1. Материали за изпита за адвокати и младши адвокати
Изтегляне 1.18 Mb.
|
Свързани:
ПИСМЕН ИЗПИТ ЗА АДВОКАТИ
| 7.3. Сключване на привидната сделка и предявяване на привидността
Привидната сделка се сключва по реда предвиден за действителните. По съдържание волеизявленията трябва да включват съществените белези на дадения вид сделка и да не противоречат на повелителни правни норми и на добрите нрави, защото иначе ще бъдат нищожни по чл. 26, ал. 1 ЗЗД и няма да могат да породят целеното от страните привидно правно отношение. Ако законът предписва форма като условие за действителност, тя също точно трябва да се спази, напр. ако сделката трябва да Създаде привидност, че се прехвърлят вещни права върху недвижими имоти, тя трябва да се сключи с нотариален акт, като се платят и изискващите се за това държавни и местни такси. Изявленията, които участниците в симулативната сделка правят при сключването й, са предназначени за третите лица и за длъжностните лица, които оформят сделката. Участниците в привидната сделка помежду си се уговарят, че не желаят правното действие на сделката. Тази уговорка се пази в тайна от третите лица и от държавните органи. Независимо дали участниците в сделката си имат доверие или не, споразумението за привидността на техните волеизявления следва да се оформи в писмен документ, наричан обратно писмо (conta lettre). Този документ е необходим, за да се установи привидния характер на сделката по съдебен ред по искане на една от страните. Това изискване е предвидено в интерес на правната сигурност, тъй като има опасност и при действителни сделки страната, която иска да се освободи от правните си задължения, да твърди че сделката е привидна. Писменият документ, който трябва да се представи пред съда според чл. 165, ал. 2 ГПК трябва да изхожда от страна по сделката или да удостоверява нейни изявления пред държавен орган и да прави вероятно твърдението на другата страна по сделката, че тя е привидна. При сделки, с които привидно се прехвърлят права, привидният приобретател дава обратно писмо на привидния прехвърлител. От съдържанието на този документ, който се редактира свободно, трябва да се разбира, че страните не желаят последиците на сделката. При привидни продажби напр. в практиката в обратно писмо купувачът пише, че сделката е безпарична и не прехвърля собственост. Писменият документ може да се състави и даде преди сключване на сделката, по време на сключването й или след това, ако страните си имат доверие. Привидната сделка е нищожна по право, без да е необходимо съдът да обяви това. Всяко заинтересовано лице може да предяви отрицателен установителен иск, за да се установи с влязло в сила решение,“че сделката, поради привидния си характер, не е породила правните си последици. Исковата молба за установяване на привидността на сделка, с която се учредяват, прехвърлят или изменят вещни права върху недвижими имоти, подлежи на вписване в – чл. 114, 6. а ЗС, чл. 11, б. а ПВп. Изискването да се представи обратно писмо като начало на писмено доказателство, за да са допустими и свидетелски показания за установяване на привидността, важи само за страните по сделката и за техните правоприемници. Когато искът се предявява от лица, чиито интереси сделката накърнява, включително и наследници на праводателя по нея, изискване за представяне на писмен документ не се поставя, защото тези лица не могат да разполагат с такъв. Искът за разкриване на привидността не се погасява по давност. Решението на съда, с което се уважава искът, има установително действие. То подлежи на отбелязване в имотния регистър – чл. 115, ал. 2 ЗС. 7.4. Действие на привидната сделка Привидната сделка е нищожна според чл. 26, ал. 2 in fine ЗЗД, поради което тя не поражда правни последици, характерни за дадения вид сделка между страните. Всеки може да се позове на нищожността, а съдът следва и служебно да следи за нея. Привидната сделка не може да бъде санирана чрез потвърждаване. Няма срок за разкриване на привидността. Щом като симулативният приобретател не може да придобие права от привидната сделка, би трябвало и третите лица, на които той „прехвърля“ такива права, да не ги придобиват. Но чл. 17, ал. 2 ЗЗД установява разпоредбата, че „правата, които трети лица са придобили добросъвестно от приобретателя по привидното съглашение, се запазват, освен ако се отнася до права върху недвижими имоти, придобити след вписването на иска за установяване на привидността“. Редакцията на този текст е неточна. В разпоредбата се имат предвид случаи, при които приобретателят по симулативната сделка прехвърля на трето лице право, което той само привидно придобива. Щом като той не притежава правото и неговият правоприемник по сделката не може да го придобие. В тази разпоредба законът всъщност постановява, че третото лице придобива правото, въпреки че праводателят му не го притежава. В чл. 17, ал. 2 ЗЗД се урежда първичен способ за придобиване на субективни права при следния фактически състав: между симулативния приобретател и трето лице е сключена прехвърлителна сделка за права, които симулативната сделка привидно поражда или на които се основава правото на третото лице. Сделката с третото лице трябва да е действителна, а не нищожна поради липса на форма, противоречие на закона и др. Третото лице трябва да е добросъвестно, т. е. да не знае, че сключва сделка с лице, което черпи права от привидна сделка. Когато сделките се отнасят до вещни права върху недвижими имоти, се изисква актът за придобиване на третото лице да е вписан преди вписване на исковата молба за разкриване на привидността. Ако актът е вписан след вписване на исковата молба за установяване на симулацията, третото лице е могло да направи справка в нотариалните книги и да разбере, че правата на праводателя му са оспорени, поради което то не се счита за добросъвестно. Трети лица по смисъла на чл. 17, ал. 2 ЗЗД са само частните правоприемници на симулативния приобретател, а не и неговите наследници. Последните се намират в правното положение на своя праводател, те не придобиват също правата по привидната сделка. Когато третото лице придобие въз основа на чл. 17, ал. 2 ЗЗД субективното право, симулативният прехвър-лител го загубва или неговото право се оказва обременено с права на третото лице, напр. с ограничено вещно право или с обезпечителни права залог или ипотека. В хипотезите на чл. 17, ал. 2 ЗЗД е налице колизия между интересите на симулативния прехвърлител и на третото лице. Законодателят дава предимство на интересите на добросъвестните трети лица, което е справедливо. Симулативният прехвърлител може да търси обезщетение за вредите, които е претърпял от прехвърлянето от симулативния приобретател. Чл. 17, ал. З ЗЗД установява изключение от правилото, че кредиторите могат да насочват принудителното изпълнение само върху имуществени права, които принадлежат на длъжника им. Предпоставки за приложението на това изключение са кредиторите да не знаят за привидния характер на сделката на длъжника, когато са наложили запор върху движимата вещ или вземането, а при недвижими вещи възбраната да е вписана в нотариалните книги преди вписване на исковата молба за разкриване на привидността. В тези случаи при колизия между интересите на привидния отчуждител и добросъвестните кредитори на привидния приобретател законът дава предпочитание на кредиторите по съображения на правна сигурност. Изтегляне 1.18 Mb. Сподели с приятели:
|