09 май 2013 г. Тема: здравеопазване

Снимка на две колони – Д-р Карл Клаес даде надежда на Росен

Лечение на мозъчен тумор с Gamma Knife (гаманож)

Това е уред от най-ново поколение за безкръвно лечение на мозъчни заболявания. Гаманожът не е нож в истинския смисъл на думата. С него туморът или болната тъкан не се отстранява. Лечението представлява насочване на нискоенергийни лъчи в засегнатия участък с точност до 0,3 мм, без да се засягат здравите тъкани. Така се нарушава ДНК-структурата на туморните клетки. В резултат те губят нормалните си функции и с времето умират, защото не могат да се хранят и делят. За да се лекува с гама нож, туморът не трябва да е по-голям от 3,5 см в диаметър. С него няма нужда от упойка и интензивни грижи, затова процедурата отнема само няколко часа и не налага болничен престой.

TrueBeam за ефективно лечение на рак

TrueBeam STx е апарат, който комбинира в себе си възможностите на всички лъчетерапевтични уреди до момента. С него могат да бъдат лекувани всички видове тумори, но е особено полезен при такива, които са разположени в главата, както и за малки по размер тумори в тялото, в близост до важни органи. Сред основните предимства за пациента е, че TrueBeam намалява 4 до 8 пъти времето за лечение, обяснява проф. Меридж Шенгьоз от болницата "Козятагъ" на веригата "Аджъбадем". Той е по-бърз и по-прецизен в сравнение с уредите до момента - доставя радиация до засегнатия участък с точност до 0.5 мм, така че здравите тъкани са още по-защитени.

Трансплантации на черен дроб

Ортотопната чернодробна трансплантация, прилагана в трансплантационния център на "Аджъбадем" в Бурса, е метод, смятан за "златен стандарт" в целия свят. С тази съвременна техника голямата вена, която се намира зад черния дроб, се консервира, като се използват хирургични клипсове, преди трансплантът да бъде поставен на точното място. За успеха на подобни операции са необходими високоспециализирани хирургични екипи и високотехнологична апаратура, с каквито центърът разполага. От 1998 г. насам екипът на проф. Ремзи Емироглу е извършил близо 200 трансплантации на черен дроб и над 200 - на бъбреци.


С много стрес и малко движение по-трудно се става баща
Яйчникът гасне и преди 40 г.

Вече прогнозираме кога ще изчерпи резерва си, казва д-р Явор Владимиров
На 8-и юни в Русе ще се проведе Ден на репродуктивното здраве. Той се организира от сдружение "Зачатие". На него всеки ще може да получи информация и безплатни консултации за стерилитета и възможностите за лечението му у нас. Тази година основната тема ще бъде посветена на зачеването с донорски яйцеклетки и сперматозоиди. За това какви са ползите и рисковете, разговаряме с един от водещите специалисти по асистирана репродукция у нас - д-р Явор Владимиров. Повече информация за събитието може да намерите на сайта на www.zachatie.org.

- Д-р Владимиров, при кои случаи се налага използване на донорски материал?

- Те са две основни групи - при жената и при мъжа. При мъжете, когато в тестикуларната тъкан не се произвеждат сперматозоиди. Тоест, когато няма сперматогенеза. При жените, когато с възрастта яйчниковата функция намалява, отделените яйцеклетки са с недобро качество или са налице генетични отклонения, водещи до промяна в генетичната структура на яйцеклетките.

- Кои са причините за настъпването на тези състояния?

- При жените възрастта е много важен фактор. След 40 г. репродуктивният капацитет намалява чувствително. Но има случаи - около 10%, при които функцията на яйчника започва да намалява преди 40. Това е т.нар. състояние на изчерпан яйчников резерв. Може да се случи и при жена на 30 г. За щастие, са много малко. При тях

има наследственост между майка

и дъщеря

- при около 60-70% от случаите. Друга причина за ранното отпадане на яйчниковата функция е заболяването ендометриоза или хирургична интервенция, при която понякога се унищожава част от яйчниковата тъкан.

Причина за нарушаване на производството на сперматозоидите пък са някои вродени заболявания - когато липсва част от семепровода или при вътреутробното развитие на плода процесът на слизане на тестисите в скротума е нарушен. Ако детето не бъде оперирано след раждането, се нарушава сперматогенезата.

- Безразборният полов живот не води ли също до стерилитет?

- Допреди години се смяташе, че е така, но младите хора вече знаят как да се пазят. Проблемът е, че човекът вече има по-различно място в природата и това води до промени в репродуктивната му система. Лесният начин на живот с по-малко физическо и по-голямо психическо натоварване води до намаляване функцията на репродуктивната система особено при мъжа. Установено е, че при французите за 40 г. броят на сперматозоидите е намалял наполовина

Това не значи, че ще изчезнем, защото медицината помага. Икси процедурата е решение за тези мъже. Химизацията на околната среда е другият проблем, също и замърсяването.

- При кой пол се среща по-често стерилитетът?

- Честотата на стерилитета е приблизително по равно, но при донорството ситуацията е по-различна. При мъжа възрастта не е толкова ключов елемент, защото отпадането на спермогенезата настъпва доста по-късно. Докато при жената този процес настъпва по-рано.

- Кога и как хората разбират, че имат проблем?

- Ако едно семейство има редовен полов живот и не се случи бременност до 1 г., трябва да се търси специалист. Но ако един гинеколог установи, че яйчникът е с намаляваща функция при жена на 30, то ако не се случи бременност в близките години, след това може да е късно. В тези случаи специалистите трябва да обръщат внимание на жените, като на база оценка на яйчниковия резерв да се направи прогноза за репродуктивния капацитет. За съжаление, повечето специалисти не мислят в тази посока. При нашите майки и баби проблемът не се е проявявал, защото са раждали млади - на по 20-25 г. Съвременната жена иска първо да получи добро образование, да направи кариера и когато се усеща сигурна, мисли за дете. Но това става след 35 г. И ако е в групата, в която още с раждането е детерминирано менструацията й да спре по-рано, ще има проблем с репродукцията.

- Как се определя яйчниковият резерв?

- Оценката на яйчниковия резерв се прави на базата на група от показатели. С ултразвук се установяват обемът на яйчника, броя на фоликулите и кръвоснабдяването му. Правят се и различни хормонални изследвания. На тяхна база се дава много добра оценка на моментното състояние на яйчника и се прави прогноза.

- Какви са плюсовете и минусите на донорството?

- За реципиентите естествено плюсът е, че ще си имат така желаната рожба. Но има един психологически момент - и жената, и мъжът трябва да преодолеят факта, че това дете ще бъде със сперматозоиди или яйцеклетка, които не са на другия партньор. Има случаи, в които хората

не успяват да го приемат и тръгват към осиновяване

- Има ли самотни жени, които прибягват към тази стъпка?

- Броят им не е толкова голям, защото тръгването по този път без подкрепа е доста трудно. Човек трябва да е добре обезпечен финансово, някой да му помага. И ако жената няма зад гърба си родители, много трудно се решава на подобна стъпка.

- Рисковете за донорите какви са?

- При донорите на сперматозоиди - няма. При жените трябва да се извадят яйцеклетки. Самата стимулация е преходна и риск няма. Повишаването на нивата на хормоните е временно и за 2-3 месеца се възстановяват нормалните им стойности. Самата пункция е рутинна процедура. Тя се извършва под пълна упойка и жената не усеща манипулацията, която трае около 15-20 минути. След 2 часа си тръгва.

- Защо трябва поне веднъж да е раждала жената -донор?

- Защото по този начин е доказала, че има репродуктивен потенциал и няма генетичен проблем.

- Каква е успеваемостта при тези зачевания?

- При донорството на сперматозоиди, когато лечението е чрез инсеминация

до шестия цикъл забременяват 90%

от жените

При останалите 10% обикновено има някакъв проблем в тях. При донорството на яйцеклетки успеваемостта е 60%. Тя е висока заради избора на донора - млада жена до 34 г., раждала, а при рецепиента правим подготовка на лигавицата, за да поеме ембрионите.

- Има ли достатъчно донори у нас?

- Не, някои клиники дори внасят донорски сперматозоиди, най-често от датска банка. Причината е, че много малко хора се съгласяват у нас да са донори, а нуждаещите се са голяма група. Вносът оскъпява процедурата на лечение. Иначе нашият генофонд е сред най-богатите в света и с нищо не отстъпваме на другите в Европа.

- Защо тук няма желаещи, а там има?

- Защото в другите страни насърчаването на донорството е държавна политика.

- У нас това няма ли да доведе до опашки от роми?

- Ако контролът е стриктен - не. За избора на подходящия донор е много важна политиката и на самата клиника

При нас се филтрират на 3 нива

Първо - дали имат репродуктивен капацитет, второ - какъв е здравният им статус, трето - психосоциален статус. Имали сме хора, на които сме отказвали да бъдат донори, защото виждаме, че не е удачно да продължат рода на семейство.

„Ще търся съдебна отговорност от Бърза помощ за смъртта на сина ми." Това заяви пред „Преса" съкрушеният Здравко Желев - баща на 11-годишния Теди, който изпадна в клинична смърт в час по физическо възпитание в столичното 81 СОУ. Според таткото причина за фаталния край на детето е ненавременно оказана лекарска помощ.

Трагедията с малкия Теди се разигра в първия учебен ден след Великден. Той припаднал, докато играел със съучениците си. Опитали се да го реанимират както учители, така и медицинската сестра на 81 СОУ. Директорът Емил Христов заяви, че незабавно е бил подаден сигнал и до спешния телефон 112. Стреснатите педагози хукнали да търсят помощ и в близките лечебни заведения -частната ортопедична клиника „Св. Панталеймон" и 25-а поликлиника. Според Спешна помощ оттам отказали да реанимират Теди, защото не били квалифицирани да оказват такава помощ. Лекарка от „Св. Панталеймон" е тичала до училището, за да помогне. Накрая малкия бил откаран в болница „Св. Анна". Бащата твърди още, че чул в болничния коридор диалог, при който лекар и полицай се разбирали да „оправят" нещата. „Оправят значи да потулят. Няма да го позволя, ще търся справедливост по съдебен път", проплака Желев.

От болницата са категорични, че при тях детето е прието с права линия - тоест в клинична смърт. „Екипът ни се е борил за момчето повече от час, но за съжаление колегите не са могли да възстановят сърдечната дейност", обясни директорът на „Св. Анна" д-р Димитър Димитров. От Бърза помощ пък се отчетоха по минути пред медиите и също заявиха, че нямат вина за смъртта на Теди. „Получихме сигнала в 13,59 ч. В 14,04 бе предаден на д-р Тасева. Минута по-късно екипът тръгна. Стигнал е до училището за 7 минути - в 14,12." Това съобщи д-р Ангел Ангелов от Центъра за спешна медицинска помощ в София вчера. По думите му, ако е имало забавя-

не, то е заради тел. 112, които не могли веднага да локализират къде се намира 81 СОУ. Когато д-р Тасева пристига на мястото на инцидента, детето вече било в клинична смърт. Каква е причината за смъртта му, ще стане ясно след аутопсията.

Това не е бил първият припадък на момчето, призна бащата. Теди получил други два, заради които е бил преглеждан в „Пирогов", „Св. Анна" и Националната кардиологична болница. И при трите лекарите не откриват нищо притеснително и в епикризите му пише, че е здрав.

Смъртта на малкия Теди съкруши семейството му. „Беше адски умен и палав. Беше най-живото дете в училището - не спираше да играе, тренираше футбол, беше супердинамично, суперусмихнато дете", каза през сълзи бащата.

„Той е в нас, в нашия смях, във всички весели мигове, в сърцата ни!", казаха вчера и съучениците му. С децата вече работи психолог.

Четирима световноизвестни лекари ще оперират безплатно на 10 и 11 май във Военната болница в София. Гастро-ентеролозите Оливие льо Моан от Белгия, Тиери Поншон от франция, Флориан Шрайбер от Австрия и Марк Барте от Франция ще покажат нови ендоскопски техники за диагностика и лечение на доброкачествени и злокачествени тумори, на камъни в жлъчката, някои заболявания на панкреаса и червата. Заедно с тях ще покаже уменията си и екипът на доц. Крум Кацаров от ВМА. Операциите ще бъдат излъчвани на живо и ще бъдат наблюдавани в хотел „Шератон" от над 300 лекари от Европа, които пристигат у нас днес. Домакин на училището за хирурзи, което се провежда два-три пъти в годината, ще е Клиниката по гастроентерология на ВМА. От 2000 г. досега България за трети път е домакин.

„Вече сме избрали и подготвили пациентите, които ще бъдат оперирани -обясни за „Преса" шефът на клиниката доц. Крум Кацаров. - Те са предимно над 70 години, за които стандартната отворена операция представлява огромен риск за живота. „Имаме дори мъж на 90 години, когото никой хирург не би се наел да оперира. Човекът е с карцином на папилата (мястото, където жлъчният канал излиза в дванадесетопръстника) и единственият му шанс е ендоскопска манипулация", обясни доц. Кацаров. Усложненията при тези процедури, които се извършват през много малък разрез, са изключително редки - 2%, докато при отворените коремни операции достигат 13%. Освен това пациентите се възстановяват в рамките на три дни до една седмица. „В Европа изключително се набляга на ендоскопската хирургия, докато у нас тя все още е екзотика", каза Кацаров.


Специално обучение за операторите, приемащи спешни случаи
ДЕСИСЛАВА ПЪТЕВА

Операторите, които приемат сигнали за спешни случаи на единния телефон 112, вече се обучават по проект, финансиран от оперативна програма „Развитие на човешките ресурси". До края на годината обучение за повишаване на квалификацията ще преминат общо 6578 лекари и медицински специалисти, работещи в спешните отделения на 33 лечебни заведения в страната. Към момента тренинг са преминали около 50 на сто от тях. Това заяви Милена Григорова, ръководител на проекта ..ПУЛСС - практически увод в лечението на спешните състояния" към Министерството на здравеопазването. По думите й се предвижда да бъдат обучени допълнително 198 лекари и 264 медицински специалисти, тъй като има излишък на средства от първоначално заложения бюджет, който се равнява на 6 258 653.64 лв. Всички те ще преминат интерактивен тренинг за оказване на бърза помощ при животозастрашаващи състояния, както и за оценка на жизнените функции на пациента. Обмисля се периодът за обучение на специалисти да бъде удължен, както и да бъде въведена дистанционна форма на обучение, обясни доц. Стоян Миланов, изпълнителен директор на „Пирогов".

…но най-често почти никога не е някъде, където пациентите имат нужда от нея. Не, това не е смешен рефрен. А откровена трагедия, която некадърни и безхаберни политици и администратори ни принуждават от години зорлем да гледаме, пък и отгоре на това да плащаме за тази самодейност.

В сряда например стана ясно, че операторите, които приемат сигнали за спешни случаи на единния телефон 112, нямали медицински познания и затова тепърва щели да се обучават по проект, финансиран от оперативна програма "Развитие на човешките ресурси".

Е, как тогава да искаме човекът от другата страна на жицата да реагира адекватно, когато го зовем за помощ, и да изпраща навреме линейките? Не можем. Даже някои ни увещават, че не трябва да им се сърдим, когато са груби и арогантни и не проявяват грам състрадание, любезност или - чудо невиждано тук - уважение. Защото, видите ли, заплатите им били нищожни и ние трябвало да отвръщаме на откровения им цинизъм с усмивката на щастливия глупак.

Разбира се, тези хорица дето ги зоват оператори на телефоните не са виновни, че системата позволява там да бъдат назначавани всякакви персони, даже такива като тях - без никакви познания и опит и вероятно по шуробаджанашкия принцип.

За реформа на тази много важна животоспасяваща обществена дейност се дрънкат глупости от има-няма над двайсет години. Време, през което уж щяха да преобразуват родното здравеопазване, но това, както знаем, си остана само в сферите на добрите пожелания.

Още през 2006 г. ни заглавикаха, че отделенията на спешна помощ ще бъдат преместени в сградите на поликлиниките и болниците, за да бъдат по-близо до нуждаещите се хора по места. После пък започнаха да чертаят карта за спешните отделения по регионите, която щеше да отчита необходимостта от тях съобразно населеността на териториите. Бивши министри казваха, че за обезпечаването на спешната помощ ще са нужни по над 150 милиона лева. И се кълняха, че 90 на сто от спешните инциденти ще бъдат обслужвани в рамките на 20 минути, а за останалите нямало да се допуска да минават повече от 40 минути от повикването…

Днес всеки сам може да прецени какво от обещаваното е изпълнено. Това обаче няма да утеши по никакъв начин родителите на починалия преди дни Теди, които твърдят, че са чакали 30 минути линейка, преди чедото им да издъхне...

"Всеки трети от 6000 работещи в системата иска да напусне. Лекари и фелдшери работят под натиск, агресия, заплахи и понякога бой от изнервени пациенти, попаднали в безизходицата от доболничната и болнична помощ", алармира д-р Кателиева. Тя разказа за скандален случай, при който последно пристигналите линейки "Ситроен" били с документ "товарен бус". В системата работят фелдшери в пенсионна и предпенсионна възраст, обявиха от асоциацията. Медиците разказаха за парадокс във Видин, където в спешната помощ бил назначен 83-годишен акушер-гинеколог.

Едно дете почина. Още едно изпуснато дете. За личната трагедия на родителите му не ни се мисли. От МЗ уточниха, че линейката дошла само след 13 минути. Но никой не уточни как залезе училищното здравеопазване в годините на прехода. Как отговорността и контролът се размиха в много неосъществени промени в Закона за здравето, за които пледираха от БСП в края на мандата на Тройната коалиция. Където се поставяше акцент върху отговорността и контрола по веригата кмет - изпълнител доктор и районите здравни инспекции. В закона не е отменено изискването в училища с над 800 ученика да има задължително лекар. Друг въпрос е какво се прави в тези с под 800 учащи се - из цялата страна. В Дания примерно общината се отчита пред парламента какво върши в училищното здравеопазване. А у нас е практика родители от джоба си да плащат за лекар в училищата, където общината и държавата нямат пари да го осигурят дори и за така необходимата профилактика и имунизации. В последните години пари, много милиони, се даваха за подслушване, магистрали, зали... За да стигнем до това да не можем да опазим децата си. Тъжно и омерзително в същото време, защото смъртта на дете е белег за чудовищно недоглеждане. Проста сметка показва, че примерно за 2600 училища у нас, ако се наеме лекар целогодишно и му се плащат по 800 лева на месец, ще са нужни 25 млн. лева. Нима бюджетът на цялата държава не може да си позволи този харч? Може и още как! Но ако се забравят партийните апетити на досегашните управници, ако дори и малкото пари попаднат в това перо, което се нарича "бъдеще българско" и грижа за хората. И ако онова ведомство на пл. "Света Неделя" си намери добрия стопанин и влезе в ролята си на пазител на народното здраве. Защото сега е като трамвайната спирка в съседство на площада - някой все се качва, а слиза никъде... Останалото е просто трагедия - не само за едно семейство, а за цяла България.