентите с множествена склероза?

- Имахме точно такава сесия на конгреса. А по проблема бе говорено и на форум в Сиена. Мисля, че не е време за рандомизирано проучване, защото има много неизвестни. Рано е да се произнасяме с категоричност, трябва да се направят още проучвания, да се изследват още хора, да се получат още данни. Но според първоначалните ми изводи венозните обструктивни болести са в основата на много повече проблеми, отколкото сме предполагали.

- Защото невролозите още не са убедени във връзката между засягането на мозъчните вени и множествената склероза.

- Така е по цял свят.

- Нашият вестник „Труд" обаче е съобщавал за българин с множествена склероза, който не е могъл да говори и да се движи, но след вътресъдовата процедура проговаря.

- И аз съм имал пациент, който е бил прикован към стола, но след лечението е ставал. Вижте, тези пациенти всеки месец пият лекарства, които им изписват невролозите. И те са скъпи. Затова, когато се представят алтернативи, тези специалисти са против. Та нали се засяга сериозен бизнес. Естествено, че ще казват „Вашият метод не е ефективен".

София-Скотсдейл-София


Професор Владов е медик на годината
Проф. Никола Владов от ВМА, излекувал хиляди пациенти с чернодробни заболявания и на-правил десетки трансплантации на черен дроб, ще получи днес приза „Медик на 2012 г.". Наградата за 22-ри път се присъжда от специализираното издание „форум медикус", а нейни носители досега са били професори като Дамян Дамянов, Генчо Начев, Огнян Бранков, Емилия Христова и ДР- Преди 2 месеца проф. Владов стана член на Френската академия по хирургия, основана още през 1 /35 г. от Луи XV. На официална церемония в Париж Професорът получи и медал за приноса си към световната медицина. Тази година ще се връчи още един приз - „За доблест и упорство в битката с реформата". Той заслужено отива в Сдружението на общинските болници. Приза ще получи д-р Неделчо Тотев, директор на чирпанската болница.


Плащат на лекарите за донори

Над 1000 българи чакат за нов орган
Жулиета НЕДЯЛКОВА

Лекарите в реанимациите ще получават до 3500 лв., ако осигурят донор за трансплантация. Болницата ще прибере също 3500 лв. Координаторите по донорство, които са около 50 в страната, ще вземат допълнителна заплата от здравното министерство, за да следят нито един орган да не бъде похабен. Колко ще бъде тя, ще е ясно до седмица. Това съобщи заместник-министърът Минчо Вичев пред журналисти вчера. В момента реанимациите получават до 1000 лв. на пациент в мозъчна смърт, за когото е започнала процедура по подготовката му за донор. Това са само част от стъпките, които Министерството на здравеопазването предприема, за да увеличи броя на трансплантациите. Същото са направили в Хърватия, в която миналата година е имало 130 донори. У нас те са били само двама, а в момента 935 българи чакат за бъбрек, 47 - за черен дроб, 33-ма - за сърце, и шест имат нужда от бял дроб. Това, че лекарите ще получават пари за осигуряването на донор, не може да доведе до спекулации, т.е. да се обявяват за донори хора, които не са в мозъчна смърт, обясни шефката на агенцията по трансплантация д-р Мариана Симеонова. По думите и комисия от четирима медици гарантира, че даден пациент наистина е в мозъчна смърт. „Правят се задължителни изследвания, които доказват липсата на кръвообращение в мозъка, които се и записват", обясни тя. Според д-р Симеонова основната задача на докторите е да обяснят на близките разликата между кома и мозъчна смърт и да върнат доверието в системата. „Само през февруари имахме три млади жени и един мъж с тежки мозъчни кръвоизливи, чиито родители отказаха да дарят органите им, защото нямат достатъчно доверие на лекарите", добави шефката на агенцията по трансплантация.

- Дали прочитът на клетвата в професия като вашата е еднакъв за всички, които я полагат? Това е клетва в името на живота - вярност към принципи, честност, почтеност, към собствената си човешка позиция? Защо често пациентите остават със своите съмнения за тази вярност?

- Няма друга професия, в която за всички стартът да започва с публично произнесена клетва. Дори само този факт показва уникалността на лекарската професия. Хипократовата клетва, идваща от древността, е клетва в името на всеотдайността, отговорността, почтеността на всеки лекар към пациентите си. Защото наистина няма по-безценно нещо от живота и здравето на хората. По правило всеки млад лекар добре разбира това и се стреми да спазва принципите на Хипократовата клетва. Разбира се, че има и изключения, но те наистина са само изключения. Убедена съм, че никой лекар в началото на кариерата си не проектира да бъде бездушен към пациентите си, безотговорен или некомпетентен. Освен това в някои случаи на отстъпление от Хипократовите правила се намесват и обективни фактори. Затова всеки подобен случай трябва да се оценява индивидуално и безпристрастно.

- Една здравна система, която е с много асиметрии, с много несъответствия - не е ли предизвикателство към тази клетва?

- Разбира се. У нас здравеопазването е в дълбока криза. Не се прави никаква съществена реформа. Всяко правителство идва на власт с този рефрен - "реформа в здравеопазването", но на практика не се прави нищо. Не смятам, че мога напълно компетентно да анализирам всички позитиви и негативи на действащата в момента система на здравеопазване, но като практикуващ лекар и преподавател виждам огромните нерешени проблеми. Не съм и оптимист, поне по отношение на близките години. Дори само фактът за наблюдаваната в последните години безпрецедентна емиграция на млади и не толкова млади наши лекари и медицински сестри в други държави е изключително тревожен и показва дълбочината на кризата.

- Вие сте човек с позиция, с мислене на гражданин, да обобщим - със социално мислене. Как заплаща в днешно време един специалист удоволствието да има достойнство?

- Винаги съм имала рефлекс към несправедливостите, случващи се както с мен, така и с другите. Да запазиш достойнството си е лукс, което си има своята цена. Много по-удобно е, и за съжаление, не рядко наблюдавано е поведението на мимикрия и раболепие пред висшестоящите.

- Какво в поведението на колегите ви буди възхищението ви? И какво - неодобрението ви?

- Имам много достойни колеги. Но не всички отстояват мнението си или принципите си с цената на всичко. Някои се примиряват с неуредиците или несправедливостите, други напускат или заминават за чужбина.

- Професионализмът на един медик е гаранция за живот. Едно време много си говорехме за самоусъвършенстването, за тая ведра човешка жажда да знаеш повече заради другите, не просто за собственото си самочувствие. Как е сега?

- Както и в другите професии, така и в медицината постоянното самоусъвършенстване е гаранция за професионализъм. Но в медицината залогът е несравнимо по-голям - от това зависи животът и здравето на хората. В момента се наблюдава известна подмяна на ценностите. Тъй като здравните заведения са и търговски дружества, от много съществено значение е реализирането на приходи. Но това не трябва да е самоцел. Не трябва болният да излиза от болницата неудовлетворен или недолекуван. Затова трябва да се намери баланс между комерсиалните интереси и пълноценността на диагностично-терапевтичния процес при всеки болен. Тъй като основните приходи идват от НЗОК според реализираните "клинични пътеки", за лекаря става приоритет по коя "пътека" да лекува и изпише пациента. Но човешкият организъм е изключително сложна и динамична биологична система, много често пациентите имат повече от едно заболяване, което следва да бъде проследено и лекувано. При сега действащата система едно заболяване (по съответната "клинична пътека") е приоритетно, като е задължително за лекуващия лекар да изпълни диагностично-терапевтичния алгоритъм за това заболяване, за да бъде то заплатено от НЗОК. Провеждането на допълнителни изследвания извън предвидения алгоритъм, каквито много често се налага да се правят при болните (включително и скъпо струващи такива), би натоварило бюджета на здравното заведение. В подобни случаи пред лекаря стои дилемата - да проведе ли изследването с риска да натовари лимитирания бюджет на здравното заведение, което може да рефлектира в крайна сметка и върху собственото му заплащане, или да "спести" това изследване на болния. Поведението при подобна дилема зависи от индивидуалното решение и воля на лекаря.

- Какво бихте променили в ситуацията, в която сега е професията ви, ако имахте тази възможност - като условия за работа, като отношение към професионализма...

- Смятам, че сега действащата система се нуждае от дълбоки и коренни промени и реформиране. Фактът, че все още сме във финансова криза, вероятно е една от причините подобни промени да не се провеждат. Но реформирането на здравеопазването е изключително належащо.

- Пациентите: вашия поглед към тях. И към тази често срещана критичност към лекарите, към поставянето им под общия знаменател на небрежност и безхаберие?

- В последно време станахме свидетели на усилени медийни атаки, насочени срещу лекарите у нас. Но както казах, всеки случай на предполагаема лекарска грешка трябва да се оценява безпристрастно. В редица случаи на фатален изход просто не е имало никаква друга алтернатива за болния, касаело се е за тежко, невъзвратимо заболяване, което не би могло да бъде преодоляно. Разбира се, има и случаи на проявена небрежност или диагностична грешка, но подобни инциденти не са правило, а изключение.

- Състраданието е част от лечението, думите на лекаря са част от лечението... Моля, поразсъждавайте мъничко на тази тема...

- По правило добрият лекар съчувства и е съпричастен към проблемите на своя пациент. Словото на лекаря е част от лечението. Не винаги намираме достатъчно време да говорим с болния, колкото ни се иска, и в това отношение сме длъжници на своите пациенти. Лично за себе си мога да кажа, че ми е особено травмиращо да преглеждам деца и млади хора с нелечими тежки заболявания. В подобни случаи, каквото и съчувствие да проявиш, оставаш с усещането за горчивина и неудовлетвореност.

- Борбеност, дух, професионализъм - какво още е необходимо за един отличен специалист, за да оцелее в държава като нашата, където ценностите се топят от мразовития присмех над достойнството, над уменията и знанията? Колкото си по-посредствен, толкова по-голям е шансът ти да бъдеш "обществено значим", уви.

- За съжаление нерядко е така. Когато реагираш на нередностите и несправедливостите и се бориш срещу тях, ставаш неудобен. По-посредствените и конформистите са по-удобни и често са по-проспериращи. Въпрос на семейно възпитание и традиции, индивидуални качества и ценностна система е какъв избираш да бъдеш.