1. Материали за изпита за адвокати и младши адвокати
Противоречие на добрите нрави
Изтегляне 1.18 Mb.
|
Свързани:
ПИСМЕН ИЗПИТ ЗА АДВОКАТИ
| Противоречие на добрите нрави
Добрите нрави са критерии и норми за поведение, които се установяват в обществото, поради това, че значителна част от хората според вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват с тях. Те не се налагат със сила и нямат задължително действие. Те са резултат на вътрешната потребност на почтения човек да се усъвършенства духовно и да повишава културата на взаимоотношенията си с другите членове на обществото. Добрите нрави са тези етични възгледи и правила на поведение, които се споделят от по-голяма част от хората в онези цивилизовани страни, с които България поддържа икономически, политически и културни връзки. Това е най-обща характеристика, която без съмнение се нуждае от конкретизация. Не всички правни системи възприемат идеята за санкциониране на противонравствените сделки. Признаването на тези сделки за нищожни означава да се придаде определено правно значение на етичните категории. Известният германски теоретик на правото К. Ларенц определя добрите нрави като правни норми с негативно задължително действие. С § 138 ГГЗ се установява общото правило, че противните на добрите нрави правни сделки са нищожни. У нас отмененият ЗЗД признаваше за недействителни задълженията, които имат противна на добрите нрави причина (основание) – чл. 24 във връзка с чл. 27 ЗЗД (отм). В чл. 26, ал. 1 ЗЗД според първоначалната му редакция основание за нищожност беше накърняването на „правилата на социалистическото общежитие“, което при последното изменение на ЗЗД беше заменено с накърняване на добрите нрави. Промяната има дълбоко качествено значение, защото има съществени разлики между двете понятия. Правилата на социалистическото общежитие се изясняват в литературата като етична категория, повлияна в своето съдържание от определени философски и политически възгледи. Напротив, добрите нрави не се свързват с определена политическа идеология. Те се отнасят към господстващия морал в обществото на определен етап от неговото културно развитие. В западноевропейската теория на гражданското и търговското право преобладава възгледът, че по отношение на морала, който следва да се съблюдава при сделките, вече има широк обществен консенсус. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които се уговарят необосновано високи цени, неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг, всички сделки, чрез които се цели недобросъвестна конкуренция. Като примери за неморални сделки в германските учебници се сочат сделки, с които прекомерно се ограничава личната свобода, свободата за участие в стопанския живот, за художествено творчество, за упражняване на професия, за конкуренция; използване на монополно положение, за да се наложи на другата страна неизгодна сделка; когато, за да се осигури сключването на сделка едната страна брои пари или подаръци на служители или представители на другата страна; когато със сделката се преследват неморални цели; сделки, чрез които се комерсиализират строго лични действия — уговарят се имотни облаги за сключване на брак, за даване съгласие за осиновяване, за смяна на религиозна или партийна принадлежност. У нас също се сключват сделки, които противоречат на добрите нрави. В печата често се изнася информация за такива случаи, напр. деца се продават от майките за осиновяване, предварително се уговарят резултатите от спортни състезания срещу заплащане, заплащат се пари за сключване на брак от лица от малцинствата, купуват се гласове на избори и др. В по-старата си практика напр. р. 2221 на I г. о., Сб. 94, 1974 ВС приемаше, че договор за прехвърляне на имот от единия съпруг на другия срещу задължение за гледане е нищожен, поради противоречие на правилата на социалистическото общежитие, защото бракът поражда взаимни задължения за грижи и издръжка между съпрузите. Правилна е по-новата практика на ВС, която допуска сключване на такива договори. Поемането на допълнително задължение по договор между съпрузи не противоречи на морала, а дава по-пълна гаранция в случай на прекратяване на брака при развод. При тежка болест на единия съпруг бракът може да бъде прекратен, но задълженията по договора остават. Изтегляне 1.18 Mb. Сподели с приятели:
|