Характеристика на добросъвестното владение
Под правно основание в чл.70 от ЗС се има предвид всеки акт, чрез който по нашето право може да се прехвърли право на собственост или да се учреди друго вещно право. Става въпрос именно за правен акт, за юридическо действие, а не за юридически факт от типа на юридическите събития. Правни основания за добросъвестно владение могат да бъдат: сделки, съдебни решения, административни актове.
Правно основание може да бъде всяка сделка, с която се прехвърля собственост или се учредява вещно право. Не е правно основание обаче предварителният договор по чл. 19 от ЗЗД, защото той няма вещно действие, не прехвърля вещни права.
Едностранните правни сделки също могат да се смятат за правно основание по смисъла на чл. 70 от ЗС доколкото с тях се прехвърлят вещни права, напр. заветът. Но наследяването по закон или по завещание не е правно основание, защото в тези случаи наследникът е универсален правоприемник на наследодателя и той продължава владението такова, каквото е било за наследодателя.
Правно основание могат да бъдат и съдебни решения, постановени по конститутивни искове, с които се упражняват потестативни преобразуващи права.
Не се смятат за правно основание нотариалните актове, издавани по обстоятелствена проверка или въз основа на съдебна или доброволна делба. Тези актове не са годни да прехвърлят право на собственост или друго вещно право, те само констатират съществуването на такива права.
Правно основание може да бъде и административен акт, например при отчуждаване и упълномеряване на имот по чл. 205 ЗУТ.
Чл. 205 –въз основа на влезли в сила подробни устройствени планове недвижими имоти – собственост на юридически и физически лица, могат да бъдат отчуждавани по реда на Закона за държавната собственост и на Закона за общинската собственост за обекти – публична собственост на държавата и общините, както следва:
(доп.,ДВ,бр.65 от 2003 г.) за изграждане и реконструкция на транспортната техническа инфраструктура, преустройство на транспортно-комуникационни мрежи и съоръжения – пътища, улици, площади, надземни и подземни трасета на железопътни и трамвайни линии и съоръжения към тях;
(изм.,ДВ,бр.65 от 2003 г.) за изграждане и реконструкция на други мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура – водоснабдяване, канализация, пречистване на питейни и отпадъчни води, електрификация, топлофикация, газификация, далекосъобщителни мрежи и други;
за осъществяване на дейности по опазване на околната среда и природните ресурси, геозащитна дейност, укрепване на бреговете, както и за благоустройствени дейности – озеленени площи за широко обществено ползване, водни площи и течения, гробищни паркове и третиране на битови отпадъци;
за изграждане на обществени обекти на здравеопазването, социалното подпомагане и образованието.
Посочените видове правни основания показват, че те са обективен елемент на добросъвестното владение, само доколкото са годни да прехвърлят право на собственост или да учредят друго вещно право. При такова правно основание владеенето се концентрира върху конкретно определен имот, който може да се придобие по давност, да се понесат разноските за направените подобрения и др. Не е достатъчно обаче правното основание да е налице.
Необходимо е то да е „годно“, както казва чл.70, да прехвърли или да учреди друго вещно право. Но кога можем да кажем ,че едно правно основание е годно.
Като обективен елемент на добросъвестното владение правното основание трябва да съществува реално, обективно. Няма правно основание, ако владелецът само си мисли, че е купил имота или че има съдебно решение по чл. 19 от ЗЗД или по чл. 33 от ЗС.
Правното основание трябва не само да съществува, но и да е действително. Кога правното основание е действително, трябва да се преценява с оглед на неговия вид. Така, ако правното основание е сделка, тя не трябва да има някои от пороците, посочени в чл. 26-33 от ЗЗД, които я правят нищожна или унищожаема. Ако се касае за административен акт, той трябва да отговаря на всички условия за действителност на един административен акт – да е издаден от компетентен орган, в определена форма, при спазване на установения в АПК ред. Освен това, той трябва да е влязъл в сила. И най-сетне, ако основанието, въз основа на което се придобива владението, е съдебен акт, то също трябва да е действителен, да са изчерпани възможностите за обжалване, т. е. да е влязъл в сила.
Нищожното правно основание е равносилно на липса на правно основание. Ако обаче актът, въз основа на който се придобива владението не е нищожен, а само унищожаем, той е годно правно основание, докато не бъде унищожен. Дотогава владелецът се смята доборосъвестен. Но ако сделката напр. бъде унищожена от лице, което има право да иска нейното унищожаване, унищожаването има обратно действие, и поради това правното основание се заличава с обратна сила. А щом това е така, то и владелецът ще се смята недобросъвестен от началото на владението. Той няма да се смята добросъвестен и до деня на унищожаването. Следователно, за да бъде годно по смисъла на чл.70 от ЗС едно унищожаемо правно основание, трябва да е отпаднала възможността за унищожаването му.
Отпадането на правното основание превръща владелеца в недобросъвестен с всички произтичащи от това последици. Само доколкото законът предвижда или овластява отмяната на акта да се извърши занапред, само тогава владелецът може да се смята за добросъвестен до момента на отмяната на правното основание.
Не е необходимо правното основание по чл. 70 от ЗС да е вписано, за да го смятаме за годно. Това е така, защото вписването не е условие за действителността на прехвърлителния акт. То има значение само с оглед противопоставимостта на вписания акт спрямо трети лица, придобили от същия собственик и вписали по-късно акта върху недвижимия имот (чл. 113 от ЗС).
Във връзка с правното основание трябва да се подчертае, че владелецът няма “право на владение”. И добросъвестният владелец не е собственик. Той не е собственик просто защото самото негово правно основание е с недостатъци, които са му попречили да стане собственик.
Член 70 от ЗС въвежда още един признак на добросъвестното владение, и той е субективен признак – владелецът да не знае недостатъците на правното основание към момента на неговото възникване. Тези недостатъци обаче не трябва да са такива, че да водят до нищожност на правното основание. Посочи се, че ако то е нищожно, все едно няма годно основание, няма място и за добросъвестно владение. Остават само такива недостатъци, които биха довели до унищожаемост на правното основание. Според чл. 70 от ЗС тези недостатъци са два:
Първият недостатък се състои в това, че праводателят не е собственик. За да е добросъвестен, владелецът трябва да не знае, „че праводателят му не собственик“. Незнанието трябва да се дължи на грешка във факта; Но може да има и грешка в правото; например, не знае, че праводателят трябва да е придобил имота с нотариален акт и смята обикновената писмена форма за достатъчна, т.е. не знае, че придобиването трябва да бъде извършено под форма на нотариален акт. Грешката във факта не вреди, но грешката в правото вреди .
Вторият недостатък, свързан със субективния признак на добросъвестното владение, е опорочеността на предписаната от закона форма за правното основание. Тук не става дума за липса на форма, защото това прави сделката нищожна по чл. 26 от ЗЗД, а за такива недостатъци, които опорочават прехвърлителния акт от процесуална гледна точка. Добросъвестността, т.е. незнанието, трябва да съществува към момента на възникване на правното основание (чл. 70, ал. 1 от ЗС). Ако по-късно владелецът узнае за тези недостатъци, това няма значение – той е добросъвестен. Но добросъвестността трудно се доказва. знанието е факт от психически мир на човека и мъчно се установява. Затова чл. 70, ал. 2 от ЗС въвежда оборима презумпция за добросъвестност, „добросъвестността се предполага до доказване на противното“. Който иска да обори това предположение трябва да докаже, че владелецът е знаел за недостатъците на правното основание.
При наличието на посочените признаци владението е добросъвестно. Казаното за него важи и за добросъвестно владение на вещни права.
Сподели с приятели: |