Връзката между инструментите за взаимно признаване и задържането

3.1.Европейска заповед за арест⁸

Европейската заповед за арест се оказа много полезен инструмент, чрез който се гарантира, че престъпниците не могат да се възползват от наличието на граници, за да избягат от правосъдието, особено що се отнася до тежките престъпления и организираната престъпност с трансгранично измерение, но при прилагането на европейската заповед за арест, включително на основния принцип на взаимно признаване, на който тя се основава, основните права трябва да бъдат спазвани. В член 1, параграф 3 от решението относно европейската заповед за арест се посочва, че държавите-членки трябва да спазват основните права и основните правни принципи, в това число член 4 от Хартата на ЕС и член 3 от ЕКПЧ, като съдебните органи не са длъжни да предават лице, когато са уверени, че, отчитайки всички обстоятелства по делото, такова предаване ще доведе до нарушаване на основните права на лицето, произтичащо от неприемливи условия на задържане.

Отношението към задържаните лица, които са предмет на европейска заповед за арест обаче, трябва да се характеризира с минимално равнище на суровост, за да попадне в приложното поле на член 4 от Хартата на ЕС и член 3 от ЕКПЧ. Това условие наскоро беше изтъкнато в производство по европейската заповед за арест, при което предаването се оспорваше на основание на това, че се твърдеше, че условията на задържане в издаващата държава не са подходящи (вж. карето по-долу).

Пример: В скорошно решение (The Minister for Justice Equality and Law Reform/Robert Rettinger от 23 юли 2010 г.) по повод на обжалване пред него ирландският Върховен съд отмени решение на ирландския Висш съд за предаване на заподозряно лице, за което има издадена европейска заповед за арест, на издаващата държава. Върховният съд върна делото на Висшия съд за ново разглеждане с указание да вземе предвид целия материал, с който разполага, като извърши щателна проверка с цел установяване дали съществува реална опасност предаденото лице да бъде обект на отношение, противоречащо на член 3 от ЕКПЧ. В решението си ирландският Върховен съд се позовава на редица дела на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), свързани с условията на задържане, по които ЕСПЧ стига до заключение, че жалбоподателите са били държани при нечовешки и унизителни условия.

В този случай съответно предаването се оспорваше на основания, свързани със задържането, тъй като условията в издаващата държава бяха схванати като неотговарящи на стандартите на Хартата на ЕС и ЕКПЧ.

Проблемите възникват както на етапа преди провеждане на делото, така и след това⁹. Даден съдебен орган може да реши, че подобен свързан със задържането довод е убедителен в рамките на конкретно дело и да откаже предаването. Дори когато производството не завърши с отказ, „високо[то] равнище на поверителност [да се чете „доверие“] между държавите-членки“ (цитирано като основа на системата на европейската заповед за арест в съображение 10 от рамковото решение) се подкопава, когато съдебните органи трябва непрекъснато да съпоставят това доверие с известни на всички проблеми, свързани със задържането.

Предвид правото на бърз процес, залегнало в член 6, параграф 1 от ЕКПЧ, когато периодите на предварително задържане са прекалено дълги, държавите-членки, изпълняващи европейски заповеди за арест, могат де възразят срещу използването на инструмент, предназначен за бързото предаване на лица, които следва да бъдат съдени, ако след предаването им тези лица рискуват да прекарат месеци наред в чуждестранен затвор в очакване на своя съдебен процес, когато е можело те да останат в домашна обстановка, докато органите на издаващата държава са готови за провеждането на процеса.