1. Цел Error: Reference source not found
Изтегляне 401.86 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- 3.3.Пробация и алтернативни санкции
- 3.4.Европейска заповед за надзор
3.2.Трансфер на затворнициРамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 г.10 за прилагане на принципа за взаимно признаване към съдебни решения, с които се налагат наказания лишаване от свобода, или мерки, включващи лишаване от свобода, трябва да бъде приложено до 5 декември 2011 г. С него се създава система за трансфер на осъдени на лишаване от свобода лица обратно към държавата-членка на тяхното гражданство или обичайно местопребиваване (или към държава-членка, с която имат тясна връзка). В член 3, параграф 4 се предвижда, че държавите-членки трябва да спазват основните права и основните правни принципи. Това би спомогнало за улесняване на социалната реабилитация на осъдените лица, като се гарантира, че те изтърпяват наказанията си в собствената си държава. Пример: Питър е гражданин на държава-членка А. Той е осъден за извършено престъпление в държавата-членка Б, в която се намира обичайното му местопребиваване, на 2 години лишаване от свобода. Властите на държава-членка Б могат да го върнат в държава-членка А, за да изтърпи наказанието си, без да е необходимо неговото съгласие. Лошите условия на задържане или такива, за които има опасност да се окажат под минималните стандарти, заложени в Европейските правила за затворите на Съвета на Европа, може да се окажат пречка пред трансфера на затворници. Осъдените лица, които не желаят да бъдат прехвърлени, могат да твърдят, че в случай на трансфер може да се окажат подложени на нечовешко или унизително отношение. С рамковото решение се премахва изискването за получаване на съгласието осъденото лице за извършване на трансфера. Това означава, че трябва да се обръща още по-голямо внимание на евентуални нарушения на основните права след извършването на трансфера. По-добър достъп до информацията за условията в затворите и системите за наказателно правосъдие на други държави ще позволи на издаващите държави да вземат предвид всички съотносими фактори преди започването на трансфер. Съществува риск от използването на трансферите за облекчаване на пренаселеността в затворите на дадена държава-членка, което може да доведе до пренаселеност в затворите на друга държава-членка. Това може да стане проблем особено когато в дадена държава-членка делът на затворниците, които са граждани на друга, вероятно съседна, държава-членка, е голям. Разликите между законодателствата на държавите-членки в областта на изпълнението на наказания лишаване от свобода потенциално създават проблеми за успешното прилагане на рамковото решение. Ако лице бъде осъдено в дадена държава-членка на определен срок лишаване от свобода, който ще бъде изтърпяван в друга държава-членка, за лицето е важно да знае колко точно от това наказание ще трябва да изтърпи в действителност. Държавите-членки имат различни правила относно условното и предсрочното освобождаване11 и това може да се превърне в пречка за трансферите, ако съответното лице в крайна сметка ще трябва да изтърпи по-голямо наказание в държавата-членка, към която го прехвърлят, отколкото наказанието, което би изтърпяло в държавата-членка, в която е било осъдено. Съществува риск в изпълняващата (администриращата наказанието) държава режимът за предсрочно освобождаване да е по-неблагоприятен отколкото в издаващата (налагаща наказанието) държава. ЕСПЧ постановява12, че, когато случаят го налага, ЕСПЧ не „изключва възможността очевидно по-дълъг de facto срок на лишаване от свобода в администриращата наказанието (изпълняващата) държава да породи спор по член 5 от ЕКПЧ (право на свобода и сигурност), вследствие на което налагаща наказанието (издаващата) държава да носи отговорност по този член“13. 3.3.Пробация и алтернативни санкцииРамково решение 2008/947/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 г.14 за прилагане на принципа на взаимното признаване на решенията за пробация и алтернативните санкции трябва да бъде приложено до 6 декември 2011 г. Рамковото решение се отнася до етапа след провеждане на делото. Чрез него принципът на взаимно признаване се прилага към много от алтернативните на задържането мерки и към мерките за улесняване на предсрочното освобождаване. В член 1, параграф 4 се предвижда, че държавите-членки трябва да спазват основните права и основните правни принципи. Решението за пробация или друга алтернативна санкция ще следва да бъде изпълнено в държава-членка, различна от тази, в която лицето е било осъдено, и може да бъде изпълнено в която и да е държава-членка, при положение че съответното лице е дало съгласието си. Пример: Анна е гражданин на държава-членка А, но е на почивка в държава-членка Б. Тя бива осъдена за извършено престъпление в държавата-членка Б на полагането на общественополезен труд вместо на лишаване от свобода. Тя може да се върне в собствената си държава-членка, а органите на тази държава-членка са длъжни да признаят наказанието полагането на общественополезен труд и да надзирават изпълнението му от Анна. Чрез рамковото решение принципът на взаимно признаване се прилага към много от тези алтернативни на задържането мерки и към мерките за улесняване на предсрочното освобождаване. Правилното му прилагане би означавало, че всички правни системи на територията на ЕС ще разполагат с пробационни мерки и алтернативни на лишаването от свобода мерки. Тогава тези мерки може да трябва да се насърчат на равнище ЕС с цел правилното и ефикасното прилагане на разпоредбите от държавите-членки. 3.4.Европейска заповед за надзорРамково решение 2009/829/ПВР на Съвета от 23 октомври 2009 г.15 за прилагане на принципа за взаимно признаване към актове за налагане на мерки за процесуална принуда като алтернатива на предварителното задържане трябва да бъде приложено до 1 декември 2012 г. В член 5 се предвижда, че държавите-членки трябва да спазват основните права и основните правни принципи. Европейската заповед за надзор се отнася до предварителното освобождаване на етапа преди провеждане на делото. Чрез нея ще може мярка за процесуална принуда, която не включва лишаване от свобода, да бъде прехвърлена от държавата-членка, в която се подозира, че лицето, което не пребивава в нея, е извършило престъпление, към държавата-членка, където въпросното лице обикновено пребивава. Това ще позволи на заподозряното лице да бъде наложена мярка за процесуална принуда в собствената му държава-членка до започване на съдебния процес в чуждата държава-членка, като по този начин се дава възможност в бъдеще предварителното задържане на граждани на Европейския съюз, които не пребивават в съответната държава, да бъде ограничено. Пример: Ханс, който пребивава в държава-членка А, е задържан и обвинен в извършването на престъпление в държава-членка Б. Неговото дело няма да се разглежда в съда през следващите 6 месеца. Ако Ханс пребиваваше в държавата-членка Б, съдията щеше да бъде по-склонен да го освободи под гаранция, придружена от задължение да се подписва в полицейския участък, но съдията не е склонен да стори това, защото Ханс живее в друга държава-членка и ще се върне в нея преди започване на делото. Съдията се опасява, че Ханс няма да се върне и може дори да избяга. При прилагането на европейската заповед за надзор съдията може да позволи на Ханс да се върне вкъщи, като му наложи задължение да се подписва в полицейския участък, и може да поиска от органите на държавата-членка А да следят за това Ханс в действителност да се подписва в полицейския участък в съответствие с решението на съда в държавата-членка Б. В решението за европейската заповед за надзор се предвиждат няколко различни вида мерки за процесуална принуда, които могат да се прилагат вместо предварително задържане, като например задължение лицето да информира компетентния орган на изпълняващата държава за всяка промяна в местопребиваването си за целите на получаването на призовки за явяване в съдебно заседание или съдебен процес в хода на наказателното производство; задължение да не посещава определени населени места в издаващата или изпълняващата държава; задължение да се намира на определено място, в определени часове; ограничение относно напускане на територията на изпълняващата държава; задължение да се отчита в определени часове пред определен орган; задължение да се внесе определена парична сума или да се даде друг вид гаранция или задължение да се подложи на лечение на зависимост. Системата на европейската заповед за надзор предоставя дискреционни правомощия на издаващата държава, което прави трудно да се предвиди как националните съдилища ще я прилагат и как тя ще взаимодейства с европейската заповед за арест. Възникват въпроси и относно това колко често ще се използва европейската заповед за надзор. Взаимното доверие е от основно значение за успешното прилагане на европейската заповед за надзор. Съществува риск обаче инструментът да не се използва по еднакъв начин във всички държави-членки, а само между държавите, които си имат взаимно доверие. Може да се насърчава използването на алтернативни на предварителното задържане мерки. С прилагането на европейската заповед за надзор следва да бъде насърчавано използването на алтернативни мерки, като например надзорът чрез електронни устройства, с цел правилното и ефикасното прилагане на правилата на европейската заповед за надзор от държавите-членки и за ограничаване на предварителното задържане.
Каталог: pub -> ECD ECD -> Съдържание ECD -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз ECD -> I. въведение ECD -> Съвет на европейския съюз ECD -> Точки за открито обсъждане1 Страница обсъждания на законодателни актове ECD -> Доклад на комисията за финансирането на сигурността на въздухоплаването доклад на комисията ECD -> Регламент за изменение на Регламент (ЕО) №1466/97 на Съвета ECD -> Доклад за 2007 Г. За фар, предприсъединителната помощ за турция, cards и преходния финансов инструмент ECD -> Открито обсъждане в съответствие с член 16, параграф 8 от Договора за ес Изтегляне 401.86 Kb. Сподели с приятели:
|