1. Материали за изпита за адвокати и младши адвокати
Непредпазливост – същност, определение и видове
Изтегляне 1.18 Mb.
|
Свързани:
ПИСМЕН ИЗПИТ ЗА АДВОКАТИ
| Непредпазливост – същност, определение и видове.
Непредпазливостта представлява отрицателно отношение на дееца към ООП. Той е против настъпването им. Деецът все пак има вина, защото ООП са причинени от неговото деяние в такова психическо състояние, което позволява тяхното субективно предвиждане и избягване. Непредпазливостта е уредена в чл. 11, ал. 3 НК: Деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати. Текстът очертава последователно двата основни вида непредпазливост – несъзнавана (наричана още небрежност) и съзнавана (наричана още самонадеяност). Самонадеяност е налице, когато деецът от една страна, разбира, че извършваното от него деяние е условие за настъпването на ООП, но от друга страна е убеден, че съществува и някаква пречка – собствените си възможности, възможностите на пострадалия или някакъв друг блокиращ фактор, която изключва настъпването им. Например водач на МПС предприема изпреварване при ограничена видимост и се удря във внезапно появило се насрещно движещо се МПС. За самонадеяността са характерни два основни момента. От една страна, деецът лекомислено е приел, че е налице сигурна пречка за настъпване на ООП. Но от друга той все пак е бил в състояние да разбере, че такава пречка няма. Небрежността (несъзнаваната непредпазливост) е налице, когато деецът изобщо не разбира, че извършваното от него деяние е условие за настъпване на ООП. Същевременно обаче, за да е налице небрежност, нужно е деецът все пак да е бил в състояние да предвиди настъпването им по времето, когато е извършвал своето деяние – не само по принцип, но и в конкретния случай. Например ловец стреля по неясен силует, който се оказва, че не е на животно, а на човек. Евентуалният умисъл и самонадеяността си приличат по това, че и при двата вида вина деецът от интелектуална гледна точка разбира принципната възможност за настъпване на ООП, а от волева гледна точка не иска настъпването им. От интелектуална гледна точка разликата е в това, че докато при евентуалния умисъл деецът е наясно и с конкретната възможност за настъпването на ООП, понеже няма нищо, което да го убеди в противното, то при самонадеяността положението е обратното. Разлики от волева гледна точка – докато при ЕУ деецът макар и наясно и с конкретната възможност за настъпване на ООП, извършва въпреки това своето предизвикващо ги деяние, защото е безразличен към настъпването им, то при С той не е безразличен, а е против настъпването им – деецът извършва своето предизвикващо ги деяние само и единствено защото е убеден, че те няма да настъпят. Непредпазливостта и случайното деяние по чл. 15 НК си приличат по това, че и в двата случая по времето, когато извършва своето деяние, деецът не разбира поне конкретната възможност за настъпване на ООП. При Н обаче деецът е бил в състояние да я разбере, докато при случайните деяния не стига никога и до разбиране и на конкретната възможност за тяхното настъпване. Чл. 15. Не е виновно извършено деянието, когато деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици (случайно деяние). Според НК непредпазливите деяния са наказуеми само в предвидените от закона случаи. Непредпазливите престъпления са само резултатни, и то на реално увреждане. Никога не се предвиждат непредпазливи престъпления на просто извършване – тези престъпления се извършват винаги и само с пряк умисъл. Изтегляне 1.18 Mb. Сподели с приятели:
|