Спешните центрове са най-важни за пациента

Проектът за Национална здравна стратегия 2014-2020 дава заявка за истинска реформа в здравната система. След последната преработка тя е значително подобрена в сравнение с първоначалния вариант. Все пак има доста неща, по които трябва още да се поработи особено по екшън плана.

Отпадането на монопола на здравната каса е едно от добрите решения, но за това трябва време. В стратегията трябва да се разпише как точно ще се финансират частните каси. Смятам, че все пак трябва да остане водещата роля на НЗОК, тя да поеме основните дейности, а частните да обслужват само определени категории пациенти, които искат допълнително да се осигуряват. Достъпът до здравеопазване в България е на много по-високо ниво от всички европейски страни, но доплащането в болниците трябва да се прецизира, да се регламентира със съответните нормативни документи и да е гарантирана възможност за избор. Все още има достатъчно време да се преработи здравната стратегия, така че да стане по-гъвкава, с повече възможности и да има гарантирано финансиране и с европейски средства. Ако има препоръки, те са основно за екшън плана. Той трябва да бъде изготвен с ясни параметри, срокове и ясно финансиране.

Стратегията предвижда да има и защитени болници. В това няма нищо лошо. Важно е да се каже откъде ще дойдат средствата за тези болници, тъй като средствата не могат да дойдат през каса - било тя една или повече. Могат да дойдат само през Министерството на здравеопазването, което изисква пък техният статут да бъде уреден - дали да останат общински, или да станат държавни. Но има региони в страната, които се нуждаят от такива болници. Друг е въпросът какъв да бъде обемът на работата в тези болници. Това също трябва да бъде регламентирано.

Спешните центрове са най-важната част. Това е мнението на лекарския съюз. Ако се прави реформа, трябва да се започне от спешните центрове. Това е дейността, която гарантира достъпа на всеки един българин до качествена здравна помощ. Не само достъпът, а и той да бъде и своевременен. Затова е изключително важно спешната помощ да гарантира този достъп. Така че всички мерки в тази посока трябва да бъдат осъществени. По достъпност българското здравеопазване е на едно от челните места. По-скоро трябва да се наблегне на качеството му. Важно е и да има своевременност и оборудване на болниците, все неща, които се включват в качеството и трябва да се работи по тях. В стратегията е вписана и необходимостта от профилактика. Но нещо, което липсва, са национални скринингови програми. Там би трябвало да се обърне повече внимание. Не е ясно разписано като дейност и като финансиране. В едно изречени: като цяло, като замисъл и намерение стратегията е добра. Но има какво да се желае по екшън плана, т.е. по реализацията на тази стратегия. Всички набелязани мерки са и необходими, и важни, въпросът е как ще ги реализираме.

(Пред БГНЕС)


Поръчка за болницата на властта
"Лозенец" успя да си извоюва най-голямата единична субсидия за апаратура и я употреби извън правилата
Десислава Николова

Усещането, че властимащите не разбират какъв точно е проблемът на хората със здравните услуги и състоянието на болниците, е всеобхватно, когато попаднеш в мизерните държавни клиники и когато липсата на специалисти, апаратура и дългите опашки от болни хора убиват крехката надежда за бързо оздравяване.

Причината за разликата във възприятията е проста. По-голямата част от депутатите и министрите ползват за лечението си услугите на т.нар. правителствена болница – университетска болница "Лозенец", а не чакат по няколко часа за преглед в препълнените коридори на "Пирогов" например. Затова виждането, че здравеопазването си е чудесно, се формира в просторните коридори на една светла клиника със 117 легла - толкова, колкото понякога се събират на етаж в голяма болница.

Пропастта между "Лозенец" и останалите клиники е на път да се задълбочи още повече. Причината е в една от последните колосални поръчки за медицинска апаратура, които болницата прави в края на 2013 г. и която в момента се обжалва. Става въпрос за покупка на нова техника на обща стойност 32.786 млн. лв. без ДДС - един ядрено-магнитен резонанс, един скенер, два ангиографа, два дигитални рентгенови апарата и пет ултразвукови апарата.

На този фон през тази година Министерството на здравеопазването е предвидило да инвестира общо 15 млн. лв. в капиталови разходи, ремонти и покупка на апаратура във всички 80 клиники с държавно участие. И още едно сравнение - на търга, проведен от здравното министерство с пари от оперативна програма "Регионално развитие" през 2012 г., по който повечето договори се изпълниха през миналата година, за държавните болници бяха купени 9 ядрено-магнитни резонанса, 10 скенера, 12 дигитални рентгена и 8 дигитални мамографа на обща стойност 28.355 млн. лв. без ДДС.

556 условия за един кандидат

На 21 ноември 2013 г. болница "Лозенец" обявява обществена поръчка за покупка на апаратура, на която се явява само един кандидат – S&T, дистрибутор на апаратурата на Philips Healthcare. Изискванията на болницата са да купи цялата апаратура само от един производител, а доставчикът да отговоря на 556 различни технически изисквания. Междувременно една от компаниите – българското подразделение на General Electric Healthcare обжалва обявяването на поръчката в КЗК с искане за временно спиране на процедурата. Според мотивите в техническото задание се съдържат критерии, които дават предимство на определен участник и се ограничава участието на други производители. Освен това поръчката не е разделена на обособени позиции, с което се ограничава конкуренцията, а изискването всички системи да са от един производител е необосновано. Според жалбата продължаването на процедурата и евентуалното сключване на договор трябва да бъде спряно, тъй като става въпрос за покупка от предварително определен посредством дискриминационни условия участник. GE допълват, че освен това болницата разполага с апаратура и е обявила обществена поръчка за сервизното й поддържане за срок от 12 месеца.

От своя страна болница "Лозенец" твърди, че забавянето на процедурата силно ще затрудни лечебната дейност и ще се отрази негативно върху здравето и живота на пациентите, а апаратурата, с която разполага, е морално остаряла, разваля се често и много средства отиват за сервиз и резервни части.

КЗК приема, че спирането на поръчката ще накърни обществения интерес, тъй като предметът й е доставка на високо специализирано медицинско оборудване, което е от съществено значение, защото е пряко свързано с опазването на здравето и живота на пациентите на болницата.

General Electric Healthcare обжалват определението на КЗК във ВАС, освен това подават искане в КЗК да обяви процедурата за незаконосъобразна, а според източник на "Капитал", директорът им за Европа Жан-Мишел Малбранк изпраща писмо до премиера Пламен Орешарски, вицепремиера Даниела Бобева и търговския аташе в посолството на САЩ, в което предупреждава, че в случая се провежда една непрозрачна процедура и компанията ще направи необходимото, за да я спре по съдебен път.

Междувременно обаче на 30 декември болница "Лозенец" отваря офертата и в рамките на четири часа успява да оцени всички технически изисквания, след което подписва договор веднага, което личи от регистъра на Агенцията за обществени поръчки.

На 21 януари Върховният административен съд осъжда точно обратното на това, което постановява КЗК – съдът спира процедурата с мотив, че общественият интерес ще бъде по-ефективно защитен със спиране на поръчката, докато се реши въпросът за нейната законосъобразност, а не с продължаването й.

Няколко дни след това КЗК решава, че процедурата не е незаконосъобразна и вероятно General Electric Healthcare – България ще обжалва и това решение на КЗК отново във ВАС.

Казусът става все по-труден от юридическа гледна точка, защото изключително рядко се случва възложител да сключи договор на такава сума въпреки разпореждане на ВАС за спиране на процедурата и като не спазва законовия срок за обжалване.

Защо и как толкова?

Болница "Лозенец" е на директно подчинение на Министерския съвет, а субсидията, която получава се гласува директно от правителството. Според постановлението за изпълнение на бюджета през 2013 г. клиниката е струвала на правителството 12.8 млн. лв., от които 8.378 млн. лв. са за заплати на персонала, 2.234 млн. – за капиталови разходи, а 1.566 млн. лв. за издръжка.

В рамките на три седмици директорът на болницата проф. д-р Любомир Спасов не успя да отговори на въпросите на "Капитал", но за сметка на това получихме данни за болницата от принципала – Министерският съвет. Според данните оттам през миналата година болницата е получила приходи и трансфери за 33.917 млн. лв., има задължения от 598 хил. лв., през нея са преминали 30 981 лица, оказана е спешна помощ на 2104, а в болницата са лекувани 5363 пациенти. Направени са 1223 операции.

Тъй като болницата е сключила договор със здравната каса, през миналата година лечението на 4502 пациенти е било платено от нея и клиниката е получила 8.600 млн. лв. според данни от НЗОК.

Така излиза, че клиниката е получила от частни пациенти, здравни фондове или от субсидии още 21 млн. лв.

За сравнение - по данни от скорошна пресконференция, през "Пирогов" през 2013 г. са преминали общо 224 136 пациенти през 2013 г., като 44 136 от тях са били приети за лечение. Вероятно сравнението не е особено коректно, но до някаква степен показва значението за здравния сектор на едната и другата клиника.

От МС съобщават, че през 2013 г. в болницата са направени 28 открити процедури за възлагане на обществена поръчка, като три от тях са преки договаряния за доставка на електроенергия, водоснабдяване и др. В осем от обявените открити процедури оферта е подадена от един участник.

Конкретно за поръчката за апаратура позицията на ръководството на болницата е, че "решението за откриването на процедурата е законосъобразно, изцяло е съобразено с материалноправните разпоредби на Закона за обществените поръчки и не съдържа изисквания, които да дават предимство или ограничават участието на определени лица в откритата процедура". От клиниката са изпратили становище, че апаратурата е придобивана в различни периоди от време и се подменя поетапно, както и че работи с пълния си капацитет. Самата болница уверява, че разполага с инженери със специалност "медицинска техника", които ежедневно следят състоянието на апаратурата, докладват необходимостите от профилактика, ремонти и подмяна, а сервизната поддръжка се извършва от лицензирани фирми.

От GE обясняват, че са обжалвали, защото според публично достъпни данни и тяхната експертиза само един производител отговаря на заложените изисквания.

"По тази причина не подадохме оферта, тъй като неминуемо щяхме да бъдем отстранени. Имаме пряко наблюдение върху болницата, основната част от оборудването е на GE и до 2012 г. беше обслужвано от местната ни сервизна организация. Тогава договорът беше прекратен от болницата поради липса на средства. Независимо че съществуващото оборудване на болница "Лозенец" е на около 10 години, някои от функциониращите там модели още са актуални на пазара. Необходимостта да бъде извършено преоборудване е налице, но обикновено не се налага да бъде направена такава голяма инвестиция наведнъж. Някои от апаратите могат да бъдат надградени, други да бъдат сменени последователно. Абсолютно възможно е и обратно изкупуване за рециклиране на част от съществуващите в болницата апарати", коментира Михаела Михайлова, управител на General Electric Healthcare - България.

Коментарите в сектора са, че това е най-голямата поръчка за апаратура, че такава щедрост може да се случи само на болницата на властта и че правителството би постъпило по-добре, ако вземе предвид исканията на най-големите университетски болници за обновяване на техниката.

"Търговете в България се правят, за да се спечелят от определен човек, а не да има конкуренция и това е поредният пример за това. Според мен правителствена болница не трябва да има, не знам дали са останали в Северна Корея и Куба, но в останалите европейски държави такава не съществува. Случаят с тази покупка на апаратура е пореден пример за нечестна конкуренция – всички болници работят с НЗОК, но останалите се издържат с тези пари, докато "Лозенец" получава субсидии за ремонти и апаратура, и то без някой да си направи труда да види какъв ще е ефектът върху здравната система, колко хора ще бъдат излекувани. Вероятно би имало по-голям ефект, ако тези пари бяха похарчени за Спешна помощ, детска онкохематология или за лечение на нуждаещи се в чужбина", коментира д-р Стойчо Кацаров, директор на Центъра за защита правата в здравеопазването.


Здравни драми
"Ще заведа дело за клевета срещу Десислава Атанасова", обяви министърът на здравеопазването д-р Таня Андреева на брифинг в сряда. Тя е взела това решение заради изявленията на Десислава Атанасова, депутат от ГЕРБ и бивш министър на здравеопазването, която обвини сегашния министър в създаване на предпоставки за корупция при възлагане на обществена поръчка от края на миналата година за изграждане на информационна система, която вече работи. "Заставам с името си зад това, че от началото на нашия мандат до момента няма нито една обществена поръчка, която да е направена "на тъмно" и извън изискванията на закона и правилата, в която да са прокарани лобистки интереси", каза Таня Андреева.

Тя обясни историята и хронологията на обществената поръчка от 21 декември 2013 г. Крайният срок на подаване на документите е бил на 31 януари 2014 г. "Тази процедура не е приключила, няма класиран кандидат и не разбирам твърдението, че тази поръчка се прави за определен човек", заяви министър Андреева. "Договорът за поддръжката на тел. 112 е изтекъл и ако си говорим за "на тъмно", този договор е бил сключен от г-жа Атанасова без обявена обществена поръчка, с пряко договаряне и това е с фирмата "Телелинк". Десислава Атанасова е юрист и би трябвало да знае какво означава това", подчерта Таня Андреева. Това вече сме го чували, нали?

Грипът, който върлува в момента в страната, е особено опасен, защото за часове може да се превърне в пневмония, заяви за „Преса" главният държавен здравен инспектор д-р Ангел Кунчев. „Всичко, което зависи от нас, сме го направили. Предупредили сме джипитата и болниците и сме доставили нужните количества антивирусни препарати", обясни той. Д-р Кунчев съветва още при първите симптоми да потърсим лекарска помощ и да си набавим „Тамифлу".

„Всяка година грипът взема жертви, но тази починаха много млади хора, бременни и бебета. В повечето от фаталните случаи става дума за свински грип, преминал в хеморагична пневмония за по-малко от денонощие", посочи експертът. Вътрешните отделения на болниците в големите градове са препълнени. Вчера грипът взе жертва в Перник. Жена на 53 години почина в болница, след като две седмици карала болестта на крак. Ден по-рано мъж от Стара Загора на 48 години издъхна от хеморагична пневмония, а 32-годишна родилка почина в Силистра.

Още една смърт на родилка и две бебета също се свързват с прекаран свински грип. „Нямаме точна статистика на починалите след усложнения от грип, но се смята, че жертвите са около 2000", каза за „Преса" д-р Кунчев.

Така наречената кървава пневмония е една от най-тежките, защото освен типичните симптоми води и до увреждане на най-малките кръвоносни съдове и съответно до излив в белия дроб. При такъв излив човек спира да диша и обикновено умира в съня си, обясни д-р Кунчев.

В момента у нас всеки 189 души на 10 000 население са заразени. Най-мно-го са болните във Враца, Ловеч, Видин, Русе, Стара Загора и София-област. Макар че пикът на епидемията започва да преминава, лекарите все още не са спокойни. „Очакваме в следващите поне три седмици да има бум на хора с усложнения от прекараната инфекция. И сега джипитата и колегите от болниците съобщават за увеличен прием на пациенти с пневмонии, трахеити, бронхити и отити", обясни д-р Кунчев.

Нова сериозна вълна от заразени засега епидемиолозите не очакват.


Няма връзка със спешния номер
Докато линейките продължават фатално да закъсняват, двама здравни министри се хванаха гуша за гуша заради информационно-комуникационната система на Спешна помощ, която продължава да гълта милиони от парите на данъкоплатците. "Ябълката на раздора" е обществената поръчка с прогнозна стойност от 5.4 млн. лв. без ДДС, която ведомството на д-р Таня Андреева затвори в последния ден на януари. Андреева бе обвинена от предшественичката си Десислава Атанасова, че с този търг около 6.5 млн. лв. ще бъдат усвоени по неясни правила и неясно от кого. Атанасова предложи съществуващата система да бъде надградена, а обществената поръчка - прекратена. Съратничката й от ГЕРБ Даниела Дариткова допълни, че изгражданата от 2009-а насам информационно-комуникационна система на Спешна помощ е на стойност 5.5 млн. лв., а две от фирмите, участвали в процедурата, са със запазени авторски права. "Тя смята, че би било по-удачно да се преговаря с тях и тогава цената за усъвършенстване щяла да е значително по-ниска. Дариткова смята също, че новият конкурс няма да реши проблемите с комуникацията с телефон 112, монтирането на бутони в линейките и свързаността на колите с лечебните заведения, а просто "трябвало да се усвоят едни пари".

