1. Хомеостаза. Нервни и хуморални механизми на телесната хомеостаза. Видове регулаторни системи


Типология на ВНД взависимост от доминиращиясинтез-анализатор



страница3/6
Дата10.02.2018
Размер1.1 Mb.
#56409
1   2   3   4   5   6

Типология на ВНД взависимост от доминиращиясинтез-анализатор:


а/ зрителен тип – при който зрението е водещия анализатор;

б/ слухов тип – с водещ слухов анализатор;

в/ двигателен тип – водещ е двигателния анализатор;

д/ комбиниран сензо-моторен тип.

Принадлежността на хората към тези типове, не изключва типологичната им характеристика по показателите на възбуждението и задържането, така че худоствен тип може да бъде сангвиник, холерик, флегматик или меланхолик.


Типология на ВНД въз основа на процесите на взаимодействие между моз.кора и подкоровите структури:

а/ централен тип – с равновесие в дейността на кората и подкорието;

б/ коров тип – с преобладаване на моз.кора над подкорието;

в/ подкоров тип – моз.кората е подчинена на подкорието;

г/ слаб или хипоергичен тип – бързо изтощаване на моз.кора и на подкорието. Типологията е по Красногорски.
Типология на ВНД на основата на възбудимостта:

а/ уравновесени деца;

б/ възбудени деца;

в/ затормозени деца;

д/ екстрарефлексни деца – т.е. реагиращи със странични движения при възбуждане.

Типологията е на Лобач и Шапиров.



20. Кръв – състав,количество и свойства на кръвта.Кръвна плазма-компоненти и физиологична роля.Съсирване на кръвта.

Кръвта представлява червено оцветена течност с вискозитет превишаващ 4-5 пъти водния вискозитет.Тя изпълва сърдечно-съдовата система и циркулира в нея непрекъснато, благодарение на помпената функция на сърцето.Изградена е от течна фаза-плазма и формени елементи: еритроцити, левкоцити, тромбоцити.Кръвната плазма е част от вътрешната течна среда (извънклетъчната течност) на организма.Тя съдържа около 90% вода и около 10% сухо в-во във вид на бетъци и соли.В плазмата се намират и редица минерални в-ва,глюкоза и редица метаболитни продукти.Към формените елементи на кръвта се отнасят еритроцитите,левкоцитите и тромбоцитите.



Функции на кръвта. Защитна – изпълнява се от белите кръвни клетки (левкоцитите), които поглъщат и разрушават микроорганизмите, и осъществяват имунните реакции. Друга защитна функция на кръвта е кръвосъсирването, което предпазва от кръвозагуба.Транспортна – пренася хранителните в-ва (въглехидрати, липиди, аминокиселини, витамини, соли и вода) до клетките, както и крайни продукти от клетъчния метаболизъм до черния дроб и бъбреците, от където те се изхвърлят. Чрез кръвта се пренася кислорода до белия дроб и до всички клетки в организма, и въглеродния диоксид. Чрез кръвта хормоните стигат до прицелните си клетки и осъществяват функцията си.Хомеостатична-Кръвта е мощтна с-ма осигуряваща хомеостазата на организма.Тя взема участие в поддържането във физиологични граници на йони,Ph,телесна температура и др.

