1. Асептика и антисептика
Панарициум-етиология, класификация, диагноза, принципи на лечение
Изтегляне 102.26 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- 22. Сепсис и септикопиемия. Септичен шок
21.Панарициум-етиология, класификация, диагноза, принципи на лечение.Панарициум представлява остро- гнойно възпаление на тъканите на пръстите на ръцете. Причинява се от травма или чуждо тяло в пръста, който се инфектира от гноеродни бактерии. Обикновенно се появява при попадане а причинетел на гнойна инфекция в тъканите на пръста при микротравма. Инфекцията бързо навлиза в дълбочина и отокът който се появява, води до повишено кръвно налягане, свиване на кривонасните съдове и некроза. Различват се следните форми- кожен, подкожен, сухожилен, ставен панарициум, паранихия, пандактилит. Симптоми - подуване, пулсираща болка, температура, влошено общо състояние(при тежките форми). Лечение – започва с физиотерапевтични процедури, суха топлина, топли антисептични бани, антибиотици.При първа безсънна нощ- инцизия и оперативно лечение. 22. Сепсис и септикопиемия. Септичен шокСепсис – причинява се от нахлуване и размножаване в кръвната циркулация на гноеродни бактериии и техните токсини. Източник на сепсис може да бъде всеки гноен възпалителен процес, рани, изгаряния и др. Наблюдава се нарушения във всички органи и системи на организма, изменения на обмяната на веществата, нарушен е водно-електролитния баланс. Клиничните симптоми се разделят на общи и местни. Общите включват: главоболие, безсъние, раздразнителност, потиснатост, безразличие. Постоянен симптом е повишената температура до 39-40°С, със значителни сутрешни и вечерни колебания, придружени с треска и обилно изпотяване. Болните бързо отслабват на тегло.Общото състояние бързо се влошава. Пулсът е ускорен, понижава се артериалното и централното венозно налягане. Развива се анемия, ускорено СУЕ, намаление на протронбина до 45-50%. Страда функцията на черния дроб. Различаваме следните фази: 1. Начална фаза – характеризира се с общи симптоми без да е нарушена дейноста на вътрешните органи 2. Сепсис – нарушена е дейността на черния дроб, бъбреците, белите дробове, ендокринната сис-ма 3. Сепсикопиемия – към проявите на сепсис се прибавят и гнойни метастази във вътрешни органи, кости и т.н. 4. Септичен шок 5. Крайна фаза – необратимо нарушение на дейността на жизнено-важни органи и системи, очаква се фатален изход Усложненията могат да са септични кръвотечения, бактериално-токсичен шок, тромбоемболии, пневмонии, развитие на декубитус. Сериозно усложнение бактериално-токсичния шок, по-известен като септичен шок. Признаците са температура до 41°С, треска, обилно потене, психични изменения, рязко понижаване на артериалното кръвно налягане, кожата е бледа, дишането е учестено. Лечението на сепсиса включва: саниране на гнойното огнище или входната врата, антибиотици, интравенозни инфузии, хемотрансфузия, имунотерапия, общоукрепващо лечение и витамини, симптоматично медикаментозно лечение. Септикопиемия – посредством тромб, периодично нахлуват микроорганизми в кръвообращението, които в началото биват унищожавани от защитните сили на организма. Обикновено това са хемолитични стрептококи и стафилококи. Различават се две фази: остра и тежка. Острата фаза започва първите дни след раждане, с втрисане и колебания в покачването на температурата( покачване до 40-41°С и рязко спадане), обилно изпотяване. Тежката фаза се проявява 2-3 седмици след раждането на фона на съответстващ възпалителен процес, висока температура, втрисане, бледо лице, студена кожа, ускорен пулс. Много често тежката форма завършва със смърт. Лечението е: постелен режим, интензивно наблюдение на жизнено-важните функции, пълноценна храна и медикаментозно лечение- антибиотици, химиотерапевтици. Изтегляне 102.26 Kb. Сподели с приятели:
|