1. Митническата дейност в България в исторически план
Митническа облагаема стойност – същност и значение
Изтегляне 352 Kb.
|
| 10. Митническа облагаема стойност – същност и значение
Лицата трябва да представят митническа декларация, в която да се посочва митническата облагаема стойност. Това разбира се , не означава, че митническият служител ще се довери на това лице. Напротив, той трябва да установи, че това действително е величината на облагаемата стойност. Установяването се извършва чрез доказателство с документи. С тези документи , лицето - вносител, ще трябва да доказва, че за вноса на стоката са направени разходи, а върху тези разходи се оформя и митническата облагаема стойност (МОС). Определянето на митническата стойност е задължение на двете страни. Законодателят изисква от вносителя на стоките активна дейност и самостоятелност при определяне на митническата стойност. Той е длъжен да представи всички поискани му от митницата документи. Тези права на вносителя са скрепени с гаранции. Такава е например гаранцията да бъдат обжалвани действията на митническите органи по определяне на митническата стойност. При адвалорните мита, МОС на внесените стоки е : а) договорната стойност, т.е. реално платената или подлежаща на плащане цена на стоките ( чл. 35 от ЗМ); б) договорната стойност на идентичните стоки, продадени за износ в Република България ; в) договорната стойност на сходни стоки 9 чл. 36, ал. 2, т.3 от ЗМ); г) върху основата на изчислената стойност ( чл. 36 , ал.2, т. 4 от ЗМ). При определянето на митническата стойност съгласно чл. 35 към реално платената или подлежащата на плащане цена , следва да се прибавят: - следните разходи в размера, които се плащат от купувача, но не са включени в реално платената или подлежащата на плащане цена: комисионни и възнаграждения за посредничество, с изключение на комисионните за покупка; - разходите за контейнери, които за митнически цели се третират заедно с остойностяваните стоки; - разходите за опаковка, включващи труда и материалите; - стойността , съответно разпределена, на следните стоки и услуги, когато са доставени пряко или косвено от купувача, безплатно или на намалени цени, доколкото тази стойност не е била включена в платената или подлежащата на плащане цена: материалите, съставките, части и други подобни, включени във внасяните стоки; - инструменти, клишета, матрици и други подобни, използвани при производството на внасяните стоки; - изразходвани материали при производството на внасяните стоки инженеринг, разработки, художествено оформяне, дизайн, планове и чертежи, които не са изработени в Република България и са били необходими за производство на внасяните стоки; - роялти и лицензни такси, отнасящи се до остойностяваните стоки, които купувачът пряко или косвено трябва да плати и не са включени в платената или в подлежащата на плащане цена; - стойността на всяка част от прихода, от всяка следваща продажба, отстъпване правото на владеене или ползване на внасяните стоки, която се предоставя пряко или косвено на продавача; - разходите за: транспорт на внасяните стоки до входен граничен пункт на Република България; - товарно - разтоварни и обработващи операции, свързани с транспортирането на внасяните стоки до входния граничен пункт; - застраховка на внасяните стоки. Видно от гореизложеното е, че тези разходи се прибавят към съответната цена, само ако съгласно договора не са включени в тази цена. Ако са включени, МОС При специфичните мита, нямаме МОС, а обикновено физическо качество на стоката, което се умножава по определена сума и така се получава размера на митото. Тъй като при адвалорните мита , от размера на МОС зависи и техния размер, стремежа на фирмите вносителки е , доколкото е възможно да намалят МОС. Това става обикновено чрез посочване на занижени, нереални цени на стоката във фактурата. Ето защо е дадено правото на митническите учреждения да оспорват обявената МОС и да я преизчислят. Вносителите имат право да обжалват пред началника на митниците така преизчислената МОС. Ако тя се потвърди в, седмичен срок може да се подаде жалба до Главно управление на митниците. Това може да стане по принцип до вдигането на стоката от склада на митницата или от склада под митнически контрол, но е възможно и след вдигането й , ако не е необходимо да се извършва повторен преглед. Съгласно Закона за административното производство, административния акт на митницата за определяне на МОС може да се обжалва и по служебен ред. ПРОИЗХОД НА СТОКИТЕ - За България този въпрос е твърде важен, тъй като имаме списък на страни ползващи безмитен внос, а освен това сме сключили споразумения със ЕС и страните от ЕАСТ за митнически преференции. За да се ползват с митнически преференции при внос, вносителите трябва да докажат, че внасяната стока е с произход от страната, ползваща тези преференции. Това става с представянето на сертификат за произход, издаден от компетентните органи на страната на износа. Като доказателство за произход, нашите митници признават: сертификат за движение на стоките EUR 1 и EUR2 , когато стоките са с произход от държави влизащи в ЕС; същите сертификати, както и декларация по специален образец, когато стоките са с произход от държави от ЕАСТ; сертификат за произход “А” - за стоки с произход от държави, ползващи митнически преференции или влизащи в списъка за безмитен внос. Много е трудно да се определи произхода на една стока. Съгласно чл. 30 от ЗМ, стоките, които произхождат от дадена страна, са стоките изцяло получени или произведени в тази страна. Стоките , чиито производство включва участието на повече от една страна, се счита, че произхождат от страната, в която са претърпели своята последна, съществена, икономически обоснована обработка Независимо от представянето на документ за произход на стоката, митническите органи имат право, в случай на основателно съмнение, да поискат други доказателства, които да потвърдят, че обявеният произход отговаря на изискванията на митническото законодателство. Изтегляне 352 Kb. Сподели с приятели:
|