1. Материали за изпита за адвокати и младши адвокати
Изтегляне 1.18 Mb.
|
Свързани:
ПИСМЕН ИЗПИТ ЗА АДВОКАТИ
| Липсата на мотиви е съществено нарушение на изискванията за законосъобразност и основание за отмяна на административния акт. Мотивите представляват фактическите и правните основания за издаването на един правен акт. Чл.59 ал.1 АПК регламентира изискването за мотиви, като постановява, че административният орган издава или отказва издаването на административния акт с мотивирано решение.
Мотивите съдържат обосноваването на акта, съображенията, които са ръководили органа да издаде дадения правен акт и то в този му вид и съдържание. Мотивирането на административния и съдебния акт има няколко предназначения: 1/ представя подхода към въпроса и начина на разсъждение на административния или съдебния орган за неговото решаване, сочи какви фактически констатации прави органа и как прилага към тях правната норма; 2/ дава обоснован отговор на молбата, искането или когато решението се издава по повод на тях; 3/ посочва нормативната основа за издаването на конкретния акт със съответното съдържание; 4/ съдържа преценка и изводи относно доказателствата и цялата фактическа страна на въпроса; 5/ създава възможност за проконтролиране на дейността на органа по издаване на акта, както за заинтересованите лица, така и за органите, упражняващи контрол върху администрацията или върху административното правораздаване; 6/ образова заинтересованите лица по отношение на изискванията и ценностите в административноправната система при решаването на дадения въпрос. Мотивите представят обяснението на съответния орган за конкретното му волеизявление, обективирано в правния акт. Поради това мотивите трябва да бъдат достатъчно конкретни, да съдържат конкретни съображения, за да изразяват становището на орган по въпроса, който се решава с административния или със съдебния акт. Съдебната практика приема, че се касае за липса на мотиви не само когато в акта не са изложени никакви съображения, но и когато такива съображения са от много общ характер или органът е изложил само фактически обстоятелства без да вземе отношения към тях и без да изложи конкретни съображения. Липса на мотиви се счита че има, и когато мотивите са нелогични, несвързани със съдържанието на акта, противоречиви или когато от тях не могат да се разберат действителните съображения за издаването на правния акт. Какъв точно вид нарушение е обаче липсата на мотиви и към кое от петте основания за отмяна на административния акт спада е въпрос, на който не може да се отговори еднозначно. От формална гледна точка липсата на мотиви е проява на неспазване на установената форма. Тя е нарушение на изискванията за формата и реквизитите на административния акт. Според чл. 59 ал.2 АПК “ Когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа:…т.4. фактически и правни основания за издаване на акта”. Някои автори категорично приемат, че изискването за мотиви спада към спазването на установената форма на административния акт, от където следва че липсата на мотиви представлява неспазване на установената форма. В съдебната практика, както и от някои автори, липсата на мотиви в оспорения административен акт се възприема като съществено процесуално нарушение. Липсата на мотиви може да се приеме и като нарушение на изискването за съответствие с материалноправните разпоредби. Проверката за законосъобразност спрямо административния акт съдържа преценка на акта с оглед основанията за неговото издаване. Проверката за основателност на административния акт е проверка по отношение на съдържанието на акта. Основанията за издаване на акта – и фактическите и правните – се отнасят пряко към съдържанието на административния акт. Именно по отношение на основанията се извършва проверката за съответствие с материалния закон – дали от съответните доказателства и фактически данни е направен законосъобразния извод и дали правните основания, посочени в акта, са тези, които се намират в съдържанието на правната норма. Проф. Д. Костов и проф. Д. Хрусанов се доближават до това становище, когато приемат, че законодателят е предвидил реквизити, задължителни за спазване при оформяне на административния акт. Някои от тях имат значение за “външното “ оформление на акта, докато други имат “вътрешен” съдържателен характер. Към първата група реквизити можем да отнесем наименованието на органа, издал акта, наименованието на самия акт, датата на издаване и пр., докато към втората – фактическите и правните основания за издаването, т.е. мотивите, разпоредителната част, т.е. самото волеизявление и др. Посочените аспекти на липсата на мотиви в административния акт като основание за отмяна на акта могат да се проявяват различно в конкретните случаи и не се отразяват съществено на правното значение на това нарушение в административното съдебно производство. Липсата на мотиви в обжалвания административен акт поставя съда в невъзможност да упражни своя контрол за законосъобразност, поради което съставлява “съществено нарушение на закона” и “само по себе си” е основание за отмяна на акта. Интерес представлява изискването за мотивите, когато оспорваният административен акт е издаден от колективен /колегиален/ орган и решението е било взето с тайно гласуване. В тълкувателно решение Върховният административен съд прие, че и при таен, дори и да е отрицателен вотът на колективния орган, не отпада изискването за мотиви. Според чл. 59 ал.2 АПК “Когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа…4. фактически и правни основания за издаване на акта”. В отменения ЗАП бяха предвидени две изключения, когато не се изискваше да се посочват фактическите основания, а само правните. В АПК не са предвидени дори и такива изключения. Изтегляне 1.18 Mb. Сподели с приятели:
|