1. Материали за изпита за адвокати и младши адвокати



страница156/624
Дата14.07.2023
Размер1.18 Mb.
#118280
1   ...   152   153   154   155   156   157   158   159   ...   624
Материали за изпита за адвокати и мл.адвокати
Свързани:
ПИСМЕН ИЗПИТ ЗА АДВОКАТИ
Крайна нужда

Идеи за това основание за недействителност са заимствани от френското и германското законодателства. В отменения ЗЗД е бил възпроизведен с едно изменение чл. 1674 ФГК. Чл. 308 ЗЗД (отм.) уреждаше право на продавача на недвижимо имущество да иска унищожаване на продажбата, ако „се е излъгал за повече от половината от действителната стойност“ на недвижимото имущество, макар да се е отказал от правото да иска уни­щожаване и да е обявил, че подарява разликата между цената и пълната стойност”. Разликата от чл. 1674 ФГК е, че според него се изисква продавачът да е увреден с повече от 7/12 от цената на недвижимия имот. Това ос­нование за недействителност се нарича чрезмерна пов­реда. Основанието за възникване на правото за унищожаване на продажбата в тези случаи се обяснява в литературата не само с очевидната нерав-ностойност на насрещните престации, но и с предположението, че продавачът е бил притиснат от нужда, за да се съгласи да сключи продажбата при толкова неизгодна цена.
В ГТЗ в § 138, ал. 2 е предвидено основание за ни­щожност, което включва и крайната нужда, но е с много по-широко приложно поле. Според тази разпоредба ни­щожна е сделката, с която някой, като използва затруд­неното положение, лекомислието или неопитността на друго лице, го кара срещу една престация да даде или обещае имотни облаги, които са в очевидно несъответ­ствие с насрещната престация.
Основанието за унищожаемост по чл. 33 ЗЗД се отли­чава както от чл. 1674 ФГК, чл. 308 ЗЗД (отм.), така и от § 138, ал. 2 ГГЗ. То намира приложение при всички въз­мездни сделки — двустранни и многостранни. Разпоред­бата установява две изисквания, при които се счита, че сделката е опорочена и може да се унищожи.
Първата предпоставка е възмезден договор да е сключен при крайна нужда. Един от участниците в сделка­та по време на сключването й трябва да се е намирал в състояние на крайна нужда. Според схващанията в ли­тературата и в съдебната практика това е състояние на липса или недостатъчност на материални средства за задоволяване на основни потребности, като напр. недос­тиг на парични средства за издръжка на семейството, за лечение на лицето или на негов близък, за плащане на изискуеми задължения, за набавяне на алкохол или нар­котици за пристрастени към тях лица и др.
Крайната нужда не трябва да се смесва с крайната необходимост, при която лицето избягва реална опасност да бъдат увредени негови или на други лица лични или материални блага чрез причиняване на по-маловажни вреди.
В чл. 33, ал. 1 ЗЗД се изисква състоянието на крайна нужда да е въздействало върху волята на участника в сделката така, че го е накарало да я сключи. Необходи­мо е да може да се счита, че при нормални обстоятелст­ва, ако лицето имаше достатъчно средства, то не би склю­чило сделката.
Проф. В. Таджер приема, че в крайна нужда могат да изпаднат само физически лица. Според нас по този на­чин необосновано се ограничава приложното поле на чл. 33 ЗЗД. Спрямо юридически лица също могат да настъ­пят тежки обстоятелства: да изпаднат временно в непла­тежоспособност, да има опасност да бъдат прекратени и това да накара представителите да сключат неизгодни сделки. Няма основание, ако са налице предпоставките по чл. 33, ал. 1 ЗЗД, да им се откаже правото да унищо­жат сделката.
Второто изискване е сделката да е сключена при явно неизгодни условия за лицето, което се намира в край­на нужда. Това означава, че не е достатъчно да има ня­какво несъответствие между стойностите на насрещни­те престации. Разликата между стойността на това, кое­то лицето получава по сделката и стойността, която то би могло да получи, ако имаше възможност да потърси други съконтрагенти трябва да твърде значителна. Дали условията са явно неизгодни се преценява конкретно във всеки случай. При висока стойност на предмета на договора и по-големи отклонения от пазарните цени могат да не представляват явно неизгодни условия. Условията на сделката се преценяват към момента на сключването й. Последващите изменения в цените не би трябвало да се съобразяват.
Чл. 33 ЗЗД не изисква насрещната страна по сделка­та да има намерение да се облагодетелства от нея. Дос­татъчно е, че тя обективно извлича облага, а договорни­ят й партньор се ощетява.
Чл. 33 ЗЗД съдържа някои специални правила за сдел­ките, унищожаеми поради крайна нужда, които устано­вяват отклонения от режима на останалите унищожаеми сделки.
Правото да се унищожи сделката отпада, ако облаго­детелстваната страна отстрани ощетяването. Това не е обезщетение за вреди, а възстановяване на нарушената еквивалентност на престациите при възмездната сдел­ка.
Срокът на погасителната давност за упражняване на правото за унищожаване на сделката е 1 година.
Унищожаването на сделката поради крайна нужда не води до отпадане на правата, придобити от трети лица върху недвижими имоти от приобретателя по сделката, ако актът за придобиването им е вписан преди исковата молба за унищожаването – чл. 33. ал. З ЗЗД.
За държавните имущества унищожаването може да се иска от съответните отраслови министри, министъра на финансите и прокуратурата, а за общинските — от представителните органи на общината — председатели­те на общинските съвети или от упълномощени от тях лица.


Сподели с приятели:
1   ...   152   153   154   155   156   157   158   159   ...   624




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница