1. Материали за изпита за адвокати и младши адвокати
Изтегляне 1.18 Mb.
|
Свързани:
ПИСМЕН ИЗПИТ ЗА АДВОКАТИ
| Представителство:
а) понятие и видове; б) възникване и прекратяване; в) упълномощаване; г) процесуално представителство; д) косвено представителство; е) представителство в търговското право – понятие и видове; ж) действие от чуждо име без представителна власт а) понятие и видове. Правните последици от волевите актове настъпват в правната сфера на този, който ги извършва. Представителството е правно явление, при което един правен субект – представляваният – е обвързан от правомерни правни действия на друго лице – представителя, – което извършва тези действия от името на представлявания. Най – голямо теоретическо и практическо значение има представителството при сключване и изпълнение на правните сделки. Според правилата на частното право само дееспособният правен субект може да извършва лично правнозначими актове. Правната категория, чрез която се обслужват интересите на недееспособните е представителството. Дееспособните родители, осиновители или настойници заместват волята и извършват правни действия недееспособните в техен интерес. Освен при недееспособните физически лица, поради необходимост представителството намира приложение и при юридическите лица. Те формират воля и я изразяват в правния оборот чрез свои органи, които се състоят от едно или повече физически лица. Житейската целесъобразност е наложила използването на представителството по волята на правните субекти. Когато някой не е сигурен, че ще може да осъществи едно правомерно правно действие, той може да упълномощи друго лице, на което има доверие, то да извърши вместо него желаното действие. Правното действие на представителството по принцип може да настъпи, само ако въз основа на закона едно лице е овластено да извършва правни действия от чуждо име. Изрично уредени юридически факти – раждане на дете, осиновяване и др. пораждат представително власт в полза на едно лице – представител – да извършва правомерни правни действия от името на друго лице – представляван. Представителната власт е едно ограничено по съдържание непритезателно субективно право. Ограничението се изразява с понятието обем на представителната власт. Представителят е овластен да извършва от името на представлявания само правните действия, които се включват в обема на неговата представително власт. На представителната власт съответства правното задължение на представлявания да търпи в своята правна сфера правните последици от действията на представителя в границите на представителната власт. Чрез представителното правоотношение не се ограничава дееспособността на представлявания. Ако той е дееспособен той може да извършва правни действия, за които е възникнала представителната власт. Представителството е правно явление, в което участват най-малко три лица и се включват две правоотношения. При него представителят формира и изразява правна воля при правните действия, които извършва. Юридическото лице също може да бъде представител. Правните действия в тези случаи се извършват от физически лица, които образуват състава на представителния орган. Представителят действа спрямо третите лица от името на представлявания.Той уведомява останалите участници в сделката или заинтересованите лица, че действа като представител – в противен случай правните действия лично го обвързват. Правните действия, извършени от представителя в рамките на неговата представителна власт, настъпват направо за представлявания, без да преминават през имуществената сфера на представителя. Представителството по правило обслужва интересите на представлявания, поради което представителят трябва да се ръководи именно от тези интереси. Представителството е универсален правен институт с много широко приложение в областта на гражданското, търговското и процесуалното право. Чрез представител могат да се сключват правни сделки, да се упражняват субективни права и да се изпълняват задължения, които не са възникнали с оглед на личността на задълженото лице. Чрез представител може да се придобие владение като фактическо състояние. Най-широко се прилага в областта на облигационното право. Представителство не може да има за извършване на неправомерни действия. Отговорността е за този, който лично извършва правонарушението. Видове Има няколко класификации на представителството. Доброволно и задължително представителство. Разграничителният критерии е дали представителната власт възниква по волята на представлявания или не. Доброволното, наричано още договорно, възниква въз основа на овластяване на представителя с упълномощителна сделка или трудов договор, извършени от представлявания. Такива сделки може да извърши представлявания само ако е дееспособен. ЗЗД урежда тази сделка като едностранна, от което следва важният извод, че само въз основа на нея пълномощникът не е длъжен да упражнява предоставената му представителна власт. Задължителното, наричано още законно представителство, възниква въз основа на юридически факти, които не включват волев акт на представлявания. В тези случаи представителството възниква поради обществена необходимост, защото представляваният няма правно валидна воля, поради недееспособност. Обемът на представителната власт не зависи от волята на представлявания, а се определя от закона. Активно, пасивно и смесено представителство. Активно е представителството, когато представителя има право да извършва волеви актове от името на представлявания – да сключва сделки, да отправя покани, съобщения, да изпълнява правни задължения, да упражнява субективни права. Пасивно е представителството, което се отнася само до получаване на волеизявления, съобщения, призовки, адресирани до представлявания. Смесеното се отнася и до двата вида дейности. 3.Представителство при пълна и ограничена представителна власт. Пълна – когато представителят е овластен да извършва всички правни действия, които дееспособно лице може да извършва. Законните представители на недееспособните физически лица имат относително пълна представителна власт, тъй като могат да извършват както действия на управление, така и действия на разпореждане с имуществени права на недееспособния, но при условията на чл. 73, ал. 2 СК – стар, запазва се и в новия. Чл. 73. (1) Всеки от родителите може сам да представлява малолетните си деца и да дава съгласие за правните действия на непълнолетните си деца само в техен интерес. (2) Отчуждаването на недвижими и движими вещи с изключение на плодовете и вещите, които подлежат на бързо разваляне, обременяването им с тежести и изобщо извършването на действия на разпореждане, които се отнасят до имущества на ненавършили пълнолетие деца, се допуска с разрешение от районния съд по местоживеенето само при нужда или очевидна тяхна полза. Ограничената представителна власт включва само определен вид правомерни правни действия. Тя може да бъде ограничена по време, спрямо броя на правните действия или според територията, на която могат да се извършват. Множество представлявани и представители. Възможно е представителите на едно лице да са двама или повече. Според чл. 39, ал. 2 ЗЗД “когато за известно действие са овластени неколцина, всеки от тях може да извърши сам действието, ако от овластяването не следва друго”. С тази разпоредба като правило при множество представители се установява възможност за отделно упражняване на представителната власт от всеки представител. Другата възможност е правното действие да се извърши от всички представители заедно. При нея е налице колективно (съвместно) представителство. При родители и осиновителите представителната власт се упражнява разделно, докато при колегиалните представителни органи на юридическите лица или общности представителството е колективно. Представителство при юридически лица. Юридическите лица са изкуствено създадени социални организми, които формират правно релевантна воля и я изразяват чрез своите органи. Физическите лица, включени в органа извършват правни действия от името на юридическото лице и с правно действие за него. Търговско представителство. Договаряне сам със себе си. Поради това, че представителят сам определя съдържанието на сделката има опасност да злоупотреби с доверието на представляваните в свой личен интерес. Тази опасност е мотивирала законодателя да уреди договарянето сам със себе си с изрична правна норма. Чл. 38, ал. 1 ЗЗД:” Представителят не може да договаря от името на представлявания нито лично със себе си, нито с друго лице, което той също представлява, освен ако представлявания е дал съгласието си за това”. Изтегляне 1.18 Mb. Сподели с приятели:
|