1. Материали за изпита за адвокати и младши адвокати
б) насрещен иск и възражение за прихващане
Изтегляне 1.18 Mb.
|
Свързани:
ПИСМЕН ИЗПИТ ЗА АДВОКАТИ
| б) насрещен иск и възражение за прихващане
Насрещен е искът, който ответникът предявява срещу ищеца и който се съединява за общо разглеждане с първоначалния иск в образуваното по него производство. За допустимостта на НИ важат общите условия: висящ процес, в срока за отговор на исковата молба на ответника. НИ е иск на ответника срещу ищеца. Предмет на НИ е такова спорно право, което се намира във връзка с правото предмет на първия иск или може да се компенсира с него. Зависимост между двата иска. Предявява се пред съда по първоначалния иск, съобразно подсъдността поради връзка между делата. С НИ ответникът търси самостоятелна защита срешу ищеца. Затова не е акцесорен спрямо първоначалния. Съединяването на двата иска е кумулативно. Може да бъде предявен и като евентуален. За разлика от възражението за прихващане, НИ е не само средство за защита срещу първоначалния иск, но е и средство за самостоятелна защита на вземането на ответника. ВП е само средство за защита срещу първоначалния иск. Основна разлика има във връзка с размера на противопоставеното от ответника компенсируемо право. Пълна защита /например ако компенсируемото право, което той претендира е на по-голяма стойност от претендираното от ищеца/ ответникът може да получи само чрез НИ. По НИ ответникът дължи държавна такса. Когато вземането на ответника е по-малко и той не оспорва вземането на ищеца, да се предявява НИ е безцелно. Вземането на ответника се установява със СПН, и когато бъде предявено с ВП, когато се отнася до удовлетворени от съда искания за право на задържане и прихващане. С ВП ответникът ще си послужи и когато спорът относно негово вземане не е подведомствен или родово подсъден на сезирания съд – съдът по иска е и съд по възраженията срещу иска. Най-после с ВП ответникът ще си послужи и когато е пропуснал да предяви своевременно НИ, макар че е могъл и е следвало да го предвиди. ВП ответникът може да го предяви и като евентуално. ВП и материалноправното изявление за прихващане(ИП): ИП трябва да изхожда от легитимирано лице (носителят на вземането или поръчителят), като освен това трябва да са налице условия за прихващане по чл.103 и 104 ЗЗД. То може да бъде направено вън от процеса и има ефект само ако бъде доведено до знанието на насрещната страна по прихващането. Материалноправният ефект е погасяване на насрещните вземания до размера на по-малкото от тях, и то с обратна сила от деня в който са били налице условията по чл. 103 ЗЗД (Когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. Прихващането се допуска и след като вземането е погасено по давност, ако е могло да бъде извършено преди изтичането на давността. Ако длъжникът се е съгласил с прехвърлянето на вземането, той не може да прихване задължението си срещу свое вземане към предишния кредитор), за да бъде извършено прихващането. Напротив, ВП е процесуално действие на защите срещу иска. Като такова то може да се извърши само във висящ процес пред съда, без да е нужно противната страна да присъства или да бъде уведомявана за него, като може да произхожда от ответника или от подпомагащата страна, макар че тя не е материалноправно легитимирана да извърши прихващане. Защото с ВП се предявява съдебно, за да се вземе предвид, едно вече настъпило прихващане, а не се предизвикват неговите материалноправни последици. ВП е едно твърдение, че тези последици са вече настъпили. Затова то може да бъде основателно или неоснователно. Но даже, когато е неоснователно, то е процесуално допустимо. Съдът е длъжен да го разгледа. Най-съществената отлика обаче между ИП и ВП е, че първото предпоставя ликвидност на насрещните вземания, а ВП е допустимо и основателно даже когато тези вземания или част от тях са неликвидни. ВКС обаче отрича допустимостта на възражението за прихващане пред въззивната инстанция, когато то е спорно. Съображението е, че възражението за съдебно прихващане по своята същност е аналогично на насрещния иск и правото, което е негов предмет и по което се формира СПН, трябва да подлежи на двуинстанционно разглеждане. Изтегляне 1.18 Mb. Сподели с приятели:
|