1. Материали за изпита за адвокати и младши адвокати
Изтегляне 1.18 Mb.
|
Свързани:
ПИСМЕН ИЗПИТ ЗА АДВОКАТИ
| Последици иа недействителността спрямо трети лица
Щом като нищожната сделка не поражда още от сключването си желаните от страните субективни права, това означава, че и третите лица – правоприемници на страна по сделката, няма да могат да придобият права, макар да са сключили действителна сделка. Който купува право на праводател, черпещ правото от нищожна сделка, няма да може да придобие това право. Наследяването е също такъв способ за придобиване на права, поради което и наследникът на страна по нищожната сделка няма да придобие права, които неговият наследодател би имал, ако сделката беше действителна. Кредиторите на страна по нищожната сделка също не могат да посегнат на правата, които длъжникът им не е придобил, поради порока на сделката. Изключение от изложеното правило законодателят установява със специална норма само при привидните сделки. Това са правилата на чл. 17, ал. 2 и З ЗЗД, които бяха разгледани във връзка с привидните сделки. При движимите вещи правата на добросъвестните трети лица, придобили по възмезден начин права от несобственик, са защитени чрез чл. 78, ал. 1ЗС, който установява в тези случаи първично придобиване въз основа на добросъвестното владение на третото лице. Унищожаемите сделки пораждат права и задължения, поради което приобретателят по такава сделка може да прехвърли правата си на трето лице. Преди да се постанови унищожаването наследникът придобива правата на наследодателя си. Кредиторите могат да посегнат на имуществени права, придобити от техния длъжник по унищожаема сделка. След като сделката бъде унищожена, поради порока си, спрямо третите лица, придобили права по-производен начин от страна по унищожената сделка, се прилага правилото “ с отпадане правата на праводателя, отпадат и правата на правоприемника” .С обратна сила правоприемниците ще загубят правата, които са придобили от страна по унищожената сделка. Изключение от това правило за движимите вещи е установено в чл. 78, ал. 1 ЗС. За недвижимите имоти изключение – при унищожаемите сделки поради крайна нужда – чл. 33 ЗЗД. Унищожаването на сделката не води до отпадане на правата, придобити от трети добросъвестни лица преди вписване на исковата молба за унищожаване на сделката. Обезщетение за вреди При нищожните сделки и при унищожаемите след обезсилването им могат да възникнат и задължения за поправяне на причинени вреди вследствие сключването на недействителната сделка. Изрично възможността да се търси обезщетение е предвидена само в чд. 28, ал. 3 ЗЗД. От тази разпоредба не следва да се направи изводът, че при другите основания за недействителност отговорността за вреди е изключена. Задължение на деликтно основание — за поправяне на вреди, причинени при непозволено увреждане, – ще се породи, ако вредите са в причинна връзка с виновно поведение на страната при сключване на сделката. Няма основание отговорността да се ограничава само до негативния договорен интерес — вреди, причинени при сключване на сделката. Обезщетението следва да обхваща всички вреди, които са пряка последица от виновното поведение. Недействителност на смесени гражданскоп-равни фактически състави В смесените гражданскоправни фактически състави от пороци могат да страдат както гражданскоправните, така и негражданскоправните юридически факти. Видът на основанията за недействителност и правните последици от тях се регламентират от съответния правен отрасъл, към който се отнася юридическият факт. С голямо практическо значение е отговорът на по-трудните за решаване въпроси как се отразява недействителността на отделни юридически факти върху последиците на целия състав и как следва да се предявява тяхната недействителност. Може ли съдът, който е сезиран със спор за субективно право, породено от смесен гражданскоправен фактически състав, да се произнася по недействителността на елементи от състава, които не са гражданскоправни юридически факти? Ако един от елементите на смесения фактически състав е нищожен, независимо към кой отрасъл се отнася, няма да могат да се породят правните последици на състава, последният също ще бъде нищожен. Съдът, който разглежда спор за субективно право, основано на смесения фактически състав, има право да се произнесе по нищожността не само на гражданскоправните юридически факти, но и за пороците, причиняващи нищожност на административни актове и съдебни решения. В този смисъл е практиката на ВКС – р. 78 на ОСГК на ВС, Сб. 15,1973, р. 2 на ОСГК на ВС, Сб. 3,1991 г., р. 405 на IV г. о., Б. 6/1995, №15 и др. Когато гражданскоправен юридически факт, елемент от смесен фактически състав, е унищожаем, а другите юридически факти са действителни, съставът ще породи правните си последици, но лицето извършило опорочения волев акт ще има право да иска неговото унищожаване от съда. Щом като се уважи от съда искането за упражняване на това право, с обезсилването на гражданскоправния юридически факт ще отпаднат и правните последици на целия фактически състав. Властническите актове като елементи от смесен фактически състав, когато са опорочени и подлежат на отмяна пораждат правни последици и не са пречка и целият фактически състав да поражда правното си действие. При спор за субективни права в тези случаи за страните по правоотношението ще бъде улеснение, ако съдът, който раглежда спора им, би могъл да се произнесе върху унищожаемостта (отменимостта) и на негражданскоправните юридически факти. При предишното състояние на законодателството проф. В. Таджер отговаряше положително на този въпрос. Последният не е решен по нормативен път, въпреки че понастоящем смесените фактически състави с гражданскоправни последици имат практическо значение. В съдебната практика преобладава разбирането, че унищожаемостта на административни актове, от които се черпят субективни права, следва да бъде предявявана по реда за обжалване, установен в АПК (ЗАП), а не чрез осъществяване на т. н. косвен съдебен контрол за тяхната действителност – в този смисъл е р. 1359 на IV г. о. на ВС, Б. 12/1993, №22. Ако административният акт не е бил отменен по реда на АПК или не е бил обжалван и е влязъл в сила, той поражда правно действие като стабилен правен акт независимо от незаконосъобразността си. В някои случаи ВС допуска гражданският съд, който решава спор за право инцидентно да обявява унищожаемостта на административен акт, но само когато ищецът не е бил легитимиран да атакува административния акт по АПК, защото напр. не е бил страна по административното производство за настаняване – р. 1623 на IV г. о. на ВС, Б. 6/1994 г., №10. Следователно при унищожаемост на юридически факт от смесения фактически състав за предявяване на унищожаемостта ще важи редът установен от нормите на съответния правен отрасъл, към който принадлежи фактът. Ако по време на процес за субективно право се повдигне въпрос за отменимост на негражданскоправен юридически факт, съдът, ако счете, че няма право да се произнася по него, следва да даде възможност на заинтересованата страна да упражни правото си по надлежния ред и до решаването на въпроса да спре производството. Ако административният акт или съдебното реше ние, от които зависи пораждането на правото, не са атакувани и отменени, следва да се приеме, че правото е възникнало. За предпочитане е в бъдеще тези въпроси да бъдат изрично решени по нормативен път. Изтегляне 1.18 Mb. Сподели с приятели:
|