Съдържание на решението на въззивната инстанция В решението си въззивната инстанция посочва: по чия жалба или протест се е произнесла, основното съдържание на присъдата, жалбата и протеста, кратко съдържание на доводите, изложени от страните в съдебното заседание, и решението си по жалбата или протеста.
Когато въззивната инстанция решава въпросите за виновността и отговорността на подсъдимия тя се произнася с присъда.
Решението на въззивната инстанция заедно с мотивите се изготвя не по-късно от тридесет дни от съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване. Решението заедно с мотивите се обявява в съдебно заседание с призоваване на страните или им се съобщава писмено, че е изготвено.
ПРОИЗВОДСТВО ПРЕД ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ ЗА ПРОВЕРКА НА ОПРЕДЕЛЕНИЯТА И НА РАЗПОРЕЖДАНИЯТА Определенията са най-многобройните процесуални актове, които постановяват първоинстанционните съдилища. Процесуалният режим за тяхното атакуване е разнообразен.
Определенията и разпорежданията, с които се прекратява наказателното преследване, както и следните определения постановени:
при множество престъпления и отнемане на вещи в полза на държавата;
за първоначален режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода , когато съдът е пропуснал да направи това с присъдата;
за случаите на последващо изтърпяване на отложено наказание;
при произнасяне за изпълнение на присъда при трансфер на осъдени лица.
се проверяват по реда на глава двадесет и първа – по реда за проверка на присъди. Тези актове са подчинени на общия режим за атакуване на присъдите и за тях е предвиден съдебен контрол в двете редовни проверочни инстанции, а също и посредством извънредния способ за проверка на влезли в сила съдебни актове (възобновяване на наказателни дела).
По реда на глава двадесет и втора се проверяват определенията и разпорежданията, за които това е изрично предвидено в НПК.
Обобщено казано проверката е приложима за актове, които: чрез мерки за процесуална принуда засягат правната сфера на подсъдимия и гражданския ответник; възпрепятстват конституирането на пострадалия в съдебния процес в качеството на частен обвинител или частен тъжител; задържат развитието на съдебния процес чрез спиране на наказателното производство; отказът на председателя на съда да образува първоинстанционно производство. За тяхна проверка е предвидена само една съдебна контролна инстанция в редовното производство.
Всички останали определения и разпореждания не подлежат на проверка от въззивната инстанция отделно от присъдата.
Сезирането на въззивния съд се осъщаствява посредством частна жалба или частен протест. Те се подават в седемдневен срок от постановяването на акта, а когато е постановен в закрито заседание – в седемдневен срок от връчването на преписа. За постъпилия частен протест се съобщава на подсъдимия, който в седемдневен срок от съобщението може да направи възражение.
Частната жалба и частният протест не спират производството по делото и изпълнението на определението, освен ако първата или въззивната инстанция постанови друго.
Съдът, който е постановил определението, може сам да го отмени или измени в закрито заседание.Това е типично за административния тип дейности и категорично не е присъщо за правораздаването. В противен случай съдът изпраща на въззивната инстанция делото заедно с постъпилата частна жалба или частен протест.
Въззивната инстанция разглежда частната жалба и частния протест в закрито заседание в седемдневен срок, а когато намери за необходимо – в съдебно заседание с призоваване на страните, което се насрочва в разумен срок, но не повече от един месец. Когато отмени определението, въззивната инстанция решава въпросите по частната жалба и частния протест.
Доколкото в главата за проверка на определения и разпорежданията от въззивната инстанция, няма особени правила, прилагат се правилата на производството по глава двадесет и първа.