№1 мениджъмънт. История и принципи 1



Дата25.02.2018
Размер180.81 Kb.
#59419
№1 МЕНИДЖЪМЪНТ. ИСТОРИЯ И ПРИНЦИПИ
1.Исторически преглед върху науката на управлението. Кибернетични основи на управлението

За начало на науката за управление се приемат перода от началото на 19век и края на 20век. В исторически аспект могат да се убособят следните етапи в развитието на теорията и практиката на управлението.

-1 етап – съвпадане на обекта и субекта на управлението

-2 етап – е свързан с разделение на субекта с обекта на управление

-3 етап – етап на функционално разделение на труда

-4 етап – е свързан с възникване на т.н. школи на управлението



-школа на научното управление – създател на тази школа е учен Тейлър. Тази школа се занимава с проблеми свързани с разполагане персонала на работните места в зависимост от придобитата кфалификация.

-опит и умения

-2 школа е класическа школа, тя е свързана със създаване на управленските функции и описание на управленските принципи

-3 школа е възникнала с школа на научното управление, тя разглежда поведението на човешкия фактор и неговото развитие, чрез прилагане на науката за поведение

-4 школа – на количествение методи, тя е свързана с използването на точни количествени величини за изработване и взимане на управленски решения. Освен в тези в теорията на управление съществуват три модела и теории на управлението които разглежда американското и японското управление.

Американското управление е разглеждано под теорията х и у, това са 2 противоположни теории.

Японското управление /Z/ е на високо ниво свързана с спесифичните управления на самата страна

Китайски модел на управление /евтина работна ръка/

Кибернетиката е наука,която изучава управлението като процес на получаване, преработване и предаване на информация. Кибернетиката включва следните 3 направления:

-теория на информацията – тази теория разглежда информацията като спесифичен ресурс необходим за управлението

-теория на системите, разглежда управлението и основните елементи, процеси и дейностти като системи

-теория на моделирането, разглежда процесите,обектите и субектите като модели

Основните понятия които се използват в управлението се посочват по следния начин:

1.система – в теорията всяка фирмена организация се разглежда като дадена система. Системата е съвкупност от елементи и връзки между тях



1,2,3 са елементи в тази система, между тях има управленско развитие и обратното

2.понятие – субект на управлението , управляваща подцицтема

3.обект – управляваната подсистема между субект и обект има права връзка

4.вход на системата – на входа на системата (фирмата) получава въздействие от външната или заобикалящата среда. Тази външна среда формира – бизнес среда в която се намира фирмата.

Бизнес средата се определя от различни фактори – демократически регионална, политически и др. И тя действа върху всяка фирма основно чрез с т.нар. външна нормативна база или тов са законите и указите, разпоредбите и всичко създаден от висше-стоящите институции

5.изходна система – на изхода се получава резултат – какъвто е продукта и чрез него системата въздейства върху пазара, като заема определен пазарна стойност

6.обратна връзка – тя протича от изхода към входа на системата и дава информация на управляващия за степента на получения резултат. Обратната връзка биват – положителна и отрицателна.

6.1-положителната е когато нейното въздействие и въздействието на външната среда върху входа на системата е едно и също

6.2отрицателна е тази когато нейното въздействие или въздействието на външната среда е различно

7.среда на системата – пространството което заобикаля системата или фирмата. В практиката се използват следните кибернетични методи

7.1-1 метод – черната кутия – една система чието вътрешно съдържание не се знае и се разглежда като черна кутия. Когато върху входа въздействане на изхода се получава резултат:съпоставя се въздействието и получения резултат и се прави хипотеза за вътрешно съдържание на системата наречена черна кутия

7.2 -2 метод - модел – върху модела се експериментира, доказват се качества, т.е. модели се произвежда като оригинални

ПРИНЦИПИ

-принцип минимакса – минимални положения и максимална печалба

-принципи на външно допълнение – резултат на изхода е следствие от действието на външната среда като не се отчита влиянието на вътрешната органзация във фирмата върху резултата



-принципи на обратна връзка – без обратна връзка не съществува управление

Схема показваща връзката между теорията на управлението и мениджъма



-1-натрупан през годините практиктичен опит(практиката)

-2-възникване на школите в управлението

-3-възникване на различни теории и модели в управлението х,у и з и др.

-4-теория на стопанското управление

-5-мениджъмънт – възниква в средата на 20 век. Мениджъмънта е система от функции които се изпълняват във всяка стопанска единица. Функциите са:

-целополагане

-планиране

-организиране

-контролиране

-регулиране

Важна функция на мениджъмънта е социалната функция. Тя е свързана с човешкия фактор. Тази функция е свързана с моделиране на хората и с повишаване на техния социален живот.



Мениджъмънта има за основна задача да намали риска в управлението. Преди години при управлението се използваше риска да се печели
ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ НА УПРАВЛЕНИЕ НА БИЗНЕСА

1 принцип – стемеж към ефективност. Този принцип показва кое е ефективно, кое не е ефективно, какви са пътищата за постигане на ефективност и какви са критериите за нейното оценяване на ефективността

2 принцип – стремеж към единство. Единство на целите – средствата и дейностите в организацията

3 принцип – съчетаване на частните с общите интереси в 1 фирма

4 принцип – съчетаване на централизма с децентрализма на управлението. Този принцип е необходим поради факта че управленските решения се взимат на високоте равнища, в йерархията на структурата се изпълняват на по ниски равнища. Необходима е координация между управляващи и управлявани. Последният принцип е свързан с управление чрез екипи.

В теорията ,а също и така и в практиката се посочват следните групи, качества които е необходимо да притежават бъдещите мениджъмънти

-1 група- са технологични качества, мениджърите трябва да познаят технологията на производството на дадена фирма

-2 група- за хуманитарни качества свързани са с умението на мениджърите да работят с подчинените както индивидуално така и в екип

-3 група- са базсети качества – те засягат общата и професионалната култура на мениджъра

-4 група- концептуални качества свързани са с предвиждани от страна на мениджърите на бъдещето развитие на фирмата.


№2 УПРАВЛЕНСКИ ФУНКЦИИ

1.Целополагане

2.Планиране

3.Организиране

4.Контролиране

5.Регулиране

Функциите подредени по този начин съставят управленския процес. Той започва с целополагането и завършва с регулирането. Ако целта поставена при целополагането не се изпълни, по начин желан от ръководството на фирмата след приключване на функцията, регулиране управленския процес започва отначало или с поставяне на поредна различна цел.

1.Целополагането – определя главната(стратегическа) цел на фирмата. Тя е свързана с мисията на фирмата за да се реализира на практика, целта е тя да се разделя на подцели. Тези подцели се изпълняват на отделните равнища в йерархията на структурата на фирмата. Реализирането на подцелите води до изпълнение на главната цел.

-Дърво на целите



Целополагането е свързано с външната нормативна база (закони,укази,разпоредби) и вътрешна нормативна база. Целополагането определя и сформира организационната структура на фирмата. Целополагането е в тясна връзка с ръководството.



2.Планиране – се разглежда като една перспективна система(цел за бъдещето), на входа на тази система действат 2 група фактори:

1 група:

-избор на подходящ метод на управление

-избор на стратегическо решение свързано с отражение на състоянието на фирмата и конкретното състояние на фирмата и конкретното състояние в която тя се намира.

2 група-неуправляеми фактори. Те не зависят от ръководителите, а те се съобразяват с тях:

-императивни решения(закони,укази) от висшестоящите институци

-база на миналоразвитие на фирмата – фирмената култура, традиция в минали дейности от ръководителя на фирмата. Ако се спазят тези фактори планирането на фирмата трябва да бъде 2-3 години – 10 години е невъзможно.

Планирането е свързано с прилагане на бюджетната система, а тя има връзка с управление на пълните и частичните разхооди. Планирането също се свързва и с съответната мисия – тя я предопределя. Планирането е свързано с осигуряване на необходимите ресурси за постигане на целите.



3.Организиране – тя създава подреденост както в субекта така също и в обекта на управлението. Организирането се разглежда в 2 аспекта:

3.1системен – той се свързва с разполагане на елементите в системата (разполагане на персонала във фирмата според неговата кфалификация отговаряща на изискванията посочени в длъжностната характеристика)

3.2функционален ацпект – той се определя от дейностите които изпълняват починените на работните места. За ефективно организиране е необходимо координация между системният и функционалният аспект.

4.Контролиране – тя има за цел да открие отклоненията които пречат за нормално изпълнение на целите и дава препоръки за тяхното отстраняване. В практиката на фирмите и организациите съществуват следните видове контрол:

Видове контрол:

4.1 входящ(предварителен)

4.2 текущ(административен и предметно специализирани)

4.3 изходящ(последващ)

4.4 частчен

4.5 глобален

5.Регулиране – е функция която трябва да се отстрани отклоненията които са открити при контролирането. Това става чрез т.нар. регулатор в зависимост от неговото място и неговата роля в практиката. Съществуват следните видове регулиране:

5.1 Пасивно регулиране



Д – външна среда

R - регулатор

S – система

Извода за пасивното регулиране е че е нежелан за стопанската практика поради факта че регулатора има пасивна роля и пропуска всички отрицателни взаимодействия върху системата

5.2 Активно регулиране - активна рола на регулатора е да отстранява

5.3 Съвършенно регулиране – това регулиране е комбинация от активно и пасивно регулиране




5.4 Регулиране по грешки – ако систем,ата не осъществява своите задачи

5.5 Цялостно регулиране – включва всички видове регулации



Ако функциите за регулиране не успее да премахне отклоненията, управленския процес започва с поставяне на нова цел която трябва да е изпълнима.


№3 УПРАВЛЕНСКИ СТРУКТУРИ

Управленската структура е съвкупност от:

-управленски органи

-власт


-управленски връзки

1.Управленските органи са съвкупност от хора обединени от обща власт и преследващи обща цел. В практиката се р5азличават следните видове управленски органи:

1.1Базови управленски органи (УО)



1.2 Съвкупни управленски органи



1.3 Постоянни управленски органи – това са към общини, министерства и др.

1.4 Временни управленски органи – при разширяване на дейността на управление

2. Властта е право за вземане на управленско решение. Властта принадлежи на един център и за да се изпълни на практика тя се преостъпва или се нарича още делигиран на подчинените, но крайната отговорност носи този който управлява. Във връзка с делигирането на властта възникват и следните понятия:

1 понятие – йерархическа линия – свързва управленските органи в една структура

0-1-4 образуват 1 линия

0-1-5 – 2 линия

0-2-3 – 3 линия

0-3-6 – 4 линия

0-3-7 – 5 линия

2 понятие – йерархически еталон – той се образува от управляваните органи коиот се намират на една и съща йерархическа линия, броя на линиите=броя на йерархически еталон

3 понятие – степен на починеност. То се образува от броя на връзките които отделят подчинените от ръководителите

1,2,3 елемент на системата иамт първа степен на подчиненост

4,5,6,7 имат втора степен на подчиненост

4 понятие – йерархическо равнище – това са упрвляемите органи които се намират на две или повече йерархни линии и имат еднаква степен на подчиненост. Те образуват понятието йерархическо равнище

1,2,3 – първо равнище

4,5,6,7 – второ равнище

В практиката съществуват следните видове власт:

2.1 Йерархична власт – това е власт която управлява спрямо хората, спрямо тяхното изработване в структурата като длъжност

2.2 Функционална власт – тя се занимава с дейностите и структурата от управленските органи

2.3 Компенсаторна власт – тя има за цел да мотивира персонала, най – вече в парични символи

2.4 Условна власт – това е постигане на съгласие между ръководството и персонала

2.5 Пренуждаваща власт – тя е свързана с санкции от страна на ръководителя към подчинените

3. Управленски връзки – те създават координираност между управленските органи и между управленските звена

3.1 права и обратни връзки

3.2 хоризонтална и веритикална връзка

3.3 йоридическа и практическа връзка

3.4 връзка на власт и връзки на сътрудничество
ВИДОВЕ УПРАВЛЕНСКИ СТРУКТУРИ

- Линейна – всички функции са изпитвани от ръководството и подчинените, разликата е в техният доклад съсдържание

А,В,С, - са отделните функции в системата





-Функционална – А,В,С се разделят. Всеки отдел се обособява в системата(фирмата). Всеки отдел има отделен мениджър



-Дивизионална – характерна за големи фирми. Фирми които работят не в една страна, а в целия свят

-регионна – по население

-продукт – предлага качество и ниска цена

-потребител – строителството е най - важно



-Адаптивна структура – свързана с приспособяване на фирмите към проблемите в пазарната структура.

Проектирането на управленските структури е свързана с анализ на отделните звена и с анализ на възможностите на наетия персонал.

4 УПРАВЛЕНСКО РЕШЕНИЕ


  1. Характеристика на управленското решение – управленското решение

Е свързана с властта и се взема винаги във връзка с определена функция от управленския цикъл.

Всяко решение е свързано с промяна. Решението представлява даден проблем и предлага алтернативи за неговото изпълнение. В развитието на проблема се посочват следните етапи:

-възникване на проблемната ситуация

-нарича се латентен(мъртъв) перод от съществуване на проблема койтоп трябва да се разреши

-предлагане на алтернативи за решаване на проблемната ситуация. Този етап е свързан с т.нар. система за раннадиагностика. Термина за задачи предварително да отстрани отрицателните отклонения и то биха възникнали при решаване на проблема

-действие на проблема – свързва се с вземането на решение и с преодоляване на ситуацията. За вземане на управленското решение в теорията се използват 3 вида проблемни ситуации:

1 вид: детерминирана проблемна ситуация


2 вид:стохастична проблемна ситуация

3 вид:стратегическа проблемна ситуация - са с неясен резултат, ръководството трябва да предвиде бъдещето



Свързано е с устойчиво пазарна система.

Вземането на управленското решение е етап от процеса на изработване на управленското решение.

Изработването на управленското решение е свързано с изграждане на екип от специалисти, като предлагат дадени варианти за разрешаване на възникналия проблем. В практиката се посочват следните видове решения:



-еднолично решение – то се взима от ръководителя на фирмата в много случаи спестява време за самата фирма, но би трябвало да се отнася за по маловажни проблеми

-проективно решение – този вид решение е свързан с привличане на подчинените при изработване на подчинение. То е свързано с изграждане на екип в съответната фирма и организация

-сигурни решения – е свързана с информативност от страна на ръководителя на фирмата

-рисково решение

-структурирано решение – иам определена структура която се повтаря през определен перод време

-цялостно решение – то засяга цялата дейност и цялата организация във фирмата

Съществуват 2 групи методи за изработване на управленски решения

1група – количествени методи – използват се точни количествени величини за вземане и изработване на научно – обосновани решения. Това са методи свързани с математика, статистика и др.

2 група – еврестични методи – изучават се от науката Евристика, която разглежда логиката на нормативното човешкото мислене. Тези методи са свързани с колективно изработване на решение.

Методи за сценариите,методи на заседанията и др.


№5 ЧОВЕШКИЯ ФАКТОР В УПРАВЛЕНИЕТО (МЕНИДЖЪР)

1. Характеристика на човешкия фактор – човешкия фактор включва 3 основни компонента:

-отделната личност

-колектива в който работи отделната личност

-отношенията в колектива

Най важната черта на човешкият фактор е самосъзнанието.

ЛИП – лични интереси и поведение на личността



За развитието на човешкия фактор съществуват 2 групи фактори и социална активност:

1.1

1 група – общи фактори за социална активност – те имат отношения към мотивиране на човешкия фактор(отделна личност)



1.2

2 група – спесифични фактори за социална активност – те са свързани с начина на изработване на управленските решения и с комуникирането на фирмата

Като цяло факторите засягат общата и професионална култура на отделната личност.

2. Етапи свързани с еволюцията на колектива или групи в управлението
-1 група – номинална група – това е току що възникнала група възоснова на заповед или поради конкретни обстоятелства. При тази група липства опит в съвместната работа на отделните личности и в тази група може да се разпадне при най-малките трудности които трябва да преодолее.

-2 група –асоциация – при нея отделните личности са запознати с целите на групата между тях съществуват неофициални контакти. Трудностите се преодоляват по бавно

-3 група – корпорация – при нея освен неформални има и формални отношвния между личностите

-4 група- кооперация – наличие на делови отношения между представителите на тази група

-5 група – колектив – при тази група е налице съчетание на формални и неформални отношения, взаиман помощ, колективно обсъждане на възникнали проблеми, колективно изработване и взимане на решения. Ефективността на тази група е най висока

3. Колективна кфалификация и екипна дейност – колективната кфалификация се представя като система, която съдържа следните елементи:

-цел – или това е желаното състояние към която се стреми фирмата или организацията

-задачите – те са основание за определение на съответната цел и съответната кфалификация

-модел на колективната кфалификация – то се дава от създаден екип

-екип – хора събрани в съответствие със предлагания модел на екипна кфалификация

-резултат – постигната цел предварително формирана от екипа. Те са основната задача във всяка организация



3.1 Колективната кфалификация който фактор за управление на промяната се появява на практика чрез изграждане на работа в екипа. Екипа има за цел следните цели и задачи:

-обединяване на специалисти с различна кфалификация във връзка с попълнение на поставените цели

-мотивиране на учасниците на екипа и създаване на високо ефективна комуникативност между отделните специалисти

-съчетаване на колективната и личната отговорност при изпълнение на целите

-оптимално използване на кфалификацията на учасниците в екипа

3.2 Етапи свързани с предварителна подогтовка на екипа

-разработване на модел на колектив, кфалифицирано съобразен с целите на управлението

-обучение на учаасниците в екипа

-организацинно изграждане на екипа

-разпределение на задачите в зависимост от изискванията за кфалификация към отделните учасници в екипа
№6 ВИДОВЕ УПРАВЛЕНИЯ

1.Във връзка с подреждането на целите ресурсите и организациите в практиката съществуват 3 вида управления

1.1 пасивно ресурсно управление –

-ресурси

-организация

-цели

1.2 активно(целево) управление



-цел

-ресурси


-организация – свързана е с дейности за набаване на ресурси

1.3 целево-адаптивно управление –

-дългосрочно целево планиране

-планиране на целите с по конкретен характер и адаптиране към пазарното условие

-анализ и диагностика на средата в която се взима решение

-целепсия на ресурсите

-дейности извършвани и имащи за задача набавяне на необходимите ресурси

2.В практиката се използват и се извършват 3 основни вида промени:

-1 вид – структурна промяна - тя е свързана с окрубняване на отделните звена в структурата на фирмата,закриване на някои звена, откриване на нови, това води до промяна в задълженията и отговорностите както на ръководителите така и на подчинените

-2 вид- технологична промяна – е свързана с промяна в технологиите

-3 вид- поведенческа промяна – тя е промяна в поведението, самосъзнанието на човешкия фактор. За да се осъществи тези промени е необходима да се запознаят силите на промяната



Посочват се 2 групи сили за промяна:

1 група: външни сили за промяна – към тях се отнасят пазара и свързани с него фактори като цена на стоката,качеството. Промени в бизнес среда, промените в технологиите

2 група: вътрешни сили на промяна – те включват начина на изработване на управленско равновесие,нивото на комуникациите във фирмата,междуличностни отношения.

Етапи за управление на промяна

1етап – определяне силите за промяна

2 етап – установяване на неоходимост за извършване на промяна

3 етап – диагностика на проблема който ще се реши чрез дадена промяна

4 етап – установяване на алтернативни организационни методи за промяна

5 етап – установяване на ограничаващите се условия на промяната

6 етап – избор на конкретен метод

7 етап – избор на метод за извършване на проблема

8 етап – предотвратяване на съпротивата срещу промяната

9 етап – осъществяване и контрол на даден вид промяна



В теорията съществуват 4 модела за извършване на планова промяна:

1. Теория на полето

2. Интегративен модел

3. Планов модел

4. Модел на последователна дейност

За изпълнение на плановата промяна ръководителите използват различни стратегии. Има 3 групи стратегии:

1 група: към нея се отнасят

- промяна черз външен натиск

- промяна свързана с организационното развитие на фирмите

- социална промяна

- промяна чрез разместване на фирмата

- промяна чрез провеждане на консултации на персонала на фирмата

2 група:


- емтрично рационални стратегии

- нормативно образователни стратегии

- силови стратегии

3 група:


- стратегии на съучастие

- стратегии на свършените факти

- маркетингова стратегия

На практика съществуват 3 способности за извършване на промени:


  • промяна отгоре надолу – инспектора на тази промяна е висшето

ръководство

- от ядрото към периферията на фирмата

- промяна отдолу нагоре

Извод:извършване на даден вид промяна е в тяхна връзка с функциите от управленски процес.
№7 КАДРОВО ОСИГУРЯВАНЕ

1. Характеристика на кадровата политика – кадровата политика съдържа следните елементи:

1.1 Подбор на персонала – този подбор се осъществява чрез конкурсен метод, изброен метод, метод на конспенсоса, метод на балови оценки

1.2 Разполагане на персонала – фирмата се извършва чрез методи

- методи на индивидуланото предпочитане

- методи на индивидуалното отклонение

Тези 2 метода имат изцяло теоретичен потенциал и се използват най – вече за обучение на персонала

1.3 Стимулиране на пресонала – тук важно значение имат балансирането в използването на различни материални и морални стимули.

1.4 Повишаване кфалификацията на кадрите

1.5 Движение на персонала

- вътрешно движение

- външно движение
За обучението на персонала (кадрите) се използват различни форми и методи

-лекция(лексионна форма на обучение)

-семинарна форма или упражнение

-различни практически занятия

-самостоятелна работа

-проверка на знанията(изпит)



ВЪПРОСИ ЗА ИЗПИТА

  1. Видове школи в управлението

  2. Видове модели в управлението

  3. Принципи на управление на бизнеса

  4. Характеристика на дърво на целите

  5. Групи – фактори влияещи върху функцията планиране

  6. Видове организиране

  7. Видове контролиране

  8. Характеристика на отделните видове на регулиране

  9. Компоненти на управленскитеструктури

  10. Видове управленски органи

  11. Видове власт

  12. Характеристика на властта

  13. Видове управленски връзки

  14. Видове управленски структури

  15. Етапи в развитието на проблемната ситуация при изработване на управленска решение

  16. Видове проблемни ситуации при изработване на управленско решение

  17. Видове решения

  18. Методи за изработване на управленско решение

  19. Схема за понятието на човешки фактори

  20. Групи в управлението – видове

  21. Характеристика на колективната кфалификация

  22. Видове промяна

  23. Сили на промяна

  24. Характеристика на кадровото осигуряване

Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница