Затвор, ако посегнеш на лекар

Неизрядните платци на здравни осигуровки да се третират като данъчни длъжници. Такава мярка срещу решаването на проблема с плащането на вноските лансира вчера новият шеф на НЗОК Пламен Цеков.Когато здравнонеосигурени се нуждаят от лечение, сега системата им дава възможност да се включат с една вноска и да ползват осигурителната система. Когато приключат с лечението, те отново стават здравнонеосигурени. Защо когато едно такова лице не си е плащало здравните осигуровки, след като напусне лечебното заведение и му е оказана помощ, към него да не бъдат предявени искания за данъчни задължения, запита в ефира на БНР директорът на касата. По думите му здравната осигуровка може да се тълкува като вид данъчно задължение и така да се трупат съответните лихви. Така данъчните служби ще могат да предявяват искове както към длъжниците на данъци за възстановяване на сумите към касата, поясни идеята за справяне с проблема Цеков, според когото броят на неизрядните платци варира между 400 000 и 1 900 000.Ако бъде избран този механизъм, ще се пресече порочната практика човек без здравни осигуровки да внася таксата за два-три месеца върху минималния осигурителен праг, което прави 76 лв., а след това болницата и касата да плащат хиляди левове за лечението му.Тази възможност по никакъв начин не дисциплинира тези, които нямат намерение да се осигуряват здравно. Напротив, те я използват и пак не плащат реално както изрядните български граждани, убеден е Цеков. По думите му срещу лекуването на неосигурените протестира не здравният министър, а хората, които си плащат вноските. Здравнонеосигурените се лекуват на гърба на тези, които се осигуряват, възмути се шефът на касата, визирайки идеята на министър Десислава Атанасова хората, които не плащат редовно за здраве, да бъдат отрязвани от административни услуги.

„Как ще ги стигнем американците?” пееше с присъщия си трагикомизъм Тодор Колев в началото на демокрацията. Сега, в 2012-а, рефренът му не е актуален.

Забранява се настаняването на бебета до 3 г. в специализирани институции, съобщи вчера пред „Преса" председателят на Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) Калин Каменов. Това е записано в проектозакон, който до два месеца излиза от социалното министерство.

За бебетата, от които майките се отказват, ще се търсят роднини - баби, дядовци или лели, които да ги отглеждат срещу заплащане. За да насърчи отглеждането на детето сред близки, държавата е готова да плаща месечната му издръжка на човека, поел грижата за него. Дали ще е равна на тази, която се отпуска сега на малчуган в социален дом - 6000 лева на година, по-ниска или по-висока, предстои да се изчисли, уточни Каменов. Над 50% от децата били изоставяни именно по финансови причини.

„Здравната министърка ни изкара най-големите злодеи в държавата. Излезе, че на дежурства си разказваме турските сериали, а през това време децата гладуват. Ако не беше такава безработица навън, отдавна да сме напуснали. Който иска, да дойде да мие дупета и да храни деца, които не могат да си държат главата изправена, за 280-290 лв. на месец."

С тези думи две от жените в плевенския Дом за медико-социални грижи (бивш „Майка и дете" - б.а.) коментираха вчера разкритията на министъра на здравеопазването Десислава

Атанасова, че в социалното заведение има фрапиращи нарушения. След като миналия ден посети социалното заведение, тя обяви, че е видяла с очите си 16-годишни деца, които тежат едва 16 кг, и такива на 10 г. по 5-6 кг. Вчера домът бе недостъпен за външни хора. Дежурният лекар д-р Белишки отказа да се срещне с репортера на в. „Преса". Веднага след това няколко прозореца на първия етаж на сградата бяха затворени, а завесите - спуснати. „Не знам къде е директорката Анелия Цанкова, нито кога ще дойде", заяви една от дежурните сестри.

Калин Каменов настоява за различни проверки, включително прокурорски, в дома в Плевен и в останалите 30 като него в цялата страна.


Шефът на здравната каса Пламен Ценов:
Данъчните да гонят за дълг за 12 г. назад
За неплатени здравни осигуровки да се начислява лихва
Мина УЗАНИЧЕВА

Нови, по-строги мерки и затягане на контрола от данъчните за плащане на здравните осигуровки поиска шефът на НЗОК Пламен Цеков. Ако се приеме идеята му, НАП ще търси неплатените вноски за 12 години назад. Тези задължения трябва да се приравнят с данъчните и върху тях да се начисляват лихви, смята управителят на касата. „Ако сте изгубили здравноосигурителните си права, сега можете да ги възстановите срещу вноски за три години назад. Това не ви освобождава от старите дългове, но и никой не ви принуждава да ги платите. Така системата остава без пари", мотивира се Цеков

пред „Преса". Идеята му е да се преследват всички с липсващи осигуровки още от 2000 г., когато влезе в сила Законът за здравното осигуряване.

„И в момента НАП има грижата да следи за събиране на задълженията към НЗОК. Предстои среща с ръководството на данъчните служби, на която ще обсъдим какво още може да се направи за санкциониране на нарушителите. Текат и разговори с представители на изпълнителната власт, но още нищо не е решено", каза Даниела Дариткова, предложена за председател на здравната комисия в парламента. Ще се правят и консултации с юристи, за да се реши дали закъснелите осигуровки ще се приравнят с данъчните задължения. Ако се наложи, ще се правят и промени в законите.

Според синия депутат Ваньо Шарков затягането на санкциите няма да помогне. „Ако идеята на Цеков се приеме, какво ще правим с тези, които не плащат и данъци?", контрира той. Мнението му е, че вместо рестрикции за нарушителите трябва да се предвидят стимули за редовните платци.

Управителят на НЗОК беше категоричен, че няма нужда от награди. Около 1 милион българи не си плащат здравните осигуровки. Сред неизрядните у нас основно са бедни, безработни и хора от малцинствата.

Дълг и камък не гният, казва народът. Управителят на здравната каса го знае, щом иска закъснелите осигуровки да минат към данъчните.

Похвална е идеята му да се търсят вноски още от 2000 г. Защото дойде ли време да се лекуват длъжниците, се плаща с парите на тези, които редовно хранят системата с отчисления от заплатите си.

Има и друга поговорка: на държава не се дава, от нея се взема. Само че и това е невъзможно, поне засега. Самата държава се оказва твърде пестелива на средства.

От години сумите, които дава за осигуровки на социално слаби, пенсионери и безработни, са твърде ниски и от това страда цялата здравна система.

Затова нека шефът на касата се обърне първо към този нередовен платец, преди да търси сметка от другите.

„Наскоро цялото семейство бяхме в Гърция и нямаше как да откажем застраховане", разказаха пред „Преса" потърпевши.

Туроператори се оправдаха, че сумите, които събират, са символични - между 2 и 5 евро, а покриват разходи за десетки хиляди.

Те обаче са необходими само ако се пътува извън ЕС. Не стана ясно защо задължават и пътуващите в рамките Евросъюза да ги плащат. Само през февруари това са били над 126 хил. души, показват данни на НСИ. От тях близо 38 хиляди са ходили на почивка, формуляр за европейска здравна карта може да се подаде в повечето пощенски клонове, а издаването е за 2 седмици. Но проверка на „Преса" откри само един желаещ, който беше избрал Централната поща в София.

Изниква Проблем -или просто се събужда от сън и забрава, тъй като си е изникнал отдавна. Изправя се Човек, служител в полза на обществото. Обяснява Проблема, уверява, че се търси Решение и го предлага.

Тази техника е нормална и отработена, с нея светът много проблеми е отхвърлил, много нещо е постигнал.

В България през XXI век техниката е коригирана и обновена. Човекът, който предлага Решение, отлично знае, че то за нищо не става. Всички знаят, но се правят, че Проблемът е едва ли не преодолян. И така все подтичваме или на място, или в кръг по поляната на спящите проблеми.

Тъжно ли е това, или напротив - много смешно? Зависи от проблема.

За псувня на стадиона МВР иска глобата да бъде от 1000 до 2000 лева (вместо досегашните от 200 до 500). Не търсете в мотивите на този нов законопроект информация колцина са глобени с по 200-300 лева и как стана ясно, че размерът им вече не стряска хулигана.

У нас не е прието да се правят такива сметки. У нас автоматично пишат в закона по-голямо число и с чиста съвест се преструват, че са свършили нещо полезно. А Проблемът си ляга на поляната. Голям смях.

Нищо весело обаче няма в ужасните констатации в плевенския дом за деца. Не радват и първите прозвучали идеи, макар и продиктувани от загриженост. Бързо да се забрани - викат -настаняването на деца до 3 г. в домове. Държавата дори ще плаща на близки, които поемат отговорността за детенцето, може би 500 лева месечно.

Ами нали бързата забрана преди всичко бързо ще умножи подхвърлянията на нежелани деца. А къде ще слагаме бебетата, оцелели някак в контейнери за смет? А зарязаните от избягали родилки?

А и не е добре да се забравя, че на баби и дядовци още през 2008 г. вече (уж) плащаха да се грижат за внучетата.

На „излишните деца" ще помогнат не идеи на парче, периодично подмятани. Нужна им е добра ПОЛИТИКА, упорита и последователна, от година на година, от правителство на правителство.

Е, да, нещо като политика има и сега. Ето как е представена тя още в първия отчет на сегашното правителство (от лятото на 2010-а):

„Предприеха се решителни мерки за... замяна на институционалната грижа за деца с грижа в семейна или близка до семейната среда в общността... Това е и процес на предотвратяване на настаняванията на деца в институциите и създаване на нови възможности за децата и семействата да получат подкрепа в общността..."

Да се смееш ли, да плачеш ли?...

Държавата няма да плаща пенсии на хората с увреждания, ако те могат въпреки проблема си да продължат да работят по професията си при същите или при облекчени условия и режим на труд. Това е идеята, която поддържа социалният министър Тотю Младенов за ограничаване на разходите за инвалидни пенсии, става ясно от изготвената за целта стратегия след сондирането на мненията на различни институции и социалните партньори. В момента около 260 000 души получават инвалидна пенсия, а са в трудоспособна възраст. Всички, които вземат инвалидна пенсия за стаж и възраст, са 430 600.

Правото да решава кой да получи пенсия и каква - частична или цяла, се дава на НОИ. Оттам ще се произнасят на базата на ТЕЛК-овото решение, професионалната характеристика от работодателя и документите от службата по трудова медицина. Точно трудовите медици ще преценяват дали увреждането пречи на човека да продължи да изпълнява професията си, какво може да работи изобщо и при какви условия.

Ако човекът може да запази позицията си, като се труди например на намален работен ден, ще получава частична пенсия, само за компенсиране на загубения доход. Аргументът е, че общественото осигуряване не бива да поема функциите на подпомагането, а да изплаща само суми, заместващи или допълващи загубения доход, каквато е функцията на пенсията. Като съобразява отпускането на пенсия с възможността човек да продължи или не да работи, държавата на практика прехвърля на бизнеса социални функции. Работодателите ще трябва или да се съобразяват със състоянието на работника вместо със своите нужди, или да намерят начин да се освободят от него, което пък ще го остави без доходи, тъй като едва ли ще успее да си намери друга работа. В същото време бизнесът плаща по-голямата част от осигуровката за общо заболяване и майчинство, покриваща риска инвалидизация, а за опасни условия на труд е изцяло за негова сметка. Не става ясно какво ще се случи с хората, които заради увреждането си вече са изпаднали от пазара на труда и не могат да си намерят работа, което в кризата е трудно дори за здравите.

Документът предвижда още рехабилитацията да стане задължителна, а НОИ да взема решение за отпускане на пенсия едва след провеждането на такава. "Рехабилитацията ще покаже на обществеността, че промените в експертизата се правят не толкова заради фикса, а за да се помогне на трайно неработоспособните да се реинтегрират на пазара на труда и в обществото", пише в стратегията.

Медицинската експертиза за всички категории лица остава към здравното министерство, но комисиите ще определят само вид и степен на увреждане, без да се ангажират с оценка на намалената работоспособност, както и подходящите за труд условия. Сега в експертните решения на хората в трудоспособна възраст се определя процент намалена работоспособност, а всички с над 50 на сто имат право на пенсия. Размерът й зависи от годините стаж и определения процент.

Стратегията вече е приета по принцип от работната група, а до 23 април трябва да са готови и законодателните промени, както и разчетите по новата политика. Предвижда се координатор на промените да бъде Агенцията за хора с увреждания. "Принципите са правилни, но първо трябва да се променят много други неща. Аз няма да допусна да се спира пенсия на човек, който може да си работи по професията, но не му е осигурена достъпна среда. Но ако му е предложена подходяща работа, а той е отказал, сори", обясни какви ще са насоките на промените шефът на агенцията Минчо Коралски.

ГЕРБ реши да вкарва ред в лекарската експертиза, след като покрай кризата бюджетът на НОИ стигна до 2 млрд. лв. дефицит. Законът сега позволява повечето хора с увреждане да получават по 2 и повече пенсии, освен редица други добавки и привилегии. Така 460 000 души се разписват срещу близо 900 000 инвалидни пенсии. Първото решение беше от 2012 г. социалните пенсии за старост и инвалидност да излязат от НОИ и да се поемат от социалното подпомагане, което е около 250 млн. лв. Социалното министерство обаче не успя да изгради необходимата система и мярката беше отложена за 1 януари догодина.

В същото време лекарите от ТЕЛК постоянно са обвинявани в корупция, макар че работят само по изготвени документи от свои колеги в болниците. До края на 2011 г. в лекарските комисии имаше и представители на НОИ. От началото на т.г. вече осигурителният институт има свои комисии, които преглеждат и обжалват съмнителните решения. В началото на месеца от там се похвалиха, че заради затегнатия контрол за първите два месеца са обжалвани три пъти повече решения, отколкото през същия период на м.г. - 716 срещу 260. Не стана ясно обаче защо, вместо да се изтеглят представителите на НОИ от ТЕЛК, не им се дадоха повече контролни права, а се наложи данъкоплатците да издържат още една структура.


Властта обмисля облекчения за получаването на социални помощи
Венелина Ангелова

Покрай промените в Закона за гражданската регистрация, с които от ГЕРБ решиха да оправят гафа, заради който хиляди хора не получиха социални помощи през тази зима, управляващите обмислят нови облекчения за социално слабите. Обсъждат се с поправки в наредби да отпадне постоянният адрес като изискване за получаване на месечните помощи.

Депутатът от ГЕРБ Красимир Ципов съобщи, че се водят разговори със социалното министерство парите да могат да се получават по настоящ адрес. Той обясни, че в момента на доста хора им се налага да пътуват от селата до големите градове или до място, където са регистрирани по постоянен адрес, за да получат средствата. Промяната ще е още по-важна и заради решението на кабинета изплащането на социалните пенсии да се прехвърли от НОИ към Агенцията за социално подпомагане от догодина.

До поправките в Закона за гражданската регистрация се стигна, след като миналата година от ГЕРБ приеха по-сериозни изисквания за регистрация по постоянен и настоящ адрес с цел да се преборят с вътрешния изборен туризъм. Единственият резултат обаче беше, че хиляди хора, предимно роми, не успяха да си извадят лични документи заради изискването да представят нотариален акт или договор за наем и затова не получиха социални помощи, нямаха достъп до личен лекар и т.н.

Възрастният професор Ботьо Тачков, който на 28 март беше нахапан зверски от глутница кучета в кв. "Малинова долина" в София, е починал вчера сутрин в 5.30 ч. във Военномедицинска академия, съобщиха от там. Причината за смъртта на 88-годишния мъж е многоорганна недостатъчност. Раните от ухапванията са зараствали, но през цялото време той е имал тежки сърдечни проблеми.

След инцидента Тачков беше приет в болницата в безсъзнание и на изкуствена вентилация след голяма кръвозагуба и с множество разкъсно-контузни рани и фрактури по главата, лицето, ръцете и краката. От шока мъжът получи и сърдечна криза.

Проф. Ботьо Тачков емигрира в САЩ през 60-те години, където става научен сътрудник в Колумбийския университет и прави докторат, а после започва кариера на Уолстрийт. Работил е в Държавния департамент на САЩ, в Световната банка, в ООН и е преподавал в американски и германски университети.

След трагедията с професора се възстановиха тежките дебати по проблема с бездомните кучета. Министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов обеща промени в действащия Закон за защита на животните, който е в сила от 2008 г., като не изключи евтаназията да залегне в него. Стана ясно дори, че ще питаме ЕС дали може да се използва крайната мярка за най-агресивните четириноги. Срещу нея пък скочиха природозащитниците.

В Столичната община за пореден път се сетиха да засилят надзора върху домашните кучета, които често се изхвърлят на улицата. Сега бездомните животни били над 200 000, а едва около 1000 са регистрирани. Обмисля се забрана на осиновяване на повече от 2 кучета, тъй като сега природозащитници осиновяват масово, за да не ги евтаназират, но ги гледат на улицата. Пари за повече и по-добри приюти обаче няма да има, а справянето с проблема беше отложено за края на 2016 г.