Характерът на нападението се определя от социалната значимост на обекта, срещу който то е насочено, а неговата опасност от това, дали съответният обект е само застрашен или е започнало неговото увреждане, до каква степен е достигнало последното, каква е вероятността да се стигне до окончателно увреждане на този обект.
Изискването за съответствие между нападение и защита не трябва да се разбира в смисъл, че защитните действия не трябва да се насочват към места, уязвими за живота и здравето на нападателя. Законодателят не е поставил такова изискване, тъй като то води до намаляване ефективността на неизбежната отбрана. Освен това, нападнатият не е длъжен да се защитава със средства и по начин, съразмерни на средствата и начина на нападението. Това в повечето случаи е невъзможно, също намалява ефективността на неизбежната отбрана и затова противоречи на чл. 12, ал. 2 НК. Както вече се изтъкна, важното е да няма явно несъответствие между защитата и нападението, а не на кое място и с какво ще бъде засегнат нападателят.
Превишаване на пределите на неизбежната отбрана е налице, само ако несъответствието между нападение и защита е явно, а то е такова, когато е ясно изразено и не буди никакво съмнение. Това означава, че всяко колебание по въпроса за превишаване на пределите на неизбежната отбрана следва да се решава в полза на субекта на защитата.
Случаи, в които няма превишаване на пределите на неизбежната отбрана
3.1. Ако нападението е извършено чрез проникване с насилие или взлом в жилище – чл. 12, ал. 3, НК Под “насилие” в случая следва да се разбира всяко физическо въздействие върху нападнатия, независимо дали това е отбраняващият се или друго присъстващо лице. Насилието може да приеме различни форми – от брутално физическо блъскане до опит за убийство.
Понятието “взлом” включва всяко преодоляване на преграда, здраво направена за защита на лица или имот.
“Жилище” по смисъла на тази разпоредба е всеки обект, който се използва за обитаване, независимо от това какво представлява (самостоятелна еднофамилна сграда; апартамент в жилищен блок, вилна сграда, фургон, използван за вила или за обитаване от работници при строеж, палатка и т.н.), къде се намира (в регулационните граници на град, село, вилна зона или вън от тях – хижа, фургон за работници и т.н.), дали е напълно завършен, отговаря ли на архитектурните, санитарните и други изисквания и дали се обитава временно (стая в хотел, вила, палатка) или постоянно. Не са жилище по смисъла на тази разпоредба гаражът и дворът на къщата.
Очертаното в чл. 12, ал. 3, НК нападение се характеризира с особена интензивност. Наред с това то пряко и грубо нарушава неприкосновеността на жилището, която е изрично прогласена от чл. 33, ал. 1 от Конституцията. Нещо повече, нападнатият не може да знае с каква цел нападателят иска да проникне насилствено или с взлом в жилището. Тази цел може да бъде убийство или жестоко изтезание, за да бъде принуден нападнатият да посочи къде има скрити пари или други ценности. “При тези условия отбраната на нападнатия, включително чрез убийство на нападателя, не може да бъде окачествена като превишаване на пределите на неизбежната отбрана.” (Р. 19/97 на КС на РБ).
