1.2.2. Субект на защитата Неизбежната отбрана е упражняване право на защита, при която както нападнатият, така и всяко друго лице, могат да причинят вреди на нападателя с цел отблъскване на неговото нападение. Законът предоставя това право на всеки гражданин, без да е необходимо да се търси намесата на специализираните държавни органи. Що се отнася до длъжностните лица, натоварени за борба с правонарушенията, те не само морално, но и служебно са задължени да отблъснат нападението, а бездействието им е нарушение на службата и може да бъде престъпление.
Превишаване на пределите на неизбежната отбрана
Неизбежната отбрана изключва обществената опасност на извършеното при условията й деяние и дава възможност за защита чрез причиняване вреди на нападателя. Тя обаче не е право за неограниченото му увреждане. Личността и правата на последния продължават да са обект на правна защита и след като той е предприел непосредствено и противоправно нападение. Не може например пазачът на овощната градина да убие крадец, когото е видял да пълни багажника на автомобила си с ябълки. В чл. 12, ал. 2 НК е установено изискване, според което не трябва да има явно несъответствие между характера и опасността на нападението и тези на защитата. В противен случай е налице превишаване на пределите на неизбежната отбрана, при което отбраняващият се носи наказателна отговорност и е длъжен да възстанови причинените с деянието си вреди.
За превишаване на пределите на неизбежната отбрана може да става дума, само когато са налице останалите й елементи – непосредствено и противоправно нападение, което се отблъсква чрез причиняване вреди на нападателя. В противен случай няма да е налице положение на неизбежна отбрана и следователно няма как да бъдат превишени нейните предели.
Същността на превишаването на пределите на неизбежната отбрана се състои в това, че на нападателя са нанесени ненужно големи вреди, които чувствително надхвърлят необходимото за отблъскване на нападението.
Предварителното разрешаване на въпроса, относно превишаването на пределите на неизбежната отбрана за всеки конкретен случай е невъзможно. Поради това в чл. 12, ал. 2 НК е използвана обща формулировка – явно несъответствие между характера и опасността на нападението и на защитата.
