В чл. 26, ал. 2 ЗЗД са предвидени няколко основания за нищожност, при които правните субекти извършват сделката при такива съществени отклонения от изискванията на закона, че или изобщо липсват най-важните елементи от състава на сделката — волеизявлението или съгласието при двустранните сделки, или волеизявленията са опорочени по съдържание, по форма, съзнателно не са насочени към пораждане на правните последици на даден вид сделка. Макар в закона да се използва терминът липса на съгласие, предмет, форма, основание, това не са незавършени фактически състави, защото правните субекти извършват волеизявления, които поради пороците си не пораждат правни последици. При тези случаи не се поставя изобщо въпрос да бъдат довършени като фактически състави. При тези сделки не липсват отделни факти от фактическия състав на сделката, а извършените факти са с недостатък.
Основанията по чл. 26, ал. 2 ЗЗД също представляват противоречия на закона, само че при тях са нарушени съществени законни изисквания за сключване на сделката.
6.1. Начална невъзможност на предмета Съдържанието на волеизявленията при всяка сделка определя нейния предмет. Това може да бъде вещ, нематериално благо, човешки действия или бездействия, отделни права и/или правни задължения, както и съвкупности от права и задължения. Предметът на сделката не е елемент от фактическия състав на сделката. С него са свързани правните последици — субективните права и правните задължения, които тя поражда.
За да породи правно действие, волеизявлението, като съществен елемент на сделката, трябва да се отнася до възможен предмет по време на сключването й. Уговарянето на невъзможен предмет при сключване на сделката е пречка тя да породи правни последици – нито субективни права, нито правни задължения могат да се породят за нещо, което не може да се осъществи.
Настъпилата след сключване на сделката невъзможност на предмета не е основание за нищожност.
Невъзможността на предмета може да е фактическа: индивидуално определената вещ, предмет на договора, е вече погинала към момента на сключването му; договорът има за предмет действието на лице, което към момента на сключването му е изпаднало в невъзможност поради болест да осъществи действието; към момента на сключване на лицензионния договор за ноу-хау техническата информация е станала общодостъпна и др.
Невъзможността на предмета може да бъде правна напр. към момента на сключване на сделката за учредяване на право на надстрояване застроителният план не допуска осъществяване на такова право – в този смисъл е р. 73 на ОСГК на ВС, Сб. 29, 1986; към момента на сключване на лицензионния договор за авторско или патентно право тези права са били вече прекратени и др.
От невъзможния предмет трябва да се отличава забранения от правото предмет, напр. забрана за внос или за износ на определени стоки, за наркотици, взривни вещества и др. В тези случаи сделките са нищожни поради противоречие на закона по чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Основание за нищожност е само пълната невъзможност на предмета към момента на сключване на сделката. При частична невъзможност сделката поражда правно действие, но възниква възможност за развалянето й по съдебен ред – чл. 89 ЗЗД. За нищожността на сделката няма значение дали страните знаят или не за невъзможността на предмета.
Продажбата на чужда вещ не е договор с невъзможен предмет, тя не е нищожна, въпреки че не се поражда нейният вещен ефект – в този смисъл е постоянната практика на ВС, р. 1287 на II г. о., Сб. 53, 1993 и др.
6.2. Липса на волеизявление или на съгласие Към това основание се отнасят случаи, при които външно воля е обективирана чрез надлежно поведение, но зад изявлението липсва вътрешно волево решение. В едни случаи правният субект съзнава, че не желае правните последици, въпреки изявлението си, а в други – не е в състояние да осъзнае това.
До липса на волеизявление или съгласие води изразяването на воля от недееспособни – малолетни или поставени под пълно запрещение, когато те не разбират значението на правните действия, които извършват, и на техните правни последици. Напр. малолетно дете или поставен под пълно запрещение продава своя вещ или я обременява с права на трети лица.
Волеизявление, направено при насилие срещу лицето, което го извършва, е също равносилно на липса на волеизявление. Насилието е упражняване на физическа сила спрямо лице, което изявява воля, или спрямо негови близки, за да бъде заставено то да сключи сделката. Чрез насилието пряко се цели да се принуди лицето да осъществи външно поведение за извършване на сделката, въпреки че то не желае сключването й. В печата бяха изнесени данни за случаи, при които собственици на недвижими имоти са били насилствено държани в помещения, докато не подпишат предлаганите им договори за продажба. Чрез извършване на престъпление спрямо личността им, тези собственици са били принуждавани да подписват договори. Насилието се отличава от заплашването, при което чрез предизвикване на основателен страх от причиняване на зло едно лице се мотивира да сключи сделка, която без това психологическо манипулиране то не би сключило.
Класическите примери на насилие са, когато едно лице хваща ръката на друго и насила я движи, за да се подпише договорът; когато се насочва оръжие към лицето или негов близък докато не подпише договора. Актуалните случаи на насилие са отвличане на лицето или на негови близки; привличане чрез измама и лишаване от свобода на лицето, докато не подпише и др.
При двустранните сделки липсва съгласие, ако се установи при тълкуване на договора, че насрещните волеизявления не се покриват по съдържание. Това може да се дължи на използване на технически средства – телеграми, телекси или пратеник, които не са предали точно волеизявлението на едната страна. Скрито несъгласие има и когато страните употребяват думи, в които влагат различен смисъл.
Липса на волеизявление или съгласие има и когато изявлението е направено на шега. За да се смята за нищожно такова волеизявление, е необходимо от обстоятелствата да може ясно да се разбере от останалите участници в сделката, че се прави несериозно.
Волеизявления, направени като учебен пример, напр. подписване на чек с учебна цел, също са нищожни, поради това, че те не са насочени към пораждане на правни последици.
Когато се извършва волеизявление при мислената уговорка (reservatio mentalis), че не се желаят правните му последици, то ще бъде нищожно, само ако тази уговорка се доведе до знанието на адресата на волеизявлението. Ако уговорката не се сподели с лицата, които са засегнати от правните последици на волеизявлението, то е действително.