1. Материали за изпита за адвокати и младши адвокати
Изтегляне 1.18 Mb.
|
Свързани:
ПИСМЕН ИЗПИТ ЗА АДВОКАТИ
- Навигация на страницата:
- Недобросъвестно
| Видове владение
Отбеляза се, че с оглед обема на фактическата власт, владението може да бъде пълно или ограничено. Пълно владение е налице, когато владелецът упражнява такава фактическа власт, такива въздействия върху вещта каквито може да извършва и собственикът. Владелецът в пълен обем владее, ползва и се разпорежда с владяната от него вещ. При ограничено владение владелецът осъществява фактически действия, които по обем съответстват на едно ограничено вещно право, например право на строеж, право на ползване, сервитут. Възможно е при това положение върху една вещ да има едновременно пълно владение и ограничено владение. Според наличието на правно основание за възникване на владението ЗС разграничава два вида владение -добросъвестно и недобросъвестно. Според чл. 70 от ЗС владелецът е доборосъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик без да знае, че праводателят му не е собственик или предписаната от закона форма е била опорочена. Недобросъвестно е онова владение, което не е добросъвестно, т.е. което не отговаря на признаците на добросъвестното владение, установени в чл. 70 от ЗС. Значението на тази класификация е с оглед правните последици. Добросъвестният владелец е в по-благоприятно правно положение от недобросъвестния. Например, придобива право на собственост върху недвижим имот с кратка давност от 5 години; придобива плодовете от вещта, става собственик на движимата вещ, ако я е придобил възмездно и пр. Определение. Терминът „добросъвестно владение“ се използва със специфично за вещното право съдържание. Той не трябва да се смесва с етическата категория „добросъвестност“, нито с добросъвестността, която изискват чл. 12, 63, 75, 82 и др. от ЗЗД във връзка със сключването и изпълнението на договорите. То не означава още и че владелецът трябва да си служи с вещта „с грижата на добър стопанин“ (чл. 63 от ЗЗД). Подобни смешения отстранява легалното определение на добросъвестното владение, посочено в чл. 70 от ЗС: „Владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. Достатъчно е добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание“. Видно е от цитираното определение, че освен необходимите елементи на всяко владение corpus и animus, законът въвежда още два признака. Единият е обективен – владелецът трябва да е придобил владението на правно основание, което е годно да го направи собственик. Другият е субективен – владелецът трябва да не знае в момента на възникване на правното основание два факта: че праводателят му не е собственикът или че предписаната от закона форма е била опорочена. Тук ще разгледаме само тези два специфични за добросъвестното владение признаци. Изтегляне 1.18 Mb. Сподели с приятели:
|