1. Материали за изпита за адвокати и младши адвокати
) Несъответствие с целта на закона
Изтегляне 1.18 Mb.
|
Свързани:
ПИСМЕН ИЗПИТ ЗА АДВОКАТИ
| 5) Несъответствие с целта на закона: Административният акт трябва да има същата цел, каквато и законът и непосредственият нормативен акт, в изпълнение и на основа но който се издава дадения административен акт. Законът има определена цел, която се постига и посредством издаването на административни актове. Административният акт се издава в изпълнение на закона и е предназначен да постига целта на закона. Той не може да има друга цел, освен тази, която се съдържа в закона.
При преценката за съответствие и несъответствие с целта на закона също възниква въпроса за това спрямо целите от каква степен и на кой нормативен акт е трябвало да се ръководи административният орган, издал административния акт. Отговор е дала съдебната практика и административната теория. Административният орган трябва да се ръководи преди всичко от тази правна цел, която е с най-висока степен на конкретизация. В случая това ще бъде целта на непосредствено приложимата правна норма. Това е непосредствената, конкретна цел, на която трябва да съответства административния акт. Но и тук като основен коректив и критерий следва да служи целта на закона, който е правната основа за издаването и на подзаконовия нормативен акт и на конкретния оспорван административен акт. Съответствието с целта на закона трябва да отразява и принципа на съразмерност /съизмеримост, съответствие/, който е един от основните принципи в административния процес. Принципът за съразмерност е регламентиран в чл.6 АПК и някои от неговите разпоредби се отнасят до целта на административния акт: административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава; когато с администратвния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона; от две или повече законосъобразни възможности органът е длъжен при спазване на горните правила, да избере тази възможност, която е осъществума най-икономично и е най-благоприятна за държавата и обществото; административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Принципът за съразмерност е изключително важен при преценката на съответствието с целта на закона на административни актове, издадени при упражняване на оперативна самостоятелност от административния орган. Основанията за оспорване на административните актове пред първоинстанционния съд са различни от основанията за касационно обжалване и от основанията за отмяна на влезли в сила съдебни актове. Какво е правното значение на основанията за оспорване на административен акт по отношение на допустимостта на жалбата? Жалбата или протестът трябва да съдържат указание в какво се състои незаконосъобразността на акта. Въпреки, че указанието относно основанията за оспорване на незакосносъобразността на акта е изброено като задължителен елемент – реквизит на жалбата или протеста, липсата на изброени и обосновани основания в жалбата не води до стесняване на обхвата или изключване на съдебния контрол върху оспорения акт. Законодателят е употребил понятието “указание” за посочването на основанията за незаконосъобразност, с което е определил ролята на това посочване в жалбата. То е указание на съда в каква посока да търси незаконосоъбразността, което подпомага дейността на съда, но не я ограничава. Съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията , посочени от оспорвания, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт. Съдът е длъжен служебно да разгледа и прецени законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Това означава, че в жалбата може да не е посочено конкретното нарушение на изискванията за законосъобразност на акта, или може да е посочено друго нарушение, а не това , което съдът открива и преценява като незаконосъобразно. Ако съдът намери основание за обявяване на нищожност на оспорения акт, той обявява нищожността, дори да липсва искане за това. Правното значение на основанията по отношение на допустимостта на жалбата се проявява по-скоро като негативно ограничение. Ако от основанията или изложението в жалбата се вижда, че със жалбата се оспорват други въпроси, свързани с административния акт, а не тези, които служат за основание за отмяна на административния акт, тогава жалбата ще е недопустима. Това означава, че ако със жалбата се оспорват въпроси, които не влизат в нито едно от изброените от закона 5 основания за отмяна на административните актове, а се оспорват, например, въпроси на целесъобразност/правилност или въпроси от други клонове на правото, тогава е налице липса на основания за отмяна на оспорвания административен акт. От друга страна обаче липсата в жалбата на указание в какво се състои незаконосъобразността на акта от чисто формална точка може да бъде преценено от съда като нередовност на жалбата или протеста на основание чл. 158 АПК във връзка с чл. 150 ал. 1 АПК и съдът да ги остави без движение като нередовни. При основанията за оспорване и тяхното отразяване в жалбата или протеста трябва да се обърне особено внимание на новото по-широко съдържание на основанията “противоречие с материалноправните разпоредби” и “несъответствие с целта на закона” във връзка с въведения от АПК принцип на съразмерност. Изтегляне 1.18 Mb. Сподели с приятели:
|