1. Материали за изпита за адвокати и младши адвокати
Основанията за оспорване на подзаконовите административни актове
Изтегляне 1.18 Mb.
|
Свързани:
ПИСМЕН ИЗПИТ ЗА АДВОКАТИ
- Навигация на страницата:
- Особеното при изискването за компетентност
- Неспазването на установената форма
| Основанията за оспорване на подзаконовите административни актове са същите пет основания, изброени в чл.146 АПК, но те отразяват спецификата на нормативните административни актове, проявена в петте основни изисквания за законосъобразност. При анализа на основанията за оспорване трябва да се имат предвид и правилата в производството за издаването им по АПК.
Особеното при изискването за компетентност се проявява в две насоки: 1. Органите, които могат да издават нормативни актове, са законово определени, те са изрично овластени от Конституцията или закон; и 2. Компетентността за издаване на нормативни актове не може да се прехвърля. Според чл.2, ал.1 от ЗНА нормативни актове могат да издават само органите, предвидени от Конституцията, от закон или указ, а ал. 2 на същия член постановява, че компетентността за издаване на нормативни административни актове не може да се прехвърля. Тези правила са възпроизведени от АПК в чл. 76: Нормативни административни актове се издават от изрично овластени от Конституцията или закон органи. Компетентността да се издават нормативни административни актове не може да се прехвърля. Общинските съвети издават нормативни административни актове, с които се уреждат съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение. Поради това не е възможно делегиране на правомощията за издаване на подзаконови нормативни актове или заместване на компетентния орган ако то изрично не е предвидено за определен орган в Конституцията, закон или указ. Издаването на нормативни административни актове е изрична и изключителна компетентност на органа, овластен от Конституцията или закон за автор на такива актове. Липсата на компетентност винаги води до нищожност на акта. Неспазването на установената форма като основание за отмяна на нормативни административни актове проявява спецификата си в три направления. Първо, това е абсолютното изискване за писмена форма. Нормативните актове могат да бъдат издавани само в писмена форма. Второто е различието от изискването за мотиви, и налагането на специфични изисквания за форма на нормативните актове съгласно Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове, отнасящи се за наименование и номер на акта, строеж на нормативния акт от членове, алинеи, точки и букви, означаването на допълнителните, преходните и заключителни разпоредби с параграфи. Тези изисквания са установени в нормативен акт по прилагането на закон, който установява регламентацията за подзаконовите нормативни актове, и представляват изисквания за форма по чл.146 т.2 АПК Неспазването им може да бъде основание за отмяна на нормативния административен акт. Третата особеност на “установената форма” на нормативните административни актове е изискването за обнародване. АПК регламентира правила за удостоверяване и обнародване на нормативните административни актове (чл.78): Текстът на нормативния административен акт, както и приемането му по надлежния ред, се удостоверяват: 1. При постановление на Министреския съвет – от министър председателя; 2. При другите нормативни административни актове – от органа, който ги е издал, а когато органът е колективен – от неговия председател. Нормативните административни актове, освен тези на общинските съвети, се обнародват в “Държавен вестник”. Нормативните административни актове на общинските съвети се разгласяват чрез местните печатни издания или по друг подходящ начин. Неспазването на правилата за удостоверяване и обнародване на нормативния административен акт е съществено нарушение на законосъобразността . Необнародването на акта е липса на форма, която води до нищожност, тъй като за да произведе действие, нормативният акт трябва да бъде обнародван. Основанието за оспорване “съществено нарушение на административно-производствените правила” също е повлияно от нормативният характер на обжалвания акт. АПК в реда за издаване на нормативни административни актове (чл.77) е предвидил задължение за компетентния орган да издава нормативния административен акт след като обсъди проекта заедно с представените становища, предложения и възражения. Тази кратка разпоредба съдържа редица административнопроизводствени правила – тя означава, че преди издаването на окончателен нормативен акт, трябва да бъда изготвен проект за този акт, проектът да бъде разпратен или представен за обсъждане, и в резултат на това обсъждане да са получени становища, предложения и възражения. Компетеният орган издава нормативния административен акт след като обсъди проекта заедно с представените становища, предложения и възражения. Особеностите на противоречието с материалноправните разпоредби като основание за отмяна на нормативните административни актове пряко произтичат от характера на тези актове. Нормативните административни актове са подзаконови актове, които имат предназначение да додетайлизират, да дорегулират, да приложат по-нататък разпоредбите на закона. Поради това при издаването на нормативни актове особено съществено значение придобива съобразяването със закона, в чиято връзка те се издават. При нормативните административни актове съобразяването със закона не е само рамка, насока и ограничение на съдържанието на акта, засягащо развитието на едно индивидуално конкретно правоотношение. Съобразяването със закона при тях има мултиплициращ ефект. Нормативните административни актове на свой ред се превръщат в източник на общозадължителни правни разпоредби, с които трябва да се съобразяват другите нормативни административни актове от по-ниска степен, както и индивидуалните и общите административни актове. Поради това нормативните административни актове не само трябва стриктно да се придържат към рамката на закона, но и много внимателно да се съобразяват със съдържанието на закона. Те не могат да предвиждат други или повече права и задължения от тези, които законът е предвидил. Съдебната практика категорично приема, че подзаконов нормативен акт не може да предвижда “нови задължения”, които не са уредени в закона. Актът по прилагане на закона може да урежда само материята, за която е предвидено той да бъде издаден. Във връзка с основанието за оспорване “противоречие с материалноправни разпоредби” се поставя и въпросът с разпоредбите на кой нормативен акт от по-висока степен даденият нормативен административен акт трябва да бъде приведен в съответствие. За разлика от индивидуалните административни актове, където съответствието най-напред се търси в най-близкия до спорния акт нормативен административен акт, т.е. в най-ниския по степен нормативен акт, въз основа на който е издаден индивидуалния акт, при нормативните административни актове е обратното – съответствието трябва да се търси по отношение на материалноправните разпоредби на закона, независимо колко и какви подзаконови нормативни актове с по-висока степен стоят над тях. При анализиране на това основание трябва да се има предвид и приложението на основния принцип в АПК за прилагане на нормативния акт от по-висока степен, формулиран в чл. 5 АПК. Разпоредбата на чл. 142 ал. 1 на АПК, че съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването, придобива значението на непременна и необходима връзка, когато бъде отменен нормативния акт въз основа, на който е бил издаден подзаконовия административен акт. Ако бъде отменен нормативния акт в изпълнение на който е бил издаден подзаконовия нормативен административен акт, той последният остава без првано основание и действието му следва да бъде прекратено. Несъответствието с целта на закона е основание за отмяна, което се свързва отново с основното предназначение на нормативните административни актове – прилагането на закона. Всеки закон има цел, изразена изрично или имплицитно в съдържанието му. Тази цел следва да бъде и целта на подзаконовия админстративен нормативен акт. Изтегляне 1.18 Mb. Сподели с приятели:
|