1. Материали за изпита за адвокати и младши адвокати
Изтегляне 1.18 Mb.
|
Свързани:
ПИСМЕН ИЗПИТ ЗА АДВОКАТИ
- Навигация на страницата:
- Съдът извършва съдебна проверка
| Отлагане на делото е допустимо в определени от Административнопроцесуалния кодекс случаи. В предишното процесуално законодателство отлагането на делото не беше изрично регламентирано, което даваше възможност за недобросъветно използване на отлагането на съдебни заседания и протакането на делото в полза на някоя от страните. Чл.139 АПК уреди в общите разпоредби на производствата пред съд правилата за отлагане на делото. Съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът й не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани. В тези случаи следващото заседание се насрочва не по-късно от три месеца. При повторно искане от същата страна делото може да бъде отложено по изключение само на друго основание, ако с оглед на всички обстоятелства съдът прецени, че не е налице злоупотреба с право. Това означава, че отлагането на делото е изключение и се допуска от съда само, когато страната и пълномощникът са възпрепятствани да се явят поради неотстраними причини. Такова отлагане може да се иска само веднъж. Повторното искане за отлагане е възможно само на друго основание. С тези два пъти искане за отлагане се изчерпва възможността на страната да иска повече отлагания на делото. Разпоредбите на чл. 139 АПК за отлагане на делото важат и се прилагат за всички административни производства пред съд.
Съдът извършва съдебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт. Предмет на съдебната проверка е широк. Той включва проверка на всички основания за оспорване – дали актът е издаден от компетентен орган и в установената форма, дали са спазени административнопроизводствените правила иматериалноправните разпоредби и дали съответства на целта на закона. При извършване на съдебната проверка за законосъобразност съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК (чл.161 ал.1 АПК). Съдът отменя акта поради нарушението, което той е установил. Нещо повече – в жалбата или протеста може да се иска отмяна на акта, а съдът установява съществени и тежки нарушения на изискванията за законосъобразност, които водят до нищожност на акта. Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. Съгласно чл. 168 ал. 2 и 3 АПК нищожността трябва да бъде обявена при констатирането й от съда, независимо че страната не е посочила в жалбата или протеста си такова основание. Ако съдът намери, че са налице основания за нищожност на административният акт, съдът продължава производството и обявява нищожността на акта, дори и актът да е бил оспорен на друго основание и да не имало искане за обявяване на нищожност. Например, в жалбата е посочено нарушение на процесуалноправните правила, а съдът е установил, че всъщност органът, който е издал акта не е бил компетентен. Установявайки нарушение “липса на компетентност” съдът обявява акта за нищожен. В съдебната практика съществуват и обратните случаи – от съда е искано постановяването на нищожност на акта, но съдът е установил, че има нарушение на закоността, което води до унищожаемост на акта, поради което отменя този акт. Разбира се, в този последен случай, за да може съдът да отмени акта, за който жалбоподателят е искал постановяване на нищожност, трябва да е бил спазен 14-дневния срок за обжалване на акта по АПК. При оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове.Това означава, че и при тези актове съдебната проверка е само за законосъобразност като съдът проверява и дали са спазени законовите рамки /ограничения/ на оперативната самостоятелност. Съдът не е обвързан от доводите и основанията за незаконосъобразност, посочени в жалбата, обаче съдът е обвързан от предмета на делото, очертан в жалбата. Това означава, че съдът не се занимава с проверка за законосъобразност на други административни актове, които не са атакувани в жалбата относно тяхната незаконосъобразност. Съдът не може да се занимава и с проверка за законосъобразност на части на административния акт, които не са били обжалвани, в случаите когато е оспорен не целият акт, а само част от него. Изтегляне 1.18 Mb. Сподели с приятели:
|