1. Материали за изпита за адвокати и младши адвокати
) Неспазване на установената форма
Изтегляне 1.18 Mb.
|
Свързани:
ПИСМЕН ИЗПИТ ЗА АДВОКАТИ
| 2) Неспазване на установената форма:
Административният акт трябва да бъде издаден в установена форма. Неспазването на установената форма представлява основание за отмяна на административния акт. /чл.146 т.2 АПК/. Формата е нормативно регламентирано изискване към външното представяне на волеизявлението, съдържащо се в административниа акт. Формата не е част от съдържанието на волеизявлението. Тя е външно изискване към условията и вида, при които и в който трябва да се формулира волеизявлението. За да бъде условие за законосъобразност, а при незспазването й – основание за отмяна на административен акт, формата трябва да бъде нормативно “установена” и “съответна”. “Установена” форма означава тя да бъде регламентирана по нормативен път и да е задължителна за даден вид административни актове. Ако законът не изисква за някой административен акт точно установена форма, актът ще бъде законосъобразен без да е налице някаква форма или ако актът има такава форма каквато административният орган е преценил за най-подходяща. “Съответна” форма означава, че към различните административни актове се предявяват различни изисквания за форма. АПК, за разлика от предишната уредба в ЗАП, не постановява непременно задължителна писмена форма на индивидуалните административни актове по смисъла на този закон. Изискването за писмена форма на индивидуалните административни актове е утвърдено като общо правило, но кодексът предвижда и изключения от това правило. Чл. 59 ал. 2 АПК отделя хипотезата “когато административният акт се издава в писмена форма..”, т.е. законово се допуска, че индивидуалният административен акт може да има и друга освен писмена форма. Тази постановка е потвърдена и доуточнена с разпоредбата на ал. 3 на същия член, която регламентира, че устни административни актове, както и административни актове, изразени чрез действия, бездействия или знаци, се издават само когато е предвидено в закон. Специалните закони могат да предявяват допълнителни или различни изисквания към формата на административните актове, които се издават въз основа на тях. Ако в специален закон няма изрично изискване за форма или изрично отказване от форма, индивидуалните административни актове по този закон следва да спазват изискванията на чл. 59 АПК, въпреки че не са индивидуални административни актове по смисъла на АПК. За тях не може да се приложи концепцията за “безформие”. Когато административният акт се издава в писмена форма, той трябва да съдържа изчерпателно посочените реквизите в чл. 59 ал. 2 АПК. Формата е комплексно понятие. Тя представлява съвкупност от изисквания както към чисто външното оформяне на акта,т.е. към външния вид на акта – писмен, устен или конклудентен акт, наименование, други реквизити, подписи, датиране, така и към обстоятелства, действия и начини от значение за външното оформяне на акта, които трябва да са налице преди, при или след издаването на акта – мотиви, обнародване, други. Неспазването на установената форма или неспазването на съществени елементи на формата води по принцип до унищожаемост на акта. Когато обаче неспазването на формата или на съществен елемент е от нея е от такъв характер, че води до липса на волеизявление, даденият административен акт ще бъде нищожен. Когато една форма, изрично предписана от закона, за да се излее в нея или чрез нея самото волеизявление, не съществува, поради което и самото волеизявление не е могло да се прояви, ще има нищожност на акта. Изводът, че липсата на установена форма правно и практически се приравнява на липса на волеизявление и това води до нищожност на акта, би могъл да повлияе при обжалването на мълчаливия отказ и мълчаливото съгласие. При мълчаливия отказ и мълчаливото съгласие липсва изрично външно оформено волеизявление на административния орган. Административният орган не се е произнесъл в срок по молба за издаване на административен акт. Административнопроцесуалният кодекс презюмира, че непроизнасянето в срок означава мълчалив отказ, а в случаите и при условията, предвидени в специални закони непроизнасянето в срок се смята за мълчаливо съгласие. Това означава, че законът приема, че е налице волеизявление, че то изразява отказ да се удовлетвори искането, но че това волеизление не е направено в съответната форма, или по-скоро въобще липсва форма – органът не се е произнесъл. Ако се възприеме тази конструкция, а тя е правно и логично издържана, мълчаливият отказ и мълчаливото съгласие би трябвало да се обжалват на основание липса на установена форма, която води и до липса на волеизявление, т.е. мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие би трябвало да се обжалват като нищожни актове и да се иска обявяване на нищожността им. Това би въвело мълчаливият отказ и мълчаливото съгласие в едно по-различно производство за отмяна на административен акт – производството за обявявяване на нищожност. Очевидно сега действащите законови разпоредби не предвиждат и не допускат такова развитие на обжалването на мълчаливия отказ и мълчаливото съгласие, защото за тяхното обжалване са предвидени срокове /чл.58 АПК /, докато жалбите за обявяване на нищожност могат да се подават без ограничение на времето. Това води до неадекватен процесуален отговор при сходни ситуации: Ако за един индивидуален административен акт по АПК се изисква да бъде издаден в писмена форма, а той бъде издаден в устна, той ще се счита за нищожен и ще може да се оспорва без ограничение във времето. Ако същият индивидуален административен акт въобще не бъде произнесен и липсва каквато и да е било форма, според закона той се счита за акт с отрицателно или съответно положително съдържание в зависимост от това дали се счита за мълчалив отказ или мълчаливо съгласие и ще може да се оспорва в срокове, посочени в АПК. Презюмирането от закона на непроизнасянето на административния орган като мълчалив отказ или мълчаливо съгласие и приравняването им с изричен отказ или изрично съгласие относно възможностите за оспорване е направено с оглед да се защитят субективните права на гражданите срещу евентуалното бездействие и произвол на администрацията, но още по-добра защита би могла да се осъществи ако се приеме, че непроизнасянето е липса на “установена” и “съответна” форма по отношение на претендирания индивидуален административен акт. По същия начин може да се разсъждава и относно мотивите като част от формата на административния акт. Мотивите – фактическите и правните основания за издаване на акта – са задължителен реквизит на писмената форма на инидивидуалния административен акт. Липсата на мотиви в акта представлява нарушаване на изискването на форма. Съдебната практика категорично приема, че неизлагането на мотиви е достатъчно основание за отмяна на административния акт като незаконосъобразен. При мълчаливия отказ и мълчаливото съгласие административният орган не е изложил фактически и правни основания за своето презюмирано волеизявление. Това само по себе си е достатъчно основание за отмяна на мълчаливия отказ и мълчаливото съгласие. Проф. Д. Хрусанов също поддържа тезата, че мълчаливият отказ би следвало да подлежи на контрол за спазване на формата и производствените правила. Изтегляне 1.18 Mb. Сподели с приятели:
|