Според чл. 31 ЗЗД унищожаеми са договорите, сключени от дееспособни лица, които при сключването им не са могли да разбират или да ръководят действията си. В тези случаи изявлението е извършено от лице, което според гражданското законодателство може да прави правно релевантни волеви актове. Такива са пълнолетните физически лица, а също и непълнолетните и поставените под ограничено запрещение, когато сключват сделките по чл. 4, ал. 2 ЗЛС.
Порокът на волеизявлението при случаите по чл. 31 ЗЗД се състои в това, че лицето не го е извършило съзнателно и разумно, тъй като е било в състояние, при което не е разбирало значението на действията си или не е могло да ги ръководи. Няма значение дали това състоя-нйена лицето е било краткотрайно или продължително, същественото е по време на сключване на сделката то да не е могло да осъзнава значението на правните си действия или да ги ръководи.
Различни могат да бъдат причините за неспособността на лицето да разбира или да ръководи действията си. Лицето може да се намира временно под действието на алкохол, наркотици и други упойващи вещества, в състояние на патологичен афект, шок вследствие на травма, хипноза, треска и др. Възможно е лицето да се намира трайно в такова състояние поради душевна болест, но да не е поставено под запрещение.
В случаите по чл. 31 ЗЗД всъщност липсва разумно формирана вътрешна воля, насочена към пораждане на определени правни последици. Ако не беше предвидено специално основание за унищожаемост, спокойно тези случаи можеха да се обхванат от чл. 26, ал. 2 ЗЗД – нищожност поради липса на волеизявление или съгласие. Отличителният белег на тези хипотези е, че лицето, което извършва изявлението, е формално дееспособно. По съображения за правна сигурност законодателят е отделил в специално основание за унищожаемост тези случаи, за да може сделката да породи правно действие, но неговото запазване да зависи от лицето, чието волеизявление е опорочено. Също мотиви за сигурност в оборота и избягване на злоупотреби с унищожаването на сделките са причина да се ограничи възможността за унищожаване на тези сделки след смъртта на лицето, което е сключило сделка в състояние на неспособност да разбира или ръководи действията си. Според чл. 31 ЗЗД унищожаване на такъв договор може да се иска след смъртта на лицето само ако приживе е поискано поставянето му под запрещение или доказателството за неспособността произлиза от същия договор. Наследниците на лицето могат да унищожат сделката само въз основа на два вида факти, които правят вероятно твърдението, че е сключена в състоянието по чл. 31 ЗЗД. В цитираната разпоредба второто предложение — доказателства за недееспособността да произтичат от същия договор, не е ясно формулирано. В него се поставя всъщност изискването от съдържанието на волеизявлението на лицето да се вижда, че то не е могло да разбира поведението си или да ръководи постъпките си.