1. Материали за изпита за адвокати и младши адвокати
Родова, функционална и местна подсъдност
Изтегляне 1.18 Mb.
|
Свързани:
ПИСМЕН ИЗПИТ ЗА АДВОКАТИ
| Родова, функционална и местна подсъдност
Тези подведомствени на административните съдилища правни спорове са разпределени между регионалните административни съдилища и Върховния административен съд (ВАС) чрез правилата на родовата и на функционалната подсъдност – чл. 132 АПК. На ВАС са възложени: а) като първа съдебна инстанция (родова подсъдност – разпределение на първоинстанционни дела между различни по степен съдилища): – оспорванията срещу подзаконовите нормативни актове, освен тези на общинските съвети; оспорванията срещу актовете на Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите; оспорванията срещу решения на Висшия съдебен съвет; оспорванията срещу актове на органите на Българската народна банка; оспорванията срещу други актове, посочени в закон. б) като втора съдебна инстанция (функционална подсъдност – разпределение на делата между различните инстанции или с други думи функционалната подсъдност определя инстанционната компетентност): касационно производство за обявяване на нищожност, обезсилване или отмяна на първоинстанционни съдебни решения (глава ХІІ) и производството по жалби срещу първоинстанционни определения и разпореждания (глава ХІІІ); в) извънинстанционните специални съдебни производства (специална компетентност): за отмяна на влезли в сила съдебни решения и на влезли в сила съдебни определения и разпореждания, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото (глава ІV) и по издаване на тълкувателни решения и тълкувателни постановления от Върховния административен съд (дял ІV или глава ХVІ). Всички останали съдебни производства, в т.ч. и съдебните производства, които се образуват по иск (по искане) без оглед на тяхната цена и без оглед на това какъв административен орган е ответник по тях, са родово подсъдни на регионалните административни съдилища като първа съдебна инстанция. А първоинстанционните административни дела, родово подсъдни на регионалните административни съдилища, се разпределят между тези съдилища по правилата на общата местна подсъдност, прогласени в ал. 1 и ал. 2 на чл. 133 АПК със заглавие “Местна подсъдност”. Според тях делата се разглеждат от административния съд, в района на който е седалището на органа, издал оспорения административен акт, а когато то е в чужбина – от Административния съд – град София. Исковете за обезщетения могат да бъдат предявени и пред съда по адреса или седалището на жалбоподателя, освен когато са съединени с оспорване на административен акт. Т.е., когато искът за обезщетение се предявява самостоятелно, местната подсъдност е изборна – общата по чл. 133, ал. 1 или по адреса или седалището на жалбоподателя, на когото законодателят е предоставил правото на този избор. Но когато искът за обезщетение се предявява заедно с оспорване на административен акт, той трябва да бъде заявен пред административния съд по чл. 133, ал. 1, който е компетентен да разгледа оспорването на административния акт. Регламентирани са и няколко изключения от тези правила: а) когато компетентният съд не е в състояние да разгледа делото, ВАС постановява изпращането му в съседен административен съд; б) искането за защита срещу неоснователни действия на административен орган или длъжностно лице се прави пред административния съд по местоизвършване на действията (чл. 251, ал. 1); в) когато взискател по изпълнението е гражданин или юридическо лице, отрицателният установителен иск по чл. 292 се предявява пред административния съд по неговото местожителство или седалище (чл. 293, ал. 3); г) жалба срещу постановленията, действията и бездействията на органите по изпълнението се подава до административния съд по мястото на изпълнението, а то не винаги съвпада със седалището на административния орган, обуславящо подсъдността по чл. 133, ал. 1 АПК. Определената от закона подсъдност не може да бъде изменяна по съгласие на участващите в делото лица – чл. 134, ал. 1 АПК. В това се изразява нейната задължителност. В АПК не е изрично записано правилото, възприето както в правната теория, така и в съдебната практика, че родовата подсъдност е абсолютно условие за властта на сезирания съд да разреши заявения пред него правен спор и затова за тази подсъдност той следи служебно. Липсва и правило, дали местната подсъдност е относително или също е абсолютно условие за правораздавателна власт. Но заглавието на чл. 134 е “Задължителност на подсъдността”. Обикновено задължителна е подсъдността, за която съдът следи служебно и не може да я игнорира, освен ако промяната й в конкретен случай е постановена от ВАС. Тук възниква интересният въпрос дали заглавието на чл. 134 и правилото на неговата ал. 1 трябва да бъдат разбирани в смисъл, че и родовата, и местната подсъдност по АПК са абсолютни предпоставки за правото (властта) на сезирания съд да разреши заявения пред него правен спор. Споровете за подсъдност се разрешават по реда на чл. 135 АПК. Всеки съд решава сам дали заведеното пред него дело му е подсъдно и ако намери, че това дело не му е подсъдно, той го изпраща на надлежния съд. Надлежният съд може да бъде друг административен съд, но може да бъде и съд от системата на общите съдилища. Този съд може също да счита, че делото не му е подсъдно – било защото счита, че то е подсъдно на изпращащия съд, било защото счита, че е подсъдно на друг административен или общ съд. В тези случай ще възникне спор за подсъдност. Ако спорът за подсъдност е между административни съдилища, той се решава от ВАС. Възможно е спорът за подсъдност да възникне между административен съд и тричленен състав на ВАС (като първа съдебна инстанция). В този случай спорът се разрешава от петчленен състав на ВАС. Ако спорът за подсъдност е между административен и общ съд, той се решава от състав, включващ трима представители на Върховния касационен съд и двама представители на Върховния административен съд. Съдът, на когото делото е било изпратено от друг административен или общ съд, не може да го връща на изпращащия съд, нито пък да го изпрати на друг съд, ако счита, че то не е подсъдно на този друг съд, а е длъжен да го изпрати на ВАС или на специалния състав за определяне на подсъдността (чл. 135, ал. 5 и 6). Всички определения по споровете за подсъдност не подлежат на обжалване – чл. 135, ал. 7. Това се отнася както за определенията, с които ВАС или специалният състав разрешават споровете за подсъдност, така и за определенията, с които административните съдилища изпращат делата по подсъдност на други, материално компетентни според тях, съдилища. Изтегляне 1.18 Mb. Сподели с приятели:
|