Практиката сочи на редица случаи, когато страните по нищожна сделка съобразяват поведението си с нейното съдържание и изпълняват „задължения“, които тя не е породила. При унищожаемите сделки също изпълнението им може да предшества упражняването на потестативното право за унищожаване. Когато нещо е дадено или извършено в изпълнение на нищожна или унищожена сделка, се поставя въпросът дали това са само фактически отношения или имат правен характер и, ако са юридически факти, какви правни последици следва да породят.
Осъществяването на престация в изпълнение на нищожна или унищожаема сделка се третира от законодателя като юридически факт, който се свързва с определени правни последици. Страните по недействителната сделка също гледат на изпълнението по нея като на правно действие, а не на фактически отношения.
Логично е да се приеме, че даденото или извършеното по нищожна или унищожена сделка следва да се възстанови на този, който го е осъществил, защото за неговото задържане няма правно основание — получилият го няма субективно право върху него. Историята на гражданското право познава и други възгледи за решаване на поставения въпрос. Римското право не признава иск за връщане на даденото в изпълнение на недействителна сделка, когато поведението на страните при сключването й е неправомерно или неморално. Не е обществено оправдано законът да защитава лица, които го нарушават или действат неморално. В такива случаи се е прилагало правилото – „При неморалност на двете страни отпада искът за връщане“. При рецепцията на римското право това правило е възприето и в правните системи на страните от Западна Европа. Връщане на дадено или извършено в изпълнение на недействителната сделка може да иска само тази страна по нея, която не е действала противозаконно или неморално. Отказването на право за възстановяване (реституция) се обосновава като санкция за укоримото поведение на страната. Този възглед за режима на изпълнението по недействителни сделки, макар да се подкрепя с приемливи правни и морални съображения, има и недостатъци. Когато само едната страна по недействителната сделка е изпълнила, другата страна задържа полученото, без да има право върху него, и по този начин получава премия, обогатява се чрез сключване на недействителната сделка, защото тя не престира нищо по нея.