Владението е фактическо отношение между хората по повод на вещи. Ако законът го урежда, то е за да му даде правна защита. Няма значение дали фактическата власт върху вещта е установена правомерно или неправомерно. Законът брани така да се каже статуквото на вещите. Целта е да се избегне саморазправата.
Съдебната защита на владението не изключва обаче по абсолютен начин и самозащитата. Тази самозащита може да се изрази в превантивни мерки срещу евентуално отнемане на владението . Но самозащитата е допустима и под формата на самопомощ.
Видове владелческа защита. Искове за защита на владението
Българското вещно законодателство възприема владелческите искове за защита, въведени у нас още със ЗИСС. Но то установява и други средства за защита на владението – административна защита. Така например, съгласно чл. 80 от 3ДС, когато един държавен имот бъде завладян незаконно, той се изземва въз основа на заповед на областния управител, която се привежда в изпълнение със съдействието на полицията. Тази защита е приложима само относно владение на държавен имот.
Основният вид защита на владението – това са владелческите искове. Те се наричат още посесорни. Тук става дума за защита само на владението като факт. Затова при тези искове съдът се интересува само от факти – има ли владение, нарушено ли е то и кой е владелецът. Член 357 от ГПК постановява, че по тия дела съдът проверява само факта на владението и нарушението. Той не обсъжда и не решава въпроса дали владелецът има или няма право на владение. За защита на нарушени права законът дава други средства – петиторните искове. Това са искът за собственост по чл. 108 от ЗС; негаторният иск по чл. 109 от ЗС; искът за определяне на граници и др. При тези искове чрез съдебно установяване на едно вещно право се търси възстановяване на владението и прекратяване на неговото нарушение. С петиторните искове се защитават вещни права, а не фактически отношения.
Посесорните, владелческите, искове не трябва да се смесват и с установителните искове. С последните по съдебен ред се установява съществуването на определено вещно право (чл. 124 от ГПК). Щом владението е факт, а не право, то установителен иск за владение ще бъде недопустим. Не могат да се съединяват и владелчески с посесорни искове – чл. 359 ГПК:
Чл. 359. Лицето, което е предявило иск за собственост върху недвижим имот, не може да предяви иск за владение срещу същия ответник за същия имот, докато е висящо делото за собствеността, освен ако владението е отнето след предявяването на иска по насилствен или скрит начин. И така, българското ВП урежда два иска за защита на владението: иск за защита на нарушено владение (чл. 75 от ЗС) и иск за защита на отнето владение (чл.7б от ЗС).