1. Митническата дейност в България в исторически план
Въвеждане на стоките на митническата територия на Р.България до получаване на митническо направление
Изтегляне 352 Kb.
|
| 11. Въвеждане на стоките на митническата територия на Р.България до получаване на митническо направление
От момента на въвеждането на митническата територия на страната, стоките са под митнически надзор и са обект на митнически контрол до определянето им на митническият им статут. Така въведените стоки на митническата територия на страната, трябва да бъдат незабавно превозени от лицето, което ги е въвело, съгласно разпоредбите на митническите органи. Това може да бъде посочено от тях митническо учреждение или друго място. Митническите органи при необходимост могат да определят и маршрута за превоза на стоките. Предвижването им към граничното или вътрешните митнически учреждения, се извършва с цел обмитяване. Превозените стоки подлежат на представяне пред митническите органи. То се осъществява от лицето, което ги е въвело на митническата територия на страната ни или от лицето, което е поело превоза им след тяхното въвеждане. Представянето на стоките е свързано с определянето на митническото им направление. Освен това те могат да бъдат подложени на анализ, вземане на мостри и други процедури, съпътстващи митническия контрол. Следващата митническа процедура е манифестирането на стоките. Манифестират се всички стоки, представени пред митническите органи. Манифестирането става с подаване на митнически манифест незабавно след представянето на стоките пред митническите органи. По тяхна преценка може да се определи и друг срок, но не по-късно от първия работен ден след деня на представянето на стоките. Подава се най-малко в два еднообразни екземпляра от лицето, което е въвело стоките на митническата територия на страната ни, от лицето, което е поело превозването им след тяхното въвеждане или от лицето, от чието име са действали посочените по-горе лица. С разрешение на митническите органи манифестирането ще става и по електронен път под формата на разпечатка от митническата информационна система, като се прилагат всички процедури по оформянето и регистрирането му. Митническия манифест е един от основните документи, въз основа на който се осъществява документалният и фактическият митнически контрол и се дава митническо направление на стоките. За целта той се проверява, подписва, подпечатва, номерира, регистрира със специален регистър и се оставя на съхранение от митническите органи. Не се разрешава извършването на поправки по манифеста. Ако след завеждането му в регистъра се установят грешки в него, поправките могат да се правят само с разрешение на началника на съответното митническо учреждение. Освен с митнически манифест, манифестирането на стоките може да стане и с търговски или друг документ, ако той съдържа всички данни, по които се идентифицират стоките. Това се отнася за стоки, които преди да са представени пред митническите органи, са превозени под режим транзит. Същите се манифестират с екземпляр от транзитния документ, предназначен за получаващото митническо учреждение. Условие е той да съдържа всички необходими данни, както и стоките да не се съхраняват във временен склад. Стоките и превозните средства, на които те се намират, подлежат на фактически митнически контрол чрез разтоварването и разопаковането им. Отварянето на превозните средства, разопаковането и проверката на стоките се извършват в присъствието на лицето, подало манифеста и на митническия служител. Възможно е при проверките да се установят различия между манифестираните и действително намерените стоки, повредени стоки или пък с повреден амбалаж. В тези случаи се съставя констативен акт в необходимите за целите на митническия контрол екземпляри, но не по-малко от три. Актът се подписва от присъствалите при проверката лица. Ако установените различия са под формата на излишъци от стоки, същите се вписват служебно в манифеста, когато не са предмет на митническо нарушение. До получаването на митническо направление, митническите органи могат да извършат неограничен брой проверки. Във връзка с тях , лицето подало манифестът, както и лицата, при които стоките се намират последователно след разтоварването им, са длъжни да ги представят в непроменено състояние. Предвидени са и случаи, когато не е необходимо да се подава митнически манифест. Това се отнася за: багаж, който се превозва и се вдига веднага, без да се поставя във временен склад и се придружава от пътника; локомотивите, вагоните и други ж.п. превозни средства и принадлежностите към тях, които преминават границата по силата на железопътни конвенции; превозните средства, извършващи превоз на пътници и стоки през границите; горивните и смазочните материали, превозвани през границата в нормалните резервоари на локомотивите и моторните превозни средства, във вагон-агрегатите, обслужващи хладилните влакови секции и извършващи международни превози; поставените под режим транзит на стоки при въвеждането им на наша територия, износните стоки , извън случаите, когато е необходим митнически контрол; други случаи, възникнали по необходимост и определени от началника на Главно управление на митниците. Митническият манифест може да се подаде служебно от митническите органи. Прилага се за задържани, иззети, отнети в полза на държавата, изоставени или считани за изоставени, оставени и намерени стоки в съответствие с изискванията на закона условия или определени от началника на Главно управление на митниците. Чуждестранните стоки, представени и манифестирани пред митническите органи, трябва да получат митническо направление. До неговото получаване стоките имат статут на “временно складирани стоки”. Тези стоки могат да престояват само на местата и при условията, определени от митническите органи. Това са места, предварително одобрени от митническите органи за временно складиране на стоки и се наричат временни складове. Те се управляват от предварително одобрени търговци, които трябва да водят отчетност, включваща всички данни за идентификацията и за движението на стоките. Митническите органи имат право да изискват от това лице да обезпечи плащането на всяко митническо задължение, което може да възникне, както и данъците и акцизите. Временно складираните стоки не могат да бъдат обект на обработка, различна от тази, предназначена да осигури запазването им в непроменено състояние, без да се променя първоначалният им вид или техническите им характеристики. На тези временно складирани стоки , трябва да се даде митническо направление в следните срокове: 45 дни от датата на подаване на манифеста за стоките, превозвани с морски транспорт; 20 дни от датата на подаване на митническия манифест за стоки, превозвани с транспорт, различен от морския. За стоките, за които не са спазени тези срокове, митническото учреждение поканва писмено получателя на тези стоки, да извърши формалностите за даване на митническо направление в срок от 30 дни. След изтичане на този срок , стоките остават в полза на държавата. В западните страни широко се използва режима на т.нар. “антрепозитни складове”, анемично подражание на които са нашите складове под митнически контрол. Антрепозитните складове дават възможност на вносителите, без да заплащат митни сборове, да съхраняват в тях чуждестранни необмитени стоки безсрочно или за по-дълъг период от време, като изчакват благоприятни пазарни условия за оформяне на стоката като редовен внос или за обратния й износ в чужбина. Това е голямо облекчение, което вносителите у нас все още не могат да използват. Чуждестранните и местните стоки, представени пред митническите органи, получават митническо направление, което може да бъде: поставяне на стоки под митнически режим; внасяне на стоки в свободна зона или в свободен склад; реекспортиране на стоки извън митническата територия на Република България; унищожаване на стоки; изоставяне на стоки в полза на държавата. Изтегляне 352 Kb. Сподели с приятели:
|