РАМКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

1.2. Съответни области на политиката в структурата на УД/БД

1.3. Естество на предложението/инициативата

1.4. Цели

1.5. Мотиви за предложението/инициативата

1.6. Срок на действие и финансово отражение

1.7. Предвидени методи на управление

2. МЕРКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ

2.1. Правила за мониторинг и докладване

2.2. Система за управление и контрол

2.3. Мерки за предотвратяване на измами и нередности

3.1. Съответни функции от многогодишната финансова рамка и разходни бюджетни редове

3.2.2. Очаквано отражение върху бюджетните кредити за оперативни разходи

3.2.3. Очаквано отражение върху бюджетните кредити за административни разходи

3.2.4. Съвместимост с настоящата многогодишна финансова рамка

3.2.5. Участие на трети страни във финансирането

3.3. Очаквано отражение върху приходите

Решение на Европейския парламент и на Съвета за създаване на програма за подкрепа на космическото наблюдение и проследяване (КНП)

Дял XX — Административни разходи

Дял 02 – Предприятия и промишленост

Дял 18 – Вътрешни работи

 Предложението/инициативата е във връзка с нова дейност

 Предложението/инициативата е във връзка с нова дейност след пилотен проект/подготвителна дейност²⁶

 Предложението/инициативата е във връзка с продължаване на съществуваща дейност

 Предложението/инициативата е във връзка с дейност, пренасочена към нова дейност

1.4. Цели

1.4.1. Многогодишни стратегически цели на Комисията, за чието изпълнение е предназначено предложението/инициативата

Целта на предложението е да се установи уредба за създаването на структурите, необходими за гарантиране в дългосрочен план на наличието и сигурността на европейски и национални космически инфраструктури, и услуги, които са от съществено значение за безпроблемното функциониране на европейската икономика и общество и за сигурността на европейските граждани посредством предоставяне на услуга за „космическо наблюдение и проследяване“ (КНП).

По-конкретно, установената структура има за цел да увеличи капацитета на ЕС за:

i) намаляване на рисковете, свързани с изстрелването в космоса на европейски космически апарати;

ii) оценка и намаляване на рисковете от сблъсъци, свързани с орбиталните операции на европейските космически апарати, както и предоставяне на възможност на операторите на космически апарати по-ефикасно да планират и приемат мерки за понижаване на риска (например по-акуратни маневри за избягване на сблъсъци; избягване на ненужни маневри, които сами по себе си са рисковани и намаляват времето на пребиваване на спътника в орбита);

iii) проучвания на неконтролираното повторно навлизане на космически апарати или техни части в земната атмосфера и по-точни и ефикасни ранни предупреждения за органите за национална сигурност и гражданска защита/управление на бедствия с цел да се намалят потенциалните рискове за сигурността и здравето на европейските граждани и да се сведат до минимум потенциалните щети върху наземните инфраструктури от решаващо значение.

Следователно това предложение спомага за осигуряване на успеха на водещите програми на ЕС „Галилео“, EGNOS и „Коперник“/ГМОСС, които представляват неразделна част от стратегията „Европа 2020“ и политиките за устойчив растеж.

1.4.2. Конкретни цели и съответни дейности във връзка с УД/БД

Конкретна цел № 1

Установяване на нормативна уредба за създаване и осъществяване на свързани с КНП сензорни функции (мрежа от датчици за КНП, притежавани от държавитe членки) и функции по обработване на данни.

Установяване на нормативна уредба за създаване и осъществяване на услуги за КНП, насочени към публичните и частните оператори на космически апарати и публичните органи.

Глава XX 01 – Административни разходи, разпределени по области на политиката

Очаква се, че вследствие на предложението ще бъдат предоставени ефективни и навременни услуги на публичните и частните оператори на космически апарати, както и на държавите членки, което ще им позволи да избегнат икономическото, социалното и екологичното въздействие в резултат на:

i) щети или унищожаване на космически апарати, които се дължат на сблъсъци между космически апарати и други космически обекти, както и на неконтролирано повторно навлизане на космически апарати в атмосферата;

ii) разходи, дължащи се на ненужни маневри за намаляване или избягване на риска от сблъсък, поради несигурността на оценките на риска (всяка маневра за избягване на сблъсък намалява времето на пребиваване на спътника в орбита);

iii) щети или разрушения на инфраструктури на земята вследствие на неконтролирано повторно навлизане на космически апарати или техни части в земната атмосфера.

1.4.4. Показатели за резултатите и за отражението

Да се посочат показателите, които позволяват да се проследи изпълнението на предложението/инициативата.

При необходимост ще се прилагат показатели за резултатите и въздействието на програмите, от които ще бъдат отпуснати средства за програмата за подкрепа на КНП. Когато те не са достатъчно конкретни, за да се наблюдава изпълнението на предложението, могат да се приложат долупосочените показатели:

Съгласно нормативната уредба, установена с настоящото предложение, група от участващи държави членки, разполагащи със съответния капацитет, следва да предприемат действия за изпълнението на целите на програмата за подкрепа, посочени в член 3, букви а) и б), и по-конкретно създаването и осъществяването на свързани с КНП сензорни функции и функции по обработване на данни съобразно подходяща структура на управление.

Конкретна цел № 1:

Показатели за резултати, свързани със създаването и осъществяването на свързани с КНП сензорни функции и функции по обработване на данни:

- В съответствие с член 7 от решението списъкът на участващите държави членки е установен до края на 2014 г.;

- Свързани с КНП сензорни функции (въз основа на датчици, които са собственост на участващите държави членки и се предоставят от тях): стартиране на първоначалната оперативна фаза до края на 2015 г.;

- Функции по обработване на данни, основана на съществуващите капацитети на държавите членки (например съществуващите центрове за данни): стартиране на първоначалната оперативна фаза до края на 2015 г.;

- До края на 2015 г. се изготвя каталог на космическите обекти;

- Сензорни функции и функции по обработване на данни: стартиране на пълна оперативна фаза до края на 2016 г.;

Конкретна цел № 2:

Съгласно нормативната уредба, установена с настоящото предложение, самите услуги за КНП се предоставят по ефективен и навременен начин на голям брой европейски и национални публични и частни/търговски участници, които се нуждаят от информация от КНП. За тази цел участващите държави членки, посочени в член 7, и Сателитният център на Европейския съюз, посочен в член 8, трябва да предприемат действия за изпълнението на целта на програмата, определена в член 3, буква в), т.е. създаването и осъществяването на функцията по предоставяне на услугата за КНП.

Показатели за резултатите, свързани със създаването и осъществяването на функцията по предоставяне на услугите за КНП:

- Необходимият капацитет за създаване и осъществяване на функция по предоставяне на услугите за КНП и на самите услуги за КНП се определя официално и се приема до края на 2014 г.;

- Споразумението за определяне на правилата и механизмите за сътрудничество между държавите членки и Сателитния център на Европейския съюз се сключва до края на 2014 г.;

- Стандартите за качество и механизмите за събиране на обратна информация от операторите относно качеството на услугите за КНП се установяват до края на 2014 г.;

- Услуги за КНП: стартиране на първоначалната оперативна фаза в края на 2015 г. и окончателна оперативна фаза в края на 2016 г.;

Показателите за въздействието за цели 1 и 2 могат да включват:

- Липсата на сблъсък;

- Липсата на смущения във функционирането на спътниците или на операциите по изстрелване на космически апарати поради трудности или несигурност в анализа на риска;

- Показателите за въздействието могат да включват положителната обратна информация, получена от операторите и публичните органи, относно информацията, предоставяна чрез услугите за КНП, и действията за избягване на сблъсъци, осъществявани въз основа на предоставената информация от КНП.

1.5. Мотиви за предложението/инициативата

1.5.1. Нужди, които трябва да бъдат задоволени в краткосрочен или дългосрочен план

Космическият сектор е стратегически сектор за Европа. Икономиката, обществото, сигурността и политическата независимост на ЕС силно зависят от космическите системи и инфраструктури. Това е причината, поради която ЕС участва в скъпоструващи широкомащабни космически проекти като „Галилео“, EGNOS и „Коперник“. Тези системи и инфраструктури трябва да бъдат предпазени от повреда или унищожаване вследствие на сблъсъци или неконтролирано повторно навлизане на космически апарати в атмосферата с цел да се гарантира безотказното им действие и обслужване. Изискването за такава защита е с постоянен характер.

От обсъжданията със заинтересовани страни през последните години стана ясно, че създаването на европейски оперативни услуги за КНП ще изисква намесата на ЕС.

Между министрите на държавите членки на ЕС и на ЕКА, отговарящи за космическите дейности, е налице консенсус, че създаването на такава услуга трябва да бъде водено от ЕС, а не от ЕКА. Този консенсус е отразен в няколко резолюции на Съвета по въпросите на космоса (Резолюция на Съвета по въпросите на космоса от 26 ноември 2010 г., стр. 24; Заключения на Съвета за конкурентоспособност от 31 май 2011 г., стр. 14—15; Резолюция на Съвета по въпросите на космоса от 6 декември 2011 г., глава II). По-специално държавите членки искат ЕС да определи управлението и политиката в областта на данните за европейска услуга за КНП, да играе активна роля в създаването на услугата, както и да използва по най-добрия начин съществуващите датчици и експертни познания на национално и европейско равнище. Държавите членки също изрично посочват как следва да бъдат взети предвид съображенията за сигурност: датчиците за КНП трябва да останат под национален контрол. Поверителността на информацията от КНП бе определена като ключов принцип на политиката в областта на КНП (напр. информацията от КНП се класифицира и може да бъде декласифицирана само в отделни случаи).

Причината за тази договореност не е официално оповестена, но личи от многобройни обсъждания: Европейската услуга за КНП има измерение, свързано със сигурността (позволява събиране на сведения за гражданската и военната космическа инфраструктура и операциите на държавите), за което ЕС, за разлика от ЕКА, разполага с необходимото оборудване и компетентност. ДФЕС предоставя на ЕС правомощия да координира осъществяването на космическите дейности, а ДЕС предоставя на ЕС правомощия по въпроси, свързани със сигурността, като тези, които възникват в контекста на КНП. ЕС разполага с необходимия законодателен капацитет, за да въведе механизми за управление и политиката в областта на данните от КНП.

Европейската космическа агенция (ЕКА), от друга страна, е агенция от световна величина за научноизследователска и развойна дейност, създадена с цел да определя и изпълнява научни, технологични и космически програми за развитие. EКА не е създадена за извършване на сложните политически и законодателни дейности, необходими за създаването на система за КНП, при която активите са до голяма степен в ръцете на въоръжените сили, нито е създадена за осъществяване на свързани с космоса услуги (нещо, което самата ЕКА подчертава в своите документи, свързани с политиките).

Държавите членки несъмнено биха могли да създадат нова организация, която да отговаря за КНП. Подобна организация би трябвало да притежава много от характеристиките, които ЕС вече има. Поради това тази нова организация би довела до дублиране и неефективност. Освен това някои държави членки изразиха загриженост, че всяко решение извън рамката на ЕС може да бъде доминирано от онези държави членки, които понастоящем вече притежават датчици, като по този начин биха попречили на други държави членки да разработят техен собствен капацитет в рамките на една действителна европейска услуга.

В крайна сметка ЕС няма за цел да замени инициативите, предприети от държавите членки индивидуално или в рамките на ЕКА. Той има за цел да допълни действията, предприети на това равнище и да подобри координацията, когато такава координация е необходима за постигането на общи цели.

Участието на ЕС е необходимо, за да се обединят инвестициите, необходими за финансирането на някои космически проекти, да се изгради структура за управление, да се определи политиката в областта на данните и да се гарантира, че съществуващият и бъдещият капацитет функционират по координиран и ефективен начин, като се гарантира жизнеспособна и оперативно съвместима система, което ще е от полза за всички съответни заинтересовани лица в Европа.

Освен това предложено действие на ЕС няма за цел да замени или дублира съществуващите мерки за намаляване на въздействието на международно или многостранно равнище, като например насоките на ООН относно намаляването на космическите отпадъци или предложението на Съюза за Международен кодекс за поведение при дейностите в открития космос. Тези мерки няма да решат проблема, но ще ограничат увеличаването на космическите отпадъци в дългосрочен план.

1.5.3. Изводи от подобен опит в миналото

Не съществува предишен опит в тази област. Въпреки това, при споделянето на информация и данни добавената стойност е неоспорима.

В предложението COM (2011) 814 окончателен за регламент относно въвеждането и експлоатацията на европейски системи за сателитна навигация се посочва необходимостта от защита на системата посредством система за ОСКП (съображение 15, член 3в) и се предвижда финансиране за подобни дейности (член 7.1а), без да се предрешава изходът от законодателната процедура и резултатът от следващата многогодишна финансова рамка (МФР).

Космическият сегмент на „Коперник“ има сходни нужди от защита. Поради това програмата „Коперник“ би могла да допринесе за финансирането на дейностите по КНП в зависимост от резултата от следващата МФР.

Освен това, настоящото предложение е съгласувано и ще създаде взаимодействие с целите на научните изследвания в областта на космическото пространство и сигурността в рамките на предложената програма „Хоризонт 2020“ COM (2011) 809 окончателен), както и с тези за защитата на инфраструктурите от решаващо значение в рамките на предложения фонд „Вътрешна сигурност“ (COM (2011) 753 окончателен). В съответствие с двата инструмента се предоставя финансиране за дейности по КНП, без да се предрешава изходът от законодателната процедура и резултата от следващата МФР.

 Предложение/инициатива с ограничен срок на действие

• 
   Предложение/инициатива в сила от 01/01/2014 г. до 31/12/2020 г.
  
• 
   Финансово отражение от 2014 г. до 2020 г.
  

• 
  Осъществяване с период на започване на дейност от ГГГГ до ГГГГ,
  
• 
  последван от функциониране с пълен капацитет.
  

 Пряко централизирано управление от Комисията

 Непряко централизирано управление чрез делегиране на задачи по изпълнението на:

• 
   изпълнителни агенции
  
• 
   органи, създадени от Общностите²⁸
  
• 
   национални органи от публичния сектор/организации, предоставящи обществени услуги
  

• 
   лица, натоварени с изпълнението на специфични дейности по силата на дял V от Договора за Европейския съюз и посочени в съответния основен акт по смисъла на член 49 от Финансовия регламент
  

 Децентрализирано управление с трети държави

 Съвместно управление с международни организации (да се уточни)

Ако е посочен повече от един метод на управление, пояснете в частта „Забележки“.

Забележки

Финансирането от страна на Съюза за програма за подкрепа на КНП ще се осигури от други свързани програми, предвидени в следващата МФР в пълно съответствие с тяхното правно основание. Съответните програми могат да включват „Галилео“, „Хоризонт 2020“ и фонд „Вътрешна сигурност“ на ЕС. Ще се прилагат изискванията за мониторинга и докладване за тези програми.

Независимо от изискванията за мониторинг и докладване на програмите, от които се предоставя финансиране за програмата за КНП, ще бъде въведена специална система за контрол, за да се гарантира високото качество на резултатите и най-ефикасното използване на ресурсите. Мониторингът се провежда през целия жизнен цикъл на програмата. Той се основава на обратната информация относно програмата от страна на бенефициерите.

Беше предприета разширена оценка на въздействието, включваща изискванията на предварителната оценка. След сравнителна оценка на наличните варианти на политики беше определен предпочитаният вариант на политика и бяха оценени свързаното с него въздействие, рискове, допускания и рентабилност. Настоящото предложение е напълно съгласувано със заключенията на оценката.

Междинна оценка на програмата ще бъде извършена през петата година от прилагането ѝ, следователно достатъчно своевременно с оглед на подготовката на следващата многогодишна финансова рамка. Оценката ще се съсредоточи върху постигнатите резултати и качеството на изпълнението на програмата. Също така ще бъде извършена последваща оценка.

2.2. Система за управление и контрол

2.2.1. Установени рискове

Изпълнение на споразуменията за безвъзмездни средства, подписани с участващите държави членки и EUSC: нивото на риск се счита за ниско, тъй като бенефициерите са публични администрации.

Тъй като финансовите средства за изпълнението на програмата за подкрепа на КНП ще бъдат осигурени от съществуващите програми по силата на следващата МФР, ще се прилагат механизмите за контрол, предвидени в тези програми. Независимо от тези механизми, в споразумението за отпускане на безвъзмездни средства, подписано с бенефициерите на програмата за подкрепа (публичните администрации на участващите държави членки и EUSC), се определят условията, приложими за финансирането на дейности, които се ползват от безвъзмездните средства, включително е предвидена и глава относно методите за контрол. Всички участващи администрации се ангажират да спазват финансовите и административните правила на Комисията по отношение на разходите.

За Комисията разпоредбите от Финансовия регламент се прилагат по отношение на предварителната проверка на поетите задължения и на плащанията от финансовия отдел, както и по отношение на писмените декларации, които трябва да се предоставят от вторично оправомощените разпоредители с бюджетни кредити. За административния мониторинг на безвъзмездните средства и свързаните плащания отговарят централните служби на Комисията. Особено внимание се обръща на характера на разходите (допустимост на разходите) и на проверката на оправдателните документи и на съответната документация.

2.3. Мерки за предотвратяване на измами и нередности

Да се посочат съществуващите или планираните мерки за превенция и защита.

Тъй като финансовите средства за изпълнението на програмата за подкрепа на КНП ще се осигурят от съществуващите програми по следващата многогодишна финансова рамка, мерките за предотвратяване на измами и нередности, предвидени в тези програми, ще се прилагат по целесъобразност. Независимо от тези мерки, споразуменията, произтичащи от настоящото решение, предвиждат наблюдение и финансов контрол от страна на Комисията или от всеки упълномощен представител, както и одити, извършени от Сметната палата или OLAF, включително и на място, ако това е необходимо.

• 
  Съществуващи разходни бюджетни редове (не е приложимо)
  

• 
  Поискани нови бюджетни редове