От своя страна министър Андреева обяви, че ще заведе дело за клевета срещу Десислава Атанасова. По думите й търгът е за осигуряване на комуникационна свързаност и поддръжка на информационните масиви за период от три години, а не за изграждане на нова информационна система. "Договорът за поддръжка е изтекъл на 29 май 2013-а и системите са останали без абонаментен сервиз. Ако си говорим за действия "на тъмно", изтеклият през май договор е бил сключен от Атанасова, без да е обявена обществена поръчка. Министерството директно се е договорило с фирма "Телелинк", за което е платило 1.5 млн. лв. от бюджета на здравеопазването ни. Същата фирма е участвала в изграждането и на телефон 112. Нямам забележки към нея, защото поддръжката е осъществявана, както трябва. Но факт е, че е сключен договор, без да е проведен търг", коментира Андреева.

От проверката на "БАНКЕРЪ" обаче на всички договори за инсталация и подръжка на информационно-комуникационните системи за Спешна помощ, които са обявени в регистъра на Агенцията по обществени поръчки, излиза, че и двете страни приемат за истина само своята страна на монетата. Правителството на ГЕРБ на практика е потрошило далеч повече от обявените от Атанасова и Дариткова средства. Поръчката на Андреева напомня проведен през миналата година търг и е с нереално висока прогнозна стойност. В цялата галимация големият печеливш е "Телелинк", която хем е получила доста милиони за системата, хем продължава да държи авторските права. И като собственик може спокойно да блокира всякакви по-нататъшни акции, ако не са направени от нея.

В края на 2008-а за "Доставка на комуникационно и информационно оборудване, по Проект за внедряване на единен европейски номер за спешни повиквания - 112", са разпределини 8.32 млн. лв. с ДДС между три фирми, спечелили отделните лотове. "Телелинк" изгражда комуникационната свързаност на базата на управляеми услуги за националната система за спешни повиквания, за което получава 5.78 млн. лева. "Клима и Вент" ЕООД доставя и инсталира непрекъсваеми токозахранващи устройства и климатична техника за 644 494 лв., а внедряването на цялостната интеграционна система е поверено на "Сиенсис" АД на цена от 1.89 млн. лева. Контрактите им са за по три години. През март 2009-а търг за доставка на оборудване и програмно осигуряване за изграждане на автоматизирана система за контрол и управление на колите на спешната медицинска помощ пък е спечелен от ООД "ИКОМ", получило над 955 хил. лева. Тоест само дотук за "спешната" система са похарчени над 9 млн. лева.

Три години по-късно - на 30 май 2012-а, здравното ведомство с договаряне без обявление подновява контракта с "Телелинк", която ще администрира и поддържа комуникационната свързаност и преноса на глас и данни за още 12 месеца. От екипа на Десислава Атанасова посочват, че съгласно Договор № РД - 17 - 1090 от 22.12.2008-а "Телелинк" е запазил авторските си права и поддръжката на системите, а Министерството на здравеопазването е само ползвател и може да я развива или да я инсталира на допълнителни места. По същество контрактът от 2008-а не е закононарушение, но е, меко казано, странно как от министерството са се съгласили да платят над 8 млн. лв. за нещо, което след три години дори няма да остане тяхна собственост? През септември 2013-а "Телелинк" получава още една поръчка. Тя е за осигуряване на комуникационна свързаност, осъществяване на пренос на глас и данни в системата за спешна медицинска помощ - цялостно наблюдение, управление, администриране и поддръжка, и е на стойност 118 800 лв. без ДДС. За да дойде сега актуалното "осигуряване на комуникационна свързаност, поддръжка на информационно-комуникационните системи и системата за проследяване, оперативен контрол и управление на автопарка от реаномобили на Спешната медицинска помощ на България", който по прогноза, както отбелязахме, ще струва 5.4 млн. лева.

Дали пък победителят наистина не е предизвестен?

Да не забравяме и плана за реформиране на създадения през април 2013-а Национален съвет по цени и реимбурсиране. Той ще стане дирекция към Министерството на здравеопазването. Председателят му проф. Татяна Бенишева неотдавна се похвали, че звеното вече е счупило всички рекорди, като е намалило цените на 840 лекарства. Едновременно с това промените в Закона за лекарствата, които временно получиха "черен печат" от президента Плевнелиев, целят да наложат ограничение на паралелния износ. Но явно всички тези мерки не са достатъчни, та кабинетът в лицето на вицепремиера Даниела Бобева обеща до края на мандата си да направи и електронна борса за лекарства. Идеята е цените на медикаментите да станат обществено достояние на всички, а здравните заведения да купуват лекарството от даден вид, което е с най-ниската стойност. Естествено, този модел не е гениална наша изработка, а действа, но само като част от лекарствената политика в държави като Германия, Дания, Холандия и Швеция. Нарича се електронен бидинг и има за цел да стимулира конкуренцията сред компаниите, които се борят продуктите им да попаднат в списъка на 100% заплащаните от съответния държавен здравен фонд.

В нашата страна обаче подобен регулаторен механизъм, изглежда, е обречен на пълен провал. В България цените на лекарствата в Позитивния лекарствен списък се формират, като се съпоставя най-ниската стойност, която производителят предлага за същия продукт в 17 държави членки на Европейския съюз. Цената се проверява на всеки шест месеца и ако има намаление при някой от илачите, то автоматично се въвежда и у нас. Проблемът е, че ние също сме референтна страна за други еврочленки и всяка корекция на нашия пазар ще засегне далеч по-големи пазари от нашия. Ето защо немалка част от фармацевтичните компании ще скочат като ужилени, а никак не е изключено и да си тръгнат, ако някой обяви публично на каква стойност продава на наша територия. Както потвърди и Бенишева, производителите и търговците на едро са готови да договарят отстъпки и да намаляват цените например чрез контракти за допълнителни количества. Но в никакъв случай не са съгласни да видят името си, изтипосано в публичен сайт. По простата причина, че "прозрачните" ставки стават достъпни за другите ни референтни държави и това води до верижнонамаляване на цените. А никой голям производител не иска да губи милиарди заради най-малкото лекарствено "пазарче" на Стария континент. Това в особена степен се отнася до генериците. Председателят на Европейската генерична асоциация Ейдриан ван ден Ховен ни предупреди неотдавна, че не е подходящо непрекъснато да водим по цените на "заместителите" с тези в останалите страни от ЕС, тъй като има риск от удряне на "дъното" и изтегляне на медикаменти от производителите. По думите на ръководителя на IMS Health д-р Кунчо Трифонов преди година това се е случило със 196 препарата. Под заплаха са още десет, липсата на които може да остави хиляди раковоболни без адекватна терапия. Така че интересите на фармабизнеса е необходимо да се пипат с "кадифени ръкавици", а не с резки и силови движения.

Що се касае до оригиналните медикаменти, заплащани от касата, с малки изключения производителите им няма как да бъде вкарани в схема за пазарна конкуренция. Просто защото такава не съществува. Ако ще да качиш цените и на "Стената на плача", ефектът от всякакви регулаторни похвати ще е нулев. Отстъпки за лекарствата без аналог се постигат само с тежки преговори и заявки за големи количества. Тук е мястото да се каже, че в Германия, от която уж вземаме пример, биха си хвърляли шапките до тавана, ако постигнат нашите цени. Неслучайно голяма част от паралелния износ на лекарства от България, който официално се оценява на 85 млн. евро годишно, се насочва именно натам.