6.3. Липса на форма
Правните норми, които предвиждат форма като условие за действителност на сделките, са императивни. Несъблюдаването им води до нищожност на сделката. Съдебната практика изобилства с нищожни сделки, поради липса на форма. В р. 650 на I г. о., Сб. 27, 1993, ВС приема, че прехвърляне на наследствени права с договор за гледане и издръжка в писмена форма с нотариална заверка на подписите е нищожно, тъй като законът – чл. 18 ЗЗД изисква за този договор нотариален акт. Опорочаването на нотариалният акт, поради нарушаване на чл. 472 във вр. с чл. 479, ал. 2 ГПК (стар) – не е назначен тълковник на глухата и неграмотна продавачка – води до нищожност на продажбата, поради несъблюдаване на формата – р. 1062 на II г. о., Сб. 44, 1993.
В р. 43 на ОСГК, Сб. 16, 1970 ВС приема, че съставянето на протокол на общо събрание на ЖСК и подписването му не са елементи от решението на ОС като воля на мнозинството, а само форма за доказване на протичането на събранието и на взетите от него решения. Изводът е, че недостатъците при подписването на протокола не дават основание да се счита решението на ОС за изключване на член кооператор за нищожно.
Предварителният договор за продажба на дял от право на собственост върху къща следва да се сключи в писмена форма. Това изискване не е спазено, ако между страните се постигне устно съгласие и се подпише само разписка за броените суми като капаро по бъдещия окончателен договор. Писменият предварителен договор трябва да съдържа съществените клаузи на окончателния договор – тълкувателно решение на ОСГК №94, Сб. 29, 1970.
6.4. Липса на основание
Според действащото у нас законодателство и съдебна практика по-голяма част от сделките, предоставящи имотна облага се третират като каузални. При тях, ако липсва основание, те са нищожни.
Основанието не е необходимо изрично да е формулирано в съдържанието, но трябва да може да се разбере от него. Ако основанието противоречи на императивна норма или на добрите нрави, сделката ще бъде нищожна по чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Чл. 26, ал. 2 ЗЗД установява оборима презумпция за съществуване на основание във всяка каузална сделка. Доказателствената тежест за оборването й пада върху този, който твърди, че липсва основание.
В практиката на ВС са малко решенията, в които се обсъжда въпросът за липса на основание. В р. 1040 на II г. о., Сб. 43, 1993 ВС приема, че алеаторният договор за прехвърляне на имот срещу задължение за гледане е нищожен, когато приобретателят е знаел тежкото здравословно състояние и близката смърт на прехвърлителя.
Не споделяме изразеното в р. 1001 на I г. о. на ВС, Сб. 72,1967 разбиране, че договорът за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане е без основание, ако прехвърлителят е млад човек и има достатъчно средства за издръжка. В подобни случаи следва да се обсъди дали прехвърлителят има нужда от помощ при воденето на домакинството и задоволяване на други негови и на семейството му нужди. Ако, макар да е млад, здрав и имуществено обезпечен, прехвърлителят няма възможност да отделя време или не умее да се грижи за домакинската работа, за пазаруване, за отглеждане на децата си, не е разумно да му се отнеме възможността да сключи такъв договор. Изразеното в цитираното решение становище ограничава договорната свобода по чл. 9 ЗЗД.
Правилно ВС приема, че наличието на един договор за издръжка и гледане не е основание следващият, сключен от същия прехвърлител на имот, да се счита като нищожен поради липса на основание. С последващия договор се уговаря получаването на допълнителна издръжка и грижи, поради което той също има основание – р. 1749 на I г. о. на ВС, Сб. 71, 1969.
Сподели с приятели: |