1. Материали за изпита за адвокати и младши адвокати
Изтегляне 1.18 Mb.
|
Свързани:
ПИСМЕН ИЗПИТ ЗА АДВОКАТИ
| Делегиране на правомощия. Делегирането е установено от закона временно, нетрайно и прилагано според конкретната обстановка, предаване на част от правомощията на горестоящия орган на някой от подчинените му органи или длъжностни лица. Делегирането трябва да бъде предвидено от закон и се извършва винаги в писмена форма.
Цялата пълнота на властническите правомощия, определени от компетентността на съответния висшестоящ административен орган, е съсредоточена в негово разпореждане. Той притежава необходимата власт и носи съответната отговорност за осъществяване на предоставените му функции. На него принадлежи правото на решаване на всички въпроси от компетентността на даденото ведомство или административна организация, на него се подчиняват всички останали съставни звена. Но това не означава, че той лично осъществява всички функции, с които е овластен. Обикновено той нито юридически, нито организационно-технически, нито фактически е в състояние да решава всички въпроси, влизащи в компетентността му. Министърът на земеделието не би могъл сам и лично да решава всички въпроси и да изпълнява всички задачи, възложени на Министерство на земеделието. Кметът не може сам и лично да изпълнява всички дейности в общината – да извършва граждански бракосъчетания, да налага административни наказания, да одобрява планове и проекти и пр. Административният орган е задължен сам да решава само тези въпроси, които са му предоставени в изрична компетентност, и тези, за които той счита, че не могат да се предоствят за разглеждане и решаване на нито едно от подчинените му звена и органи. Делегирането е специфичен начин на възлагане на правомощия от компетентността на един административен орган за временно изпълнение от друг подчинен нему орган или длъжностно лице. Делегирането на правомощия означава делегиране на властта за упражняване на правомощията, както и отговорността за това. Отговорността е неразделна част от административното правомощие. Делегираното правомощие не запазва изцяло своята характеристика, то не остава същото, каквото е било като част от компетентността на висшестоящия орган. Делегираните правомощия обикновено са във връзка с компетентността на долустоящия орган, комуто се извършва делегацията. Висшестоящият орган делегира правомощия, които са свързани със сферата на дейност на долустоящия орган, отнасят се или са близки до въпросите, които влизат в компетентността му. Делегираното правомощие се осъществява на основата на компетентността на долустоящия орган, то се реализира с юридическите, организационните и технически средства на долустоящия орган. Наред с това обаче делегираното правомощие се осъществява от орган, който има различна “собствена” компетентност и различно място в системата на административния апарат от това на висшестоящия орган, извършил делегирането. Това поражда сложна юридическа ситуация при упражняването на делегираното правомощие и контрола върху него. Първо, формата на административния акт не се делегира: така органът, получил право да решава определен въпрос вместо висшестоящия, издава актове с такова наименование, с каквото са и издаваните от него по въпроси от “собствената” му компетентност. Второ, по съдържание такъв акт съществено се отличава от останалите актове на този орган поради това че решава въпрос, влизащ при “нормални обстоятелства” в компетентността на висшестоящия орган. Трето, по своето място в системата на административните актове такъв акт в определено съдържателно отношение /но не в пълна степен/ е подобен на актовете на органа, който е делегирал част от своята компетентност на дадения орган, но едновременно с това фактически, а оттам и юридически, той е акт на долустоящия орган. Резултатът от делегирането на административни правомощия е известно наслагване на характеристиките на делегираното правомощие върху компетентността на долустоящия орган и обратно – наслагване на характеристиките на постоянната “собствената” компетентност на долустоящия орган върху правомощието, което е делегирано. Как се отнася изискването за компетентност като условие за редовно действие на административните актове към актовете, издавани в условията на делегирани правомощия? Когато административният акт е издаден от долустоящия орган в резултат на редовно и надлежно делегиране – т.е. законът разрешава делегирането; делегираните правомощия са от компетентността на горестоящия орган, но не са от негова изрична компетентност; делегираните правомощия не са пределегирани; и делегирането е извършено в писменна форма – трябва да се приеме, че актът е издаден от компетентния орган. Длъжностното лице или органът, който е издал административния акт в резултат на делегирането, е компетентният орган по смисъла на закона. Възможността да реши да делегира осъществяването на определено правомощие е част от компетентността на делегиращия орган и той носи отговорност за избора, който е направил, когато е решил дали и кому да делегира това правомощие. Делегирането трябва да бъде направено изрично и писмено. Писмената форма е необходима за извършване на делегирането. Горестоящият ръководител може да придружи делегирането със съответни указания за неговото осъществяване от долустоящия орган. Указанията и нарежданията на делегиращия орган трябва да се считат задължителни за органа, комуто е делегирано правомощието, най-малко поради две причини: първо, поради организационната йерархия в съответната административна организация и ведомствената подчиненост на долустоящия спрямо висшестоящия административен орган, и второ, щом делегираното правомощие е от компетентността на висшестоящия орган, а долустоящият орган ще изпълнява временно “чуждо” правомощие, титулярният субект на това правомощие – висшестоящият орган, има право да разпореди как да бъде реализирано това правомощие. Щом той носи крайната отговорност за изпълнението на дадена функция, той има право да се погрижи за точното й осъществяване, въпреки че делегира правомощието си. При делегирането един административен орган възлага на друг подчинен нему нисшестоящ орган извършването на определена дейност, която спада към компетентността на първия орган. В този случай делегираният орган осъществява “чужда” компетентност. Затова делегираната компетентност е четирикратно определена: веднъж, от компетентността на делегиращия орган; второ, от законовите разпоредби, допускащи делегирането; трето, от указанията на делегиращия орган; четвърто, от правните възможности /средства, актове, мерки/ на делегирания орган. За да прецени дали е налице “липса на компетентност” при делегирането съдът трябва да има предвид тези четири определителя на делегираното правомощия наред с приципните ограничения за делегиране. Принципните ограничения във възможностите за извършване на делегиране на административни правомощия най-общо са следните: Първото е, че никой не може да делегира правомощия, които не притежава. Административният орган може да делегира едно или няколко от своите правомощия, само ако те са включени в неговата компетентност. Той трябва да притежава правомощията, за да може да се разпорежда с тях като овластява долустоящ орган временно да ги извършва вместо него. Второто е, че не може да бъде извършена делегация на правомощия, които са определени като изрична компетентност на съответния орган. Изричната компетентност означава, че само този орган е длъжен и има право да решава определени въпроси, възложени му като негова изрична компетентност. Законодателят е счел, че именно този орган ще изпълнява най-успешно поставените му задачи. Изключение може да се допусне само ако законът изрично предвижда това. Чрез изричната компетентност органът е задължен той сам да упражнява даденото правомощие. Третото ограничение на възможността за делегиране се отнася до обекта на делегирането. В сила е правилото, че когато по закон административният орган има право да делегира известни правомощия на друг определен орган, то този друг орган не може от своя страна да пределегира другиму така делегираните му правомощия, освен ако такава възможност е предвидена изрично в закона. Пределегирането води до липса на компетентност. Делегирането е различна правна фигура от упълномощаването и от заместването. Докато при делегирането предоставените правомощия временно / за срока на делегацията/ се включват в обема на правомощията на делегирания орган и последиците от упражняването на правомощията възникват и за делегирания орган, то при упълномощаването последиците от извършените правни действия от пълномощника възникват пряко за представлявания. Изтегляне 1.18 Mb. Сподели с приятели:
|