1. Материали за изпита за адвокати и младши адвокати
Изтегляне 1.18 Mb.
|
Свързани:
ПИСМЕН ИЗПИТ ЗА АДВОКАТИ
| Крайна нужда
Идеи за това основание за недействителност са заимствани от френското и германското законодателства. В отменения ЗЗД е бил възпроизведен с едно изменение чл. 1674 ФГК. Чл. 308 ЗЗД (отм.) уреждаше право на продавача на недвижимо имущество да иска унищожаване на продажбата, ако „се е излъгал за повече от половината от действителната стойност“ на недвижимото имущество, макар да се е отказал от правото да иска унищожаване и да е обявил, че подарява разликата между цената и пълната стойност”. Разликата от чл. 1674 ФГК е, че според него се изисква продавачът да е увреден с повече от 7/12 от цената на недвижимия имот. Това основание за недействителност се нарича чрезмерна повреда. Основанието за възникване на правото за унищожаване на продажбата в тези случаи се обяснява в литературата не само с очевидната нерав-ностойност на насрещните престации, но и с предположението, че продавачът е бил притиснат от нужда, за да се съгласи да сключи продажбата при толкова неизгодна цена. В ГТЗ в § 138, ал. 2 е предвидено основание за нищожност, което включва и крайната нужда, но е с много по-широко приложно поле. Според тази разпоредба нищожна е сделката, с която някой, като използва затрудненото положение, лекомислието или неопитността на друго лице, го кара срещу една престация да даде или обещае имотни облаги, които са в очевидно несъответствие с насрещната престация. Основанието за унищожаемост по чл. 33 ЗЗД се отличава както от чл. 1674 ФГК, чл. 308 ЗЗД (отм.), така и от § 138, ал. 2 ГГЗ. То намира приложение при всички възмездни сделки — двустранни и многостранни. Разпоредбата установява две изисквания, при които се счита, че сделката е опорочена и може да се унищожи. Първата предпоставка е възмезден договор да е сключен при крайна нужда. Един от участниците в сделката по време на сключването й трябва да се е намирал в състояние на крайна нужда. Според схващанията в литературата и в съдебната практика това е състояние на липса или недостатъчност на материални средства за задоволяване на основни потребности, като напр. недостиг на парични средства за издръжка на семейството, за лечение на лицето или на негов близък, за плащане на изискуеми задължения, за набавяне на алкохол или наркотици за пристрастени към тях лица и др. Крайната нужда не трябва да се смесва с крайната необходимост, при която лицето избягва реална опасност да бъдат увредени негови или на други лица лични или материални блага чрез причиняване на по-маловажни вреди. В чл. 33, ал. 1 ЗЗД се изисква състоянието на крайна нужда да е въздействало върху волята на участника в сделката така, че го е накарало да я сключи. Необходимо е да може да се счита, че при нормални обстоятелства, ако лицето имаше достатъчно средства, то не би сключило сделката. Проф. В. Таджер приема, че в крайна нужда могат да изпаднат само физически лица. Според нас по този начин необосновано се ограничава приложното поле на чл. 33 ЗЗД. Спрямо юридически лица също могат да настъпят тежки обстоятелства: да изпаднат временно в неплатежоспособност, да има опасност да бъдат прекратени и това да накара представителите да сключат неизгодни сделки. Няма основание, ако са налице предпоставките по чл. 33, ал. 1 ЗЗД, да им се откаже правото да унищожат сделката. Второто изискване е сделката да е сключена при явно неизгодни условия за лицето, което се намира в крайна нужда. Това означава, че не е достатъчно да има някакво несъответствие между стойностите на насрещните престации. Разликата между стойността на това, което лицето получава по сделката и стойността, която то би могло да получи, ако имаше възможност да потърси други съконтрагенти трябва да твърде значителна. Дали условията са явно неизгодни се преценява конкретно във всеки случай. При висока стойност на предмета на договора и по-големи отклонения от пазарните цени могат да не представляват явно неизгодни условия. Условията на сделката се преценяват към момента на сключването й. Последващите изменения в цените не би трябвало да се съобразяват. Чл. 33 ЗЗД не изисква насрещната страна по сделката да има намерение да се облагодетелства от нея. Достатъчно е, че тя обективно извлича облага, а договорният й партньор се ощетява. Чл. 33 ЗЗД съдържа някои специални правила за сделките, унищожаеми поради крайна нужда, които установяват отклонения от режима на останалите унищожаеми сделки. Правото да се унищожи сделката отпада, ако облагодетелстваната страна отстрани ощетяването. Това не е обезщетение за вреди, а възстановяване на нарушената еквивалентност на престациите при възмездната сделка. Срокът на погасителната давност за упражняване на правото за унищожаване на сделката е 1 година. Унищожаването на сделката поради крайна нужда не води до отпадане на правата, придобити от трети лица върху недвижими имоти от приобретателя по сделката, ако актът за придобиването им е вписан преди исковата молба за унищожаването – чл. 33. ал. З ЗЗД. За държавните имущества унищожаването може да се иска от съответните отраслови министри, министъра на финансите и прокуратурата, а за общинските — от представителните органи на общината — председателите на общинските съвети или от упълномощени от тях лица. Изтегляне 1.18 Mb. Сподели с приятели:
|