Основни свойства на кръвта.Осмотично налягане.То е едно от осн.с-ва на кръвта.Представлява силата с която водата от р-р с по-малка конц. Преминава през полупропусклива мембрана към р-р с по-малка конц.Независимо че неорг.в-ва в кръвната плазма са с мн.ниска конц.те имат голям относителен дял в формулирането на осмотичното налягане.Неговата стойност се обуславя от бр.на ударите за единица време които получава единица площ на плупропускливата мембрана.Тъй като общия бр.частици в р-ра от неорг.в-ва в единица обем е по-голям от бр.на високомолекулните орг.с-я те обуславят и по-виското осмотично налягане.Осмотичното налягане е конст.величина която се регулира от редица м-зми обединени като функц.с-ма.Основното ефективно звено на тази с-ма са отделните органи на 1во място бъбреците.Алкално-кисело равновесие.Израз на хомеостазата на вътрешната среда на организма е и поддържането на постоянно Ph.То се определя от конц.на водородните йони.Независимо че при обмяната на в-вата се обр.големи колич.вод.йони конц.им в кръвта е стабилно регулирана величина.Кръвната плазма има слабо алкална р-я.Тъй като в формените елементи на кръвта се извършват непрекъснато обменни п-си Ph е малко по-ниско в сравнение с плазмата.Поддържането на алкално-киселото равновесие се осъщ.чрез буферни с-ми на кръвта,отделяне на въглена к-на чрез белите дробове и отделяне на киселите продукти или задържане на алкалните в бъбреците.В кръвната плазма се съд.карбонатната,фосфатната и белтъчната буф.с-ми.Освен тях в еритроцитите се намира и твърде ефективна хемогл.буф.с-ма.Карбонатната се съст. от H2CO3 и NaHCO3.Фосфорната буферна с-ма може да бъде изразена с отнош.м/у едноосновната фосфорнокисела сол на К или Na към съответната двуосновна сол.При доб.на силна к-на тя се св с двуосн.фосфат като се получ.слабо дисоциираща едноосновна сол(слава к-на) и неутрална сол.Ако към с-мата се доб.силна основа тя реаг.с едноосновния фосфат и обр.слабо алк.двуосн.сол.Буферния капацитет на фосф.с-ма е значит.по-малък от капацитета на карбонатната с-ма.Белтъчната буф.с-ма е представена от плазмените белтъци и разполож.в еритроцитите хемоглобин.Буф.с-ва на плазмените белтъци се дължат на техните амфот.с-ва.В среда с кисела р-я те се отнасят като онсови и св.киселите продукти а в ср.с алк.р-я реаг.като к-ни свързващи основите.Значит.по-голяма е ролята на хемоглобина като буф.с-ма.Отделеният в тъканите СО2 навлиза в плазмата на еритроцитите където действа под д-ето на карбоанхидразата се св.с водата и обр.КСО3- И Н+.Част от въглекиселия анион напуска еритроцитите и като се св.с екстрацел.Na+ обр.NaHCO3.Друга част остава в еритроцитите като отнема К+ от хемоглобина и се св. С Н+ като обр.слаба дисоциираща се к-на.По този начин се осъщ.буф.с-ва на хемоглобина.

Кръвна плазма.В кръвната плазма са описани повече от 100 белтъчни фракции в това числ ензими и хормони.Колич.им се регулира в сравнит.тесни граници.Осн.част от тях предтс.албумините.Сравнит.по-малко са глобулините,а най-малко е фибриногенът.Плазмените белтъци сависокомолекулни поради което при физиологични условия не напускат кръвоносните съдове.Албумините са с най-малка маса.По отнош.на молекулната маса глобулините имат твърде разнороден състав.Имат няколко фракции алфа1.алфа2,бета1,бета2 и гама глобулини.Колич.на албумините намалява при гладуване,наранявания,обширни изгаряния и някои болести.Повиш.количглобулин се среща при чернодробно увреждане и някои инфекции.Фибриногена макар и в малко колич.има същ.знач.тъй като има основна роля в осъщ.на хомеостазата.Плазмените белтъци вземат участие в регулирането на киселинно-алкалната хомеостаза.В зависимост от р-ята на р-ра те могат да се отнасят като к-ни и като о-ви.Голямата отн.мол.маса определя по-голям вискозитет на кръвта който е един от факторите определящи равнището на кръвното налягане.Те поддържат дисперсията на формените ел.в кръвта и възпрепятстват утаяването им.Някои от белтъчните съставки участват е осъщ.на защитните ф-ии на организма.Гама глобулините са в осн.на хуморалния имунитет а фибриногена и още редица белтъчни с-ми осигуряват хемостазата.Други имат противосъсирващи св-ва..Плазмените белтъци изп.и транспортни ф-ии като във вид на комплекси пренасят хормони,желязо,мед,липиди,въглехидрати и др.

Кръвосъсирване.Поддържането на кръвта в течно с-е се осъщ.от с-ма на съсирващи и противосъсирващи фактори.Регулирането на двете с-ми става чрез активатори,инхибитори и антиинхибитори.Правилното функциониране на тези регулаторни с-ми осигурява в едни случаи нормалната консистенция и вискозитет на кръвта а в други-осъществяването на частично кръвосъсирване в качеството на защитна р-я.предпазваща организма от масивна кръвозагуба при нагряване на кръвоносните съдове.Защитната р-я на кръвоспирането е сложен п-с.в който вземат участие различни звена.Първото звено са кръвоносните съдове.При нараняването им се получава тяхното рефлексно свиване и по този начин се възпрепятства изтичането на кръв от него.На фона на процесите на кръвоносните съдове се включват и механизмите на кръвосъсирване кото водят до окончателна кемостаза поради образуването на механична запушалка-тромб.Открити са голям бр.в-ва и фактори вземащи участие в процеса на кръвосъсирване.П-сите на кръвосъсирване преминават през няколко фази.Осн.момент в п-са е превръщането на р-рения в кръвта плазмен фибриноген в структурен фибрин.Това става при вз-ето на 2 коагулационни(кръвосъсирващи)с-ми-вътрешна и външна.

19. Кръвни клетки.Еритроцити.Хемоглобин.кръвни групи групи.Тромбоцити.Левкоцити.Кръвообразуване.

Еритроцити.Червените кръвни клетки (еритроцити) са безядрени клетки с формата на двойно вдлъбнати дискчета. Цитоплазмата на зрелите еритроцити почти изцяло е заета от хемоглобин. Той е 90-95% от теглото на еритроцита. Еритроцитната мембрана е изградена от 4 слоя всеки от които е представен от един ред м-ли.Повърхностния лой е белтъчен а навътре са разположени 2 фосфолипидни слоя.Вътрешния също е белтъчен.Мембраната на еритроцитите е пропусклива за CO2 O2 HCO3- Cl- и непропусклива за катионите.Основната ф-я на еритроцитите е свързана с транспорт на кислорода и въгл.диоксид.Освен газовете те пренасят вода от тъканите към алвеолите.Те съдържат К+ за разлика от Na+ който се съдържа в по-голямо колич.в плазмата.Съдържат още редица кръвосъсирващи и антикръвосъсирващи в-ва и витамини.

.Хемолиза – това е процес на нарушаване на целостта на еритроцитната мембрана и преминаване на хемоглобина в околната среда. В организма и извън него, хемолиза може да се получи под въздействие на химични, физични, биологични фактори.



Хемоглобин.Той е съставен от белтъчна част-глобин който представлява 96% от м-лата на Hb.Останалите 4% е простетична група-хем.Изграден е от 4 пиролови пръстена свързани с 1 атом Fe.В организма се наблюдава динамично равновесие м/у хемоглобин и оксихемоглобин.Оксихемоглобина е лабилно с-е на кислорода с двувалентното желязо на Hb.Карбохемоглобина представлява връзката на Hb с CO2.Тя се осъщ.не с железния том а с глобиновата м-ла.Желязото постъпва в организма чрез храната.В чревната лигавица се намира в-во което спомага за превръщането на попадналото с храната трвалентно желязо в двувалентно.При постъпването си в кръвта то се окислява наново в тривалентно.В плазмата се свързва с трансферин който го депонира в костния мозък черния дробслезката бъбреците идр.

Кръвни групи.В еритроцитите се намират антигени(аглутиногени) в плазмата-антитела(аглутинини).Осн.аглутиногени в еритроцитите са 2вида и са означ.като А и В.В плазмата се намират 2 аглутинина-алфа и бета.Алфа аглутинина слепва(аглутинира) еритроцитите съдържащи А-аглутиноген,а бета аглутинина-В аглутиногена.Има 4 осн.кръвни групи в зависимост от съдържанието на аглутиногени и аглутинини.Кръв от г-па А съдържа в еритроцитите аглутиноген А,а в плазмата-аглутинин бета(Абета).Кръвта от г-па В съдържа в еритроцитите аглутиноген В,а в плазмата аглутинин алфа(Валфа).При кръвна г-па АВ еритроцитите съдържат в 2та фактора,а в плазмата липсват аглутинини(АВ-).В еритроцитите от г-па 0 не се съдържат аглутиногени,а в плазмата са налице и 2та аглутинина(0алфабета).Тъй като в еритроцитите от група 0 не се съдържа аглутиноген тя може да се прелива в индивиди от вс.групови принадлежности(защото в кръвта която се прелива няма какво да се аглутинира).По този начин група 0 се означава като универс.по отнош на кръводаряването.В притежаващите гр.АВ може да се прелее кръв от вс.останали г-пи тъй като тя не съдържа аглутинини.Тя се означ. Като универс.приемател.Има още 1 аглутиноген нар.резус фактор(Rh-фактор).85% от хората съдържат този аглутиноген следователно те са Rh-положителни,а в останалите 15% той отсъства Rh-отрицателни.Еритроцитите с групова принадлежност към с-мата АВО могат от друга страна да бъдат Rh-положителни или Rh-отрицателни.Откити са и някои съвършено рал.от описаните вече фактори.Те нямат особено голямо знач.за кръвоприлитието но се изп.в съдебномед.практика за установяване родствени връзки м/у хората.

Левкоцити.За разлика от еритроцитите те са ядрени клетки.Една част от левкоцитите съдържат в цитоплазмата си сърнести образувания-гранули и се наричат гранулоцити.При други клетки такива отсъстват и се означ.като агранулоцити.Гранулоцитите се разделят на 3 вида в зависимост от отнасянията на гранулите към багрилата.Тези които имат афинитет към к-нните бои и се обагрят от тях в червено се наричат еозонофили а багрещите се от основните бои-базофили.Гранулоцитите които се отнасят еднакво както към к-ните така и към осн. Багрила са неутрофили.Ф-иите на левкоцитите са преди вс.защитни.Левкоцитите вкл.дразнещия агент в цитоплазмата си и го подлагат на ензимно разграждане(фагоцитоза)Те съд.редица ензимни.Освен това в левкоцитите се образуват и отделят в-ва с антибактерийно и антитоксично д-е също и в-ва подпомагащи заздравяването на рани.Гранулоцитите се разл.и по своите ф-ии.Базофилите нямат фагоцитна способност.Те съдържат противосъсирващи и съсирващи в-ва.Еозонофилите имат слабо изразена фагоцитна способност.Те съдържат хистамин,фосфолипиди и РНК.Неутрофилите имат силно изр.фагоцитна способност.Размерите им са мн.малки поради което ги нар.макрофаги.Във връзка с това им с-во е обяснима голямата им самостоятелна подвижност и обр.на редица ензими.Във връзка с активните движения.Във връзка с акт.д-я те съдържат и голямо колич.АТФ.Агранулоцитите са 2 вида:лимфоцити и моноцити.Ядрото на лимфоцитите е голямо екцентрично разположено като избутва цитоплазмата в единия край във вид на полумесец.Лимфоцитите участват активно в имунобиологичните р-ии и тъканна регенерация на организма.Една част от образуваните в костния мозък лимфоцити претърпяват по-нататъшната си диференцировка в тимусната жлеза и се означ.като Т-зависими.Друга част се развиват и зреят в други смециализирани лимфоидни органи и се означават като К-зависими.Т-зависимите имат силно изразена фагоцитна активност.К-зависимите имат способността да изработват и отделят антитела и вземат участие в хуморалния имунитет.Моноцитите са най-големите клетки в кръвта.Имат голямо ядро с бъбрековидна ф-ма.Те са с най-висока фагоцитна активност и заради големите си размери се наричат макрофаги.Смята се че моноцитите вземат уч.в хуморалния имунитет.

Тромбоцити.Представляват малки безядрени пластинки.Имат неправилна ф-ма мн.често звездовидна.Притежават разнообразни с-ва.Те сасамостоятелно подвижни.Отделят редиза ензими които уч.в р-ята на кръвосъсирването.Освен тях съдържат редица противосъсирващи фактори.



23.Регулация на сърдечната дейност.Авторегулация-сърцето е в състояние да регулира честотата и силата на своите съкращения чрез собствени миокардни механизми на регулация.Различават се 2 вида авторегулация:1.Хетерометрична-основава се на закона на сърцето според който силата на съкращение на миокарда е правопропорционална на дължината на сърдечномускулните влакна преди съкращаването.Това означ.че колкото по-голямо колич.кръв изпълни сърдечните кухини по време на диастола толкова по-мощно ще се съкрати сърцето и толкова по-голямо ще бъде СО.2.Хомеометрична-осъщ.се в 2 насоки:а/с увелич.честотата на сърдечните съкращения до определени граници нараства и силата на съкращение.Ефектът на тази хомеометрична авторегулация нараства в п-са на системни физ.натоварвания.б/сърцето е в състояние да повиши силата на съкращенията и при непроменена изходна дължина на миокардните влакна.Авторегулацията на сърцето има голямо значение за норм.кръвна циркулация в организма в адаптирането на ССС към физически натоварвания р-иите на кръвообращението свързани с промяна положението на тялото.

Нервна регулация-Сърцето се инервира от ВНС.Вагусите инервират предсърдията,синусовия и предсърдно-камерния възел.Инервацията му на камерите е слабо изразена.Симпатиковите нерви инервират всички отдели на сърцето.1.Влияние на вагуса-последиците от дразненето на вагуса са следните:забавяне на сърдечните съкращения до пълното им спиране във фаза на диастола;понижаване на силата на съкращенията;забавяне на провеждането на възбудните импулси по проводната с-ма на сърцето до пълното им блокиране.Медиаторът е ацетилхолин.2.Влияние на симпатиковите нерви-оказва положителен ефект в/у работата на сърцето.Ускорява сърдечните сукращения и спиране на фаза на систола:повишава силата на съкращение ускорява провеждането на възбудните импулси по проводната с-ма.Медиатори са адреналин и норадреналин.

Хуморална-някои медиатори хормони и продукти от обмяната на в-вата оказват същ.влияние в/у сърдечната дейност.Стимулиращо д-е оказват хормоните-тироксин и кортикотропин.От електролитите са важни Са и К йони.При хиперкалцемия се стига до учестяване на сърд.дейност и спиране в систола.При хиперкалемия-забавяне и спиране в диастола.

Биоелектрични явления на сърд.съкращение.При възбуждане на сърцето съответния възбуден участък става отрицат.зареден по отнош.на невъзбудените участъци които са положителни.Така се получ.потенциална разлика и сърд.мускул поражда ел.поле/става източник на биотокове/.Човешкото тяло представлява обемен проводник по който възникващите в сърцето потенциални протичат и стигат до повърхността му,електродвижещата сила може да бъде регистрирана и измерена.В тази връзка трябва да бъдат отбелязани 3 важни принципни положения:1.Разликата м/у потенциалите в сърцето отразява п-са на възбуждане на неговия мускул а не п-са на съкращението му.2.Потенциалната разлика в сърцето отразява активността не на отделните участъци от него а сумарната активност на всички възбуждащи се в конкретния момент миокардни влакна.3.Амплитудата на сърдечния АП зависи не само от потенциалните разлики но и от електропроводимостта на тъканите разположени м/у сърцето и повърхността на тялото.Ел.проводимостта е най-голяма при кръвта и муск.тъкан а най-слаба при костния мозък и дробовете.

Изобразяването на ел.движещата сила на сърцето по време на възбуждането на предсърдната и камерната мускулатура по графичен начин се осъщ.чрез метода на ЕКГ,а получ.крива се нар.ЕКГрама.На ЕКГ-крива се различават колебания/вълни и зъбци/ сегменти и интервали означавани-Р,Q,R,S,T,U.ЕКГ има предсърдна /P-Q/ и камерна/Q-T/ част всяка от които отразява ел.активност на съответните отдели на сърцето:вълна Р отразява възбуждането/деполяризацията/на предсърдната мускулатура.Сегмента Р-Q е от края на Р до нач.на Q.Отделя фазата на деполяризация на предсърдията от фазата на реполяризация.Интервал P-Q се измерва от нач.на Р до нач.на Q.Той е израз на забавеното провеждане на възбуждането в предсърдно-камерния възел поради което регистрираната отсечка е в/у изоелектричната линия.ST-интервала съответсттва на фаза плато на АП-израз на пълната деполяризация на камерите.Комплексът QRS е израз на възбуждане на камерите и се означ.като камерен комплекс.Зъбецът Т е израз на реполяризацията на камерите.



22.Сърце.В морфологично и функционално отнош.муск.влакна на сърцето се делят на 2вида:1.Влакна на съкратителния мускул-миокард.По структура те наподоб.влакната на скелетните мускули.Свързани са тясно пом/у си посредством синаптичноподобни образувания с ниско ел.съпротивление.Така се изгражда компактна функционална маса и възбуждането на всяко компактно миокардно влакно вързо преминава в/у всички останали и те се съкращ.като едно цяло.2.Влакна на възбуднопроводната с-ма.В тази с-ма се зараждат импулсите под чието влияние миокарда ритмично се съкращава.Същевременно тя е пътят по който се провежда възбуждането в сърдечната тъкан.Частите и са следните:а/синусов възел-обр.е от тънките мускулни влакна с големина на бобено сърно и се намира в стената на дясното предсърдие до устието на горна куха вена.б/предсърдно камерен-разположене е в съединителнотъканната преграда м/у дясно предсърдие и дясна камера.Връзката му с синусовия възел се осъщ.чрез снопчета от атипична муск.тъкан.Чрез провеждащи плакна са свързани и 2те предсърдия.По строеж е подобен на синусовия възел.в/снопче на Хис-това е снопче от влакна отделящо се от предсърдно-камерния възел.Разклонява се на десен и ляв клон преминаващи в тънки влакна/нишки на Пуркиние/ и навлизат в дълбочина на миокарда на 2те камери на сърцето.

Ф-ии на сърцето.1.Възбудимост-това е п-с на генериране на АП в влакната на съкратителния миокард.Компактната му структура осигурява бърза верижна р-я на възбуждане на вс.влакна. В п-са на възбуждане сърцето се подчинява на закона за „всичко или нищо”-едно дразнене може да възбуди и съкрати вс.миокардни влакна само ако е достатъчно силно/прагово или надпрагово/.На подпраговите дразнения миокарда не отговаря с възбуждение.2.Рефрактерност.Рефрактерността е невъзможност на миокардните мускулни клетки да се активират по време на съкращението.3.Автоматизъм-способността на сърцето да изработна необходимите за съкращението му възбудни импулси в своята възбудно проводна с-ма.4.Проводимост.-това е с-вото на вс.миокардни клетки да провеждат ел.импулси към вс.съседни клетки.5.Съкратимост-това е ф-я на Са йони навлизащи в клетката както и на образуващата се съкратителна единица –актиномиозин.

Сърдечен цикъл.Дейността на сърцето минава през 2 ритмично редуващи се фази:на съкращение нар.систола и на отпускане диастола.Съвкупността от 2те фази образува сърдечния цикъл.Бр.на сърдечните цикли кореспондира с честотата на сърдечните съкращения.При честота 75уд/мин той е с времетраене 0,8 сек.Това време се разпределя се разпределя м/у систолите и диастолите на предсърдието съответно 0,1 и 0,7 сек.Систолата и диастолата на камерите съответно 0,3 и о,5 сек.

24.Кръвоносни съдове.

Артерийно налягане.Визокото налягане в нач.на циркулаторната сима е необходимо усл.за движ.на кръвта в разклонената съдова мрежа.Средната стойност на артерийното налягане в покой при систола е 120 Torr и се означ.като систолично налягане а при диастола-80 и се нарича диастолично.Най-ниските допустими стойности са съответно 60/40-критично равнище.Стойности под крит.равнище водят до дълбоки смущ.в кръвоснабдяването на тъканите,загуба на съзнание и смърт.Поддържането на артериалното налягане в физиолог.граници е ф-я от д-ето на мн.фактори.То се опр.осн.от съотнош.м/у колич.изтласкана от сърцето за единица време кръв и общото периферно съпротивление.Пулсово налягане.Представлява разликата м/у сист.и диаст.налягане.Средната му стойност е 40.Средно артерийно налягане.Представлява онази интегрална стойност м/у сист.и диаст.налягане при която изчезват пулсациите.То се равнява на диаст.налягане плюс 1/3 от пулсовото налягане.Измерване и регистр.на арт.налягане.Измерването на артерийното налягане става по индир.и дир.оът.Индир.нач.се прилага при хора.Оикн.се измерва на мишничната артерия с помощта на сфингмоманометъра на Рива-Рочи.Дир.(кръвен) метод се прилага обикн.при опити с животни.Стойностите на арт.налягане се променят в рез.на някои физиолог.с-я.Особено изразено повиш.-предимно сист.налягане се набл.при физ.натоварване.Нарастването на арт.налягане се регистрира при емоционални с-я и след хранене,докато по време на сън и в отпуснато с-е то се понижава.Промени в стойностите на арт.налягане се набл.и при паталогични с-я.Трайното повиш.се означ.като хипертония а трайното понижаване-хипотония.

