1. Материали за изпита за адвокати и младши адвокати
Изтегляне 1.18 Mb.
|
Свързани:
ПИСМЕН ИЗПИТ ЗА АДВОКАТИ
| Заместването е осъществяване на правомощия от компетентността на ръководния орган, извършвано от официалните заместници на ръководителя. Такъв е случаят с заместник-министрите, заместник-министър-председателите, заместник-областните управители, заместник-кметовете. Те имат свои правомощия именно на заместници, и в съответствие с условията на закона и в отсъствие на титулярния ръководител, те могат да го заместват. При заместването, когато заместникът упражнява правомощията, които по закон са предоставени на титулярния орган, също се наблюдава феноменът “упражняване на чужда компетентност”. Както при делегирането, така и при другите случаи на упражняване на “чужда компетентност”, тази временно осъществявана от заместника компетентност представлява изключение, което е регламентирано от закона и за нейното упражняване са задължителни указанията на титуляра на основната компетентност и наличието на условията, предвидени в закона.
Упражняването от заместника на правомощия от изключителната/изрична компетентност на титулярния административен орган по издаване на административни актове по принцип представлява липса на компетентност. Изричната компетентност на титуляра не може да бъде упражнявана от заместника само на основание на положението му на заместник, освен ако законът разрешава или обективно необходими обстоятелства налагат това /продължителна командировка, продължително заболяване, друга обективна невъзможност за титуляра да изпълнява/. Заместването, основавайки се пряко на служебното положение на заместник, би могло да се прилага по отношение на вътрешнослужебни действия и актове, но не и към издаването на всички административни актове. Съдебната практика приема за нищожни актове, които вместо от компетентния орган са подписани от негов заместник /подписани “със запетая”/, освен ако не са налице законови условия за упражняване на съответната компетентност от заместника. Специфичен случай на нормативнопредвидено упражняване на “чужда компетентност” е хипотезата на чл. 97 ал. 2 АПК. При оспорване по административен ред на даден административен акт компетентният да разгледа жалбата или протеста орган решава въпроса по същество, освен ако оспореният акт е от изричната компетентност на по-долустоящия орган. Това означава, че законодателят възприема принципът, че когато оспореният акт бъде обявен за нищожен или отменен изцяло или отчасти като незаконосъобразен или неправилен, горестоящият орган трябва да издаде искания акт, който е от компетентността на долустоящия при определено условие – актът да не е от “изричната компетентност” на органа, който първоначално го е издал. Като решава въпросът по същество и евентуално изменя или издава друг акт вместо отменения като незаконосъобразен или неправилен акт по-горестоящият административен орган осъществява временно едно правомощие на долустоящия орган, и го осъществява с всички негови елементи. За да провери компетентността или “липсата на компетентност” при издаването на този нов акт съдът трябва най-напред да прецени дали актът попада в компетентността на оригиналния титуляр, т.е. в компетентността на първоначалния автор на обжалвания акт, и след това да прецени и компетентността на по-горестоящия административен орган, включително и дали са налице условията той да издаде новия акт – оспореният акт да не е от изричната компетентност на по-долустоящия орган. В противен случай ще е налице “липса на компетентност” за новия акт. АПК е предвидил актът на по-горестоящия орган, с който е отменен или изменен първоначалният индивидуален административен акт, включително отказът да се издаде такъв акт, като самостоятелен вид административен акт, който подлежи на оспорване по чл. 145, ал. 2 т.2 АПК. Съдът служебно следи за компетентността като изискване за законосъобразност на административния акт. В съответствие с чл.172 АПК съдът следва служебно да отчете липсата на компетентност, независимо, че такъв довод не е направен. В случаите, когато компетентността на административния орган не произтича пряко от закона, а почива на наличието и на друго обстоятелство, то следва да бъде доказано по действащия процесуален ред. Тежестта за доказване пада върху административния орган. Изтегляне 1.18 Mb. Сподели с приятели:
|