1. Митническата дейност в България в исторически план
Изтегляне 352 Kb.
|
| 2. Mитническата политика
Митническата политика се определя като много важен лост за икономическо развитие на всяка страна, което налага необходимостта тя правилно да се определя и насочва. Митническата политика има за цел установяване на контрол по движението на стоки през държавните граници. Митническата политика по контрол на стоките включва различни по своя характер процедури. Тези процедури засягат както работата на митническите органи, така и задълженията и функциите на търговците. Процедурите, извършвани от митническите служители, по установяване на контрол на стоките, задължително се извършват в строго определен и установен ред и се изразяват в задължителни действия по документиране, установяване на проверки, обмитяване, оформяне на митническа документация, обезпечаване и събиране на митнически сборове.1 Характера на митническата политика се определя от всяка отделна държава. Той е в силна зависимост от степента на икономическо развитие на страните, различните им политически цели, различните им производствени и потребителски възможности. В този смисъл всяка държава изгражда своя митническа политика, която в най-голяма степен отговаря на нейните политически, икономически и социални интереси. Чрез митническата политика държавата поема върху себе си функции на регулиране на международния обмен. Държавната митническа политика се изразява в установяване на насочена икономическа политика за осигуряване на икономическо развитие с оглед постигане на научно -технически, икономически и социален прогрес. Трябва да се отбележи, че държавното регулиране на пазарната икономика се определя от необходимостта да се решават макроикономически и социални проблеми в интерес на нацията. Разрешавайки, забранявайки или ограничавайки вноса или износа на съответните стокови позиции, държавата фактически влияе върху интензивността на външноикономическите контакти. Аналогичен е резултатът, когато тя установява високи митнически ставки по вноса на стоки от чужбина, когато определя ниски равнища на митническото облагане, т.е. митническата политика на държавата е с определяща роля в общо икономическото развитие на страната. Митническата политика установява т. нар. митнически режим, който може да се определи като съвкупност от вътрешни нормативни актове, митнически тарифи и международни договори. Митническият режим също се определя в зависимост от митническата политика, която дадена страна е решила да провежда. Много е важно, в процеса на упражняване на съответния митнически режим, служителите на митническите служби да познават митническите нормативни актове и тарифи, както и мотивите за тяхното създаване, за да ги прилагат правилно, ефективно и с разбиране. Ето защо, от митническите служители се изискват солидни икономически и юридически познания, които в повечето страни се добиват чрез няколко годишно специално обучение. Най-общо може да се каже, че митническата политика е съвкупността от действия, които държавата прилага, за регулиране на външнотърговската стратегия. Съществуването на митническата политика напрактика е невъзможно без съществуването на основните й елементи: мита, данъци и такси; създадена организация за осъществяване на митническа политика; управление на митническата политика, което включва: планирането, анализа, отчетността и контрола. Митата са основен митнически регулатор. Те са вид данък, с който се облагат стоките, обект на внос, а в някои случаи и на стоките, които са обект на износ. Митата притежават всички основни черти на данъка. Те са парично плащане на юридическите и физическите лица, които внасят или изнасят стоки. Това внасяне има задължителен и непротиворечив характер.2 Като вид косвен данък митата имат следните отличителни характеристики: митата се събират принудително и не зависят от волята и желанията на данъкоплатеца; митата се събират безвъзмездно, т.е. срещу плащането на митото не се получава никаква друга услуга; митото е предназначено за държавата и постъпва в държавния бюджет; събирането на митото се извършва от специални субекти, определени със закон и обособени в митническа декларация. Важен елемент от определянето на митото е митническата граница, чието преминаване е условие за извършване на митнически контрол. Митническата политика се намира под прякото влияние на фактори, които най-общо могат да се разделят на вътрешни и външни. Към външните фактори се отнасят подписаните от дадена страна споразумения за намаляване и премахване на митата с международни организации като СТО, МВФ, Митническия съюз на Европа и др., отношението на чуждестранните инвеститори и рейтингът на страната в международен план и т.н. Към вътрешните фактори, оказващи влияние могат да се отнесат явления като: намаляване обема на вноса, преструктуриране на стопанството, формиране на нова износна и вносна структура, промяна ставките на митата за отделните стоки и цели групи и др. Контролът заема най-голямата част от митническата политика. Митническият контрол е отношение между държавата и данъкоплатците, с което се цели спазването и коригирането на митническата политика. В България например, конкретните цели на митническия контрол на настоящия етап са свързани с повишаване на събираемостта на митата вследствие на подобряване на организацията и условията на работа в митническата администрация. Трябва да се каже, че наличието на митническа политика е предпоставка за ефективен митнически контрол. Изтегляне 352 Kb. Сподели с приятели