Собствен съдов тонус.Независимо от нервните вазоконструкторни м-зми кръвоносните съдове пртежават и автогенен тонус.Причината за него е наличността на миогенна активност особено в артериолите,прекапилярите сфинктери и посткапилярните венули.Спонтанната активност на гладките мускули се провокира главно от разтягането на кл.мембрана ори повиш.на вътресъдовото нялягане.Така възникналата спонтанна активност се предава по съседство от кл.на клетка при което се осъщ.различно по степен тонично съкращаване.Равнището на базалния съдов тонус опр.скоростта на кръвния поток през капилярната мрежа на даден орган.Продуктите от обмяната на в-вата понижават съкрат.на съдовите гладкомускулни влакна и предизвикват тяхното пасивно отпускане.Вследствие на това кръвния поток нараства с което се повиш.кислородното съдържание аколич.на метаболит.продукти намалява.Това води до възстановяване на изходния съдов тонус и вазоконстрикция с последващо намал.на кръвния поток.По такъв начин се осъщ.динам.регулиране на лок.кръвен поток в зависимост от функционалната активност на тъканите.

Хуморални м-зми.Хуморалната рег.на съдовия тонус се осъщ.от хим.в-ва които сиркулират с кръвта и оказват своето влияние както в/у големите кръвоносни съдове така и в/у съдовете от микроциркулаторната с-ма.В зависимост от мястото на обр.тези агенти могат да се разд.на 3 г-пи.Към 1вата г-па се отнасят истинските хормони продуцирани от жлезите с вътр.секреция.Адреналин-хормон който се отделя в медулата на надбъбречните жлези и в сърцето.В малки дози той разширява съдовете в скелетните мускули,сърцето и черния дроб.Повишава също работоспособността на сърцето.Норадреналин-хормон от медулата на надбъбречните жлезии медиатор на симпатикусовата нервна с-ма.Той предизвиква силно изр.вазоконстрикторен ефект.Вазопресин-той се отд.от задния дял на хипофизата.Предизвиква силно изр.констрикторен ефект в/у съдовете.Ренин-ангиотензинова с-ма.Ренинът предтсавлява полипептид.Той се съд.в юкстагламерулния апарат на бъбреците във вид на гранули..Ренина влияе в/у съдовия тонус и обема на кръвта като активира образуването на алдостерон.Алдостерон-хормон от кората на бъбреците.Той активира обратната резорбция на Na+ в бъбречните каналчета.Към 2рата г-па се отнасят местните хормони.Те се образуват в определен орган и влияят както предимно в/у неговите съдове така и в/у дръги съдови области.Ацетилхолин-медиатор който се отделя от краищата на парасимпатикусовите влакна и от влакната на някои постганглийни неврони принадлежащи към симпатикусовия дял.Той притеж.мощно вазодилаторно д-е както в/у артериите така и в/у вените.Хистамин-отделя се от мастните клетки при механични възд-я в/у тъканите,UV,IR и рентгенови лъчи както и принякои алергични прояви.Предизвиква свиване на по-големите артерийни клончета и силно изразено разшир.на прекапилярните сфинктери.Брадикинин и калидин-в-ва от групата на кинините.Те се отд.от панкреаса,слюнчените и потните жлези.Имат по-силно изразен вазодилаторен ефект от ацетилхолина като същевременно увеличават проницаемостта на капилярите.Простагландини-намират се в семенната течност на човека.Серотонин-Вво което е изолирано от серума на съсирена кръв.Венозното въвеждане на това в-во предизвиква сложни влияния в/у белодробните съдове.Към 3тата г-па се отнасят неспецифичните продукти на метаболизма.Това са фактори които се получ.в резултат на аеробната и анаеробната обмяна;пониженото съдържание на кислород,повиш.съд.на СО2,пониженото рН,млечната и пирогроздената к-на и дериватите на адреналиновите к-ни.Всички те са в рез.от повиш.активност на тъканите и органите и предизвикват биологично желесъобразна вазодилаторна р-я.Вс.те имат вазодилаторен ефект особено изразен в сърцето скелетните мускули и кожата и в по-малка степен в органите от стомашночревния тракт.

Рефлексна рег.на кръвообращението.Тонусът на центровете се дължи на непрекъснато постъпващите от периферията импулси.Източник на тази аферентна импулсация са рецепторите разположени в стените на съдовете,вътр.органи и кожата.По такъв начин се осъщ.рефлексната регулация на кръвообращението.Собствени рефлекси са тези които се вкл.чрез рецепторите които се намират в самите кръвоносни съдове а спрегнати рефлекси са тези които се вкл.от рецептори разположени извън съдовете.Собствени рефлекси на съдовата с-ма.В ендотела на редица кръвоносни съдове са установени рецептори които реагират на разтягане на стените-пресрецептори.Х-рно е струпването на такива рец.на стратегически места в съд.с-ма-рефлексогенни зони.От рефлексогенната област в дъгата на аортата започва аферентен нерв/депресоерн нерв/.На мястото където общата сънна артерия се разклонява на външ.и вътрешна се намира 2рата рефлексогенна зона.Когато арт.налягане в рефлексогенните зони се повиши дразненето на рецепторите става по-голямо.Рефлексното повлияване на взомоторните центрове се осъщ.и чрез намиращите се в периферията хеморецептори.Възбуждането на хеморецепторите води до активиране на пресорния център който чрез симпатикуса свива артерийните съдове.Спрегнати рефл.на съдовата с-ма.В/у функционалното с-е на срдечносъдовата с-ма оказват влияние не само съдовите рецептори но и рец.разположени в кожата както и в разл.вътр.органи като бели дробове стомах пикучем мехур твърда мозъчна обв.,перикардна обвивка и др.За да може коригирането на отклоненията от равнището на артерийното налягане да се осъщ.е необходима наличност на чувствително звено/пресорецептори/,интегриращ механизъм и ефекторен механизъм/ВНС и реаг.звена на ССС/.В този случай би могло да се говори за нервнорефлексна саморегулация на сърдечносъдовата с-ма.Независимо от това че другите фактори като изстудяване,болка,емоции и др. могат да внесат отклонения в равнището на артерийното налягане рец.чрез които се задейства с-мата не са св.с чувствителни м-зми задължени да доведат до неговото стабилизиране.В случая може да се говори за нервнорефлексно повлияване на сърдечносъдовата с-ма.Предизвиканото от тези фактори отклонение в равнището на арт.налягане може вторично да осигури автоматично регулиране.


Каталог: wp-content -> uploads -> 2018
2018 -> Монтанска област дата/период Времетраене Населено място Засегнат район /улици, квартал, упи, пи
2018 -> И н т е р п р о д ж е к т e о о д
2018 -> С т а н о в и щ е от подп доц д-р инж. Станчо Георгиев Станчев
2018 -> Великден в малта директен полет от София 06. 04 – 09. 04. 2018
2018 -> O nastavnom programu za osmi razred osnovnog obrazovanja I vaspitanja
2018 -> Област Монтана Дата/период Времетраене Населено място Засегнат район /улици, квартал, упи, пи
2018 -> Почивка в кампания 2018 Бая Домиция, Неапол Giulivo 4
2018 -> Конкурс за детска рисунка 17. 30, Народно читалище „Съгласие 1862" фоайе Вечерен бал с маски 19. 00, зала „Съвременност" в Културно-информационен център „Безистен"
2018 -> Великден в рим – вечният град директен полет от София


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница