1. Материали за изпита за адвокати и младши адвокати


б) висяща недействителност



страница161/624
Дата14.07.2023
Размер1.18 Mb.
#118280
1   ...   157   158   159   160   161   162   163   164   ...   624
Материали за изпита за адвокати и мл.адвокати
Свързани:
ПИСМЕН ИЗПИТ ЗА АДВОКАТИ
б) висяща недействителност
Друг особен случаи на недействителност на сделката е висящата недействителностПод това наименование се обединяват редица съществено различаващи се един от друг случаи, уредени в специални норми в различни граждански закони – чл.42, ал. 2 ЗЗД, чл. 22, ал. 2, 3, 4 СК, и др. При тези случаи сделката първоначално не поражда правни последици, защото не са спазени допълнителни изисквания които закона предвижда – от чуждо име е сключена сделка без надлежна представителна власт, единият съпруг е извършил действие на разпореждане с имуществено право от съпружеската общност, въпреки че според чл. 22, ал. 2 СК сделката трябва да се извърши от двамата съпрузи. Въпреки че сделките в тези случаи не са съобразени с определени законни изисквания, в специалните разпоредби се предвижда възможност те да породят правни последици при осъществяване на допълнителни юридически факти. По чл. 42 ал. 2 ЗЗД сделката сключена от мнимо представлявания може да бъде потвърдена от мнимо представлявания и тогава тя поражда действие за него както при редовно представителство. Разпореждането с недвижима вещ от съпружеската имуществена общност от единия съпруг поражда действие и за другия, ако в шестмечен срок от узнаването той не го успори по исков ред.
При т.нар. висяща недействителност, за да породи действие юридическият факт, към него трябва да се прибави и друг юридически факт. Не настъпи ли този факт сделката си остава окончателно лишена от последици.Състоянието на сделката е висящо, докато не се знае дали допълнителният факт ще се осъществи.
в) пълна и частична недействителност
В теорията се приема, че когато порокът, признат като основание за недействителност, засяга целия фактически състав, недействителността е пълна. Опорочаването само на част от този фактически състав се окачествява като частична недействителност. Проблемът за частичнатата недействителност се поставя главно, когато отделни части от съдържанието на волеизявленията са опорочени. Отделни уговорки в договора могат да противоречат на закона или добрите нрави, да липсва форма за тях, да са сключени поради грешка, измама, заплашване. При липса на волеизявление или съгласие, при липса на основание или предмет, при недееспособност или състояние на невменяемост при сключване на сделката, и при крайна нужда порокът засяга изцяло сделката и недействителността е пълна(
При частичната недействителност е възможно да се запазят частично правните последици на сделката, а недействителните части да се отстранят. За да има практическо значение отстраняването на недействителните части, това което остава трябва да представлява последици на допустима от закона сделка или по-ограничени правни последици на същата сделка, или последици на друга действителна сделка. Когато частичната недействителност засяга неосъщественото съдържание на сделката, последната може да запази правните си последици без тези, които са резултат на недействителните части.
Когато частичната недействителност засяга съществени части от съдържанието на сделката, няма да могат да се породят правните последици на същата сделка. В тези случаи сделката ще може да породи правни последици, само ако включва в съдържанието си друга действителна сделка.Недействителността е тежка санкция и трябва да се отмери така, че да съответства на порока. Проблемът при частичната недействителност е в това, че не винаги е възможно да се запазят, макар и частично, правните последици на сделката. Две са задължителните предпоставки които обуславят такава възможност. Едната е обективна. За да има практическо значение отстраняването на недействителните части, това, което остава трябва да представлява последици на допустима от закона сделка. Когато частичната недействителност засяга несъщественото съдържание на сделката, последната може да запази правните си последици без тези, които са резултат на недействителните и части.
Когато частичната недействителност засяга същаствени части от съдържанието на сделката, няма да могат да се породят правните последици на същата сделка. В тези случаи сделката ще може да породи правни последици, само ако включва в съдържанието си друга действителна сделка. Това ще бъдат случаи на конверсия на правната сделка, на превръщането и в друга.
Втората предпоставка за запазване на последиците на частично недействителната сделка е субективна. Всяка сделка е волеви акт и последиците и могат да настъпят ако субектите, които я извършват, желаят това. На страните по сделката не могат да им се налагат такива правни последици, които те не са имали предвид при сключването й.
Законодателят не урежда отделно основанията за частична недействителност на сделките. Частичната недействителност може да намери проявление както при нищожността, така и при недействителността. Някои от основанията за недействителност във всички случаи водят до пълна недействителност, затова са неприложими за частичната. Такива са липсата на волеизявление или съгласие, на предмет, форма и основание, недееспособност, чл.31 ЗЗД и крайна нужда.
Чл. 26, алинея последна урежда общо в кои случаи частичната недействителност не води до пълна недействителност на сделката. Съгласно чл.26, ал.4 ЗЗД “ нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона”. Това се отнася за тези случаи на частична недействителност, при които части на сделката противоречат или заобикалят императивни правни норми. Необходимо е да се разкрие предполагаемата воля на страните към момента на сключване на сделката и да се установи дали те биха я сключили при условията, предвидени в правната норма.
Второто нормативно решение в чл. 26, ал. 4 ЗЗД е “когато може да се предположи , че сделката би била сключена и без действителните й части”. При логическото тълкуване следва, че сделката без недействителните й части трябва да е годна да породи правно действие.
Критерият на чл. 26, ал. 4, предложение второ ЗЗД следва да намери приложение и спрямо сложни сделки, които представляват житейско единство. Когато купувачът по продажба на изплащане е учредил ипотека за обезпечение на вземането на продавача, нищожността на продажбата ще води до нищожност и на ипотечния договор.
При съставните сделки недействителността на волеизявлението на един от правните субекти, които участват на едната страна, не опорочава волеизявленията на другите участници. Ако от тримата съсобственици, които упълномощават един адвокат да ги представлява, по предявен иск срещу тях, волеизявлението на единия е нищожно или унищожаемо, сделката, която извършват другите двама е действителна. Друг е случаят, когато едната страна по сделката се състои от две или повече лица, всяко от които трябва да направи волеизявление за да се сключи сделката. Например всички участници в колегиалния представителен орган на юридическото лице трябва да изявят воля за сключване на сделка от негово име. Липсата на едно волеизявление ще бъде основание за недействителност на сделката.
В редица случаи законодателят в специални правни норми изрично ограничава нищожността само до определени уговорки в сделката, която остава действителна в останалата си част. Такива са чл. 38, ал. 2, чл. 94, чл. 113, 152, 192, ал. 2, 193, ал. 3, 206 ал. 3, 361, ал.2 ЗЗД.


Сподели с приятели:
1   ...   157   158   159   160   161   162   163   164   ...   624




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница