1. Материали за изпита за адвокати и младши адвокати
Изтегляне 1.18 Mb.
|
Свързани:
ПИСМЕН ИЗПИТ ЗА АДВОКАТИ
| 7.5 Съчетанието привидна и прикрита сделка .
Привидните сделки на практика се използват в две групи случаи. Когато правните субекти не желаят да се породят каквито и да било правни последици, а целят само да създават привидност, че такива съществуват, те сключват само симулативна сделка. Този вид привидност се означава в литературата и практиката като абсолютна симулация. Но има и случаи, когато правните субекти желаят да „се“ породят, правни последици от една действителна сделка, но имат интерес третите лица да не знаят за нея, а да мислят, че симулативната сделка е породила правно действие. Когато симулативната сделка се сключва, за да прикрие желаната от страните действителна сделка, това правно явление се означава като относителна симулация. В практиката договори за дарение сеприкриватс привидни продажби, зашото дарението може да бъде отменено, ако с него дарителят е накърнил запазената част на наследник по закон – чл. 30, 33 ЗН. Има и обратни случаи, когато продажба на недвижим имот се прикрива с дарение, за да се платят по-малки държавни и местни такси. Относителната симулация може да бъде частична, да се отнася само до някои от клаузите на сделката. В много сделки за прехвърляне на недвижими имоти действителната по-висока цена се прикрива зад уговорена привидно в нотариалния акт значително по-ниска, за да не се платят по-високите такси върху прехвърлянето. Съчетанието привидна – прикрита сделка е уредено в чл. 17, ал. 1 ЗЗД. При него има две различни по вид и правен режим сделки. Привидната сделка е нищожна и не поражда правни последици още от момента на сключването си. Прикритата сделка е желана от страните, те изявяват воля да я сключат, но не желаят това да се узнае от трети лица. Тя не е опорочена поради това, че се пази в тайна. Според чл. 17, ал. 1 ЗЗД, когато страните прикрият сключеното между тях съглашение с привидна сделка, „прилагат се правилата относно прикритото (съглашение), ако са налице условията за неговата действителност.“ Прикритата сделка може на свой ред да страда от някои от пороците по чл. 26-33 ЗЗД и тогава тя също ще бъде недействителна. Ако за прикритата сделка е предписана от закона форма като условие за действителност, тя трябва да бъде спазена. Когато привидната сделка, която е близка по съдържание до прикритата, е сключена в същата форма, предписана за прикритата, счита се, че и по отношение на нея е спазена формата. Така в р. 695 на II г. о., Сб. 142,1985, ВС приема, че продажбата на недвижим имот, прикрита като дарение, извършено с нотариален акт, е действителна. Ако прикритата сделка няма недостатъци, тя ще породи между страните онези правни последици, които следват от закона и от съдържанието на волеизявленията на страните. Така в казуса по цитираното решение между страните ще се прилагат правилата за продажбата включително отговорността за евикция и недостатъци. Правните последици няма да могат да се отменят на основанията, предвидени в чл. 227 ЗЗД, защото дарението е нищожно, а продажбата е действителната сделка. Това се отнася за отношенията между страните. За третите лица, от които е скрита действителната сделка, до момента на разкриване на симулацията ще действа привидната сделка. Ще се прилагат чл. 17, ал. 2 и З ЗЗД. След обявяване на привидността според прикритата сделка ще се уреждат отношенията и с третите лица, като ще се запазят и правата, придобити при условията на чл. 17, ал. 2 и З ЗЗД, ако има такива. 7.6. Подставено лице (сламен човек) Съчетанието на привижда и прикрита сделка намира приложение в практиката при фигурата на подставеното лиде. Във френската и немската литература и практика това явление се нарича „сламен човек“ а в италианската литература още „дървена глава“ . При изясняване на тази правна фигура преди всичко тя трябва да се разграничи от правното явление скрито пълномощно (косвено представителство), с което тя се смесва както в литературата, така и в някои съдебни решения на ВС. Според преобладаващото разбиране у нас както в литературата, така и практиката на ВС (р. 3831 на I г. о., Сб. 175, 1959) между подставеното лице и скритото пълномощно има принципна разлика. И двете фигури се използват главно при придобиване на права. За спецификата на всяка от тях се държи сметка и в нормативните актове от последните няколко години. Според § 5 от допълнителните разпоредби на ЗППДОП се обявяват за нищожни придобивките сделки по този закон осъществени чрез подставено лице или скрит пълномощник. Скритият пълномощник извършва от свое име правни действия, възложени му с договор за поръчка или с комисионен договор за сметка и в интерес на доверителя — другата страна по договора. Подставеното лице не участва в правната сделка по придобиването на права, то единствено ,”услужва” с името си, за да се прикрие този. кoйто сключва сделката и придобива правата. Подставеното лице се използва, когато един правен субект иска да сключи сделка, която да породи права и задължения за него, но има интерес третите лица да не знаят, че той е страна по правоотношението. Б тези случаи той се споразумява с друг правен субект – подставеното лице, да използва неговото име. Така напр. Б иска да сключи сделка с А, но държи да не се разбере, че той ще придобие права по нея, поради което се уговаря с В да използва неговото име. Сделката с А се сключва от Б, той осигурява средствата за изпълнението й, но в документа за сделката се вписва името на В. Това може да стане със знание на А или без той да знае. Когато сделката следва да се скючи в официална форма, при което Б ще следва да се легитимира като страна, между Б и В (подставеното лице) се постига съгласие В да упълномощи привидно Б да действа от негово име. За да се осигури доказателство за разкриване на привидността, Б получава от В обратно писмо, от което личи, че упълномощаването е симулативно. При подставеното лице се извършват две привидни сделки и една прикрита, която е действителна, ако не страда от пороците по чл. 26-33 ЗЗД. Симулативни са упълномощаването от В на Б и сделката между А и В въз основа на привидното упълномощаване. Прикритата сделка е между А и Б и ако тя не страда от пороци, съобразно нейното съдържание следва да се уреждат отношенията. Прикритата сделка ще бъде нищожна, ако има забрана за придобиване на съответното право от лицето, което се прикрива зад чуждото име, или ако то се разпорежда чрез нея с имуществени средства, придобити неправомерно (т. нар. пране на мръсни пари). __ При подставеното лице между насрещната страна по сделката и подставеното лице не възниква правоотношение. Между подставеното лице и лицето, което се прикрива с неговото име не възниква представително правоотношение, защото упълномощаването е нищожно. Според Кр. Цончев между тях възниква правоотношение по договор за поръчка, тъй като подставеното лице се задължава да извърши правни действия. Тъй като правното действие е нищожно, симулативното упълномощаване и този договор според нас са нищожни. Отношенията между Б и В следва да се уреждат по правилата за водене на чужда работа без упълномощаване – чл. 60 и сл. ЗЗД. Поставя се въпросът какво ще бъде действието на сделката между А и Б преди разкриване на симулацията. Спрямо недобросъвестни трети лица правата придобити на името на В ще се считат за права на Б. Частните правоприемници и кредиторите на В ще могат да се ползват от разпоредбите на чл. 17, ал. 2 и З ЗЗД. Подставеното лице се нарича още двустранно подставяне. То трябва да се отличава от т. нар. едностранно подставяне. При него едно лице, което сключва сделка от свое име и със свои средства без знанието на трето лице вписва неговото име в документа за придобиване на правото. Напр. бащата купува хладилник със свои пари, но в касовата бележка и гаранционната карта вписва името на дъщеря си. За третото лице в тези случаи възникват правни последици едва, когато то изяви воля, че желае да придобие правото. в)унищожаеми сделки – понятия, основания за унищожаемост. Последици Основанията за унищожаемост на сделките са формулирани по-конкретно в сравнение с тези за нищожност по чл. 26, ал. 1 ЗЗД. При тях в преобладаващия брой случаи е извършено правно релевантно волеизявление, но вътрешната воля не е формулирана съзнателно и свободно, поради което сделката е опорочена. В едни случаи лицето, което извършва волеизявлението, не съзнава несъответствието между вътрешно желаното и обективираното чрез изявлението, така е при грешката, измамата, чл. 31 ЗЗД. При заплашването и крайната нужда волеизявлението се извършва под влияние на особените обстоятелства, макар и да се съзнава, че сделката е неизгодна. Изтегляне 1.18 Mb. Сподели с приятели:
|