1. Материали за изпита за адвокати и младши адвокати
Особени случаи на недействителност
Изтегляне 1.18 Mb.
|
Свързани:
ПИСМЕН ИЗПИТ ЗА АДВОКАТИ
| Особени случаи на недействителност
а) относителна недействителност; б) висяща недействителност; в) пълна и частична недействителност; г) особености на недействителността при търговските сделки. а) относителна недействителност От недействителните сделки следва да се отличава т.нар. относителна недействителност. Чрез тази правна категория се обединяват различни случаи, уредени в специални правни норми от материалното и процесуалното гражданско право като чл.135 ЗЗД, чл. 452, 453 ГПК и др. Тъй като случаите, които се отнасят към относителната недействителност се различават съществено един от друг, за тях няма създадени общи правила. При относителната недействителност сделките са действителни, защото не съдържат някои от пороците по чл.26-33 ЗЗД. Затова те пораждат правни последици между страните и спрямо трети лица. Техните правни последици не могат да се противопоставят само на определени трети лица, защото засягат по неблагоприятен начин техни имуществени интереси. В едни случаи относителната недействителност настъпва по право при предпоставките предвидени в специалната норма. По член 135 ЗЗД и чл. 452 ГПК тези трети лица са кредитори на страната по сделката, която прехвърля чрез нея свои имуществени права и по този начин намалява изгледите за удовлетворяването им. В едни случаи относителната недействителност настъпва по право при предпоставките, предвидени в правната норма. Така по силата на чл. 452 ГПК сделките за прехвърляне на права върху запорирани движими вещи, запорирани вземания или възбранени недвижими имоти, извършени от длъжника по изпълното дело, не могат да се противопоставят на взискатвеля по изпълненито и на пресъединилите се кредитори. Тази правна последица настъпва, за да се oсуети или затрудни принудителното изпълнение, което чрез запора или възбраната се насочва върху вещите и вземанията, срещу които те са наложени. При отменителния иск по чл.135 ЗЗД (Павлов иск) относителната недействителност настъпва като последица от съдебното решение, с което се уважава предявен от кредитора конститутивен иск. Специални предпоставки са кредиторът да е увреден чрез сделката, длъжникът при извършването да е знаел това, а ако я е сключил преди възникване на вземането на кредитора, тя да е предназначена от страните по нея да увреди кредитора. При възмездните сделки се изисква и насрещната страна да знае за увреждането на кредитора към момента на сключването. Благоприятната последица за кредитора от относителната недействителност на сделката е, че спрямо него длъжникът му се смята за носител на прехвърленото право, вследствие на което той може да се удоволетвори от него. Приобретателят по сделката не се смята за притежател на субективното право спрямо кредитора, поради което той може да развали сделката, за да се освободи от облигационната връзка с насрещната страна. В някои случаи длъжникът може да осуети относителната недействителност, ако изпълни задължението си по чл.135 ЗЗД, ако придобие други имуществени права от които кредитора може да се удоволетвори. Относителната недействителност не е санкция за неправомерно или неморално поведение,а е правно средство за защита на интересите на определени правни субекти. Изтегляне 1.18 Mb. Сподели с приятели:
|