Трябва да си избере правилния начин за изследване който е най-малко ефективен и с най-малко рискови фактори.
ЯМР и КТ-За изследване на меки тъкани и косми структури .Контрастно вещество- субстанция подпомагаща визуализирането на различни структури, задължително е Пациента да се изследва за алергична реакция и ако има такава или съобщава за друга такава е необходима при медикация с антихистаминови препарати- алергозан, урбазон.
Инвазивни-Биопсия ,Хистология, гефрир при малки оперативни интервенции и взимане на материал ,Ангиография ,Нуклеарна медицинска диагностика (използва радиофармацевтици за лечение и за диагностика)Лапароскопия и торакоскопия;
•Ранното диагностициране дава възможност за излекуване или продължителна преживяемост при много видове злокачествени тумори.За да се постави правилна диагноза е необходимо да се проведат различни инвазивни и неинвазивни изследвания. От значение за избор на подходящи изследвания са представените симптоми, очакваните цели от лечението, клиничния статус на болния,
Лечението при туморите е комплексно:
1. Хирургично – отстранява се туморът, като се изрязва далеч в здравите тъкани или се отстранява самия тумор.
2. Лъчелечение - може да бъде приложено предоперативно и следоперативно.
3. Химиотерапия – прилагат се цитостатици.
4. Имунотерапия – прилагат се ваксини и имуномодулатори за укрепване на имунната система, която при туморните злокачествени новообразувания е дълбоко разстроена.
24. Вродени заболявания на крайниците и урогениталната система
Аномалиите на крайниците се срещат рядко. Тяхното разнообразие е твърде голямо. – Липса на цял крайник – Ectromelia
Отсъствието само на дисталната му част – hemimelia.
Пълна липса на един, два или всичките крайници се нарича амелия(amelia), на части от крайниците – перомелия(peromelia). Аномалиите на крайниците се разделят на вродени деформации на пръстите, китката или ходилото и вродени дефекти на останалата част. Когато на ръката или ходилото има по-малко или повече пръсти , се касае за ектродактилия и полидактилия. Липса на пръсти – ектродактилия, липса на длан – ектрохейра, липса на пръсти и длан – хемимелия, липса на раменна става – ектромелия брахии. Срастването между пръстите се нарича syndactylia. Ако детето няма свод на ходилото или той е спаднал, се получава плоско ходило – pes planus. Луксацията на тазобедрената е най-честата аномалия на опорно-двигателния апарат. Смята се, че е в резултат на различни неблагоприятни ендогенни и екзогенни фактори, като: Ставна халтавост, Действие на вредни агенти( инфекции, йонизиращо лъчение, авитаминози, интоксикации), Наследственост, Седалищно предлежане. Откриването на симптомите е много важна. Майката обикновено съобщава за лека асиметрия на крайниците – едното краче е по-късо от другото и при разкрачване едното краче не може да се разкрачи напълно и е леко свито в тазобедрената става. При изследване се откриват асиметрия на кожните кънки на бедрото, скъсяване на болното краче, ограничаване на абдукцията( това е един от осн.симптоми.Изследва се като крачетата се свиват в тазобедрените и коленните стави по ъгъл 90° и се абдуцират.Установява се ограничение на абдукцията на заболялата става) Препоръчва се рентгеново изследване. Лечението е ортопедични апаратчета. Съществува и оперативно лечение. Плоскостъпие – бива вродено и придобито. Надлъжния свод на ходилото е снишен. Лечението – консервативно(гимнастика, гипсови превръзки) и оперативно. Сводесто ходило – характеризира се със силно изразен свод на ходилото.
Към вродените заболявания спадат бъбречната агенезия. Това е аномалия в броя на бъбреците и може да бъде едностранна и двустранна. Представлява неразвитие на единия или двата бъбрека. Диагнозата се поставя чрез ехография, урография, КАТ. Двустранната агенезия е несъвместима с живота и изхода е летален. Лечението се прилага при заболяването на единствено наличния бъбрек. Поликистоза на бъбреците – това е двустранно и наследствено заболяване. Характеризира се с множество кисти в бъбреците с различни размери. Клинически се проявява между 30 и 50 год., често направо с бъбречна недостатъчност. Понякога има предхождащи бъбречни колики, с елиминирана на малки камъни и пясък. В други случаи се наблюдава хематурия и артериална хипертония. Диагнозата се поставя посредством ехография, урография, КАТ. Лечението – предимно консервативно. При бъбречна недостатъчност – трансплантация.
Сподели с приятели: |