1.1.5. Противоправност на нападението
От значение за наличието на неизбежна отбрана е онова непосредствено нападение, което е и противоправно.
Противоправно е нападението, с което се засягат правно защитени интереси. Разпоредбата на чл. 12, ал. 1 НК не уточнява дали става дума за противоправност въобще или само за наказателна противправност. В съдебната практика се приема, че не е необходимо нападението да осъществява и състав на престъпление. Това означава, че като нападение може да се определи и поведение, което не е наказателнопротивоправно. Така например, нападението, осъществено от малолетен или невменяем не е престъпно, но е противоправно. Накратко – противоправно е всяко нападение, което нападателят няма право да извърши, а нападнатият не е длъжен да претърпи.
1.2. Защитата при неизбежна отбрана
1.2.1. Същност на защитата
Същността на защитата при неизбежна отбрана се изразява в причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели. Така, чрез увреждане на самия нападател или на негови права и интереси, се създава фактическа невъзможност той да продължи нападението или у него се създава мотив да го преустанови. Най-често нанесените вреди имат личен характер, като се уврежда живота или здравето на нападателя, или се засяга свободата му. Възможно е обаче и всякакво друго увреждане на неговите права.
Вредите, които защитата причинява, трябва да засягат само личността или правата на нападателя. Недопустимо е при неизбежна отбрана да се причиняват вреди на трети лица. Само в случай, че нападението се извършва в условията на посредствено извършителство, вреди могат да се причиняват и на посредствения извършител, и на използваното като оръдие лице, което пряко осъществява изпълнението на нападението.
Не е необходимо отбраната да бъде единствено средство за защита. Нападнатият може, но не е длъжен да се откаже от активна защита, да бяга или да търси помощ от трети лица или от държавни органи.
Сподели с приятели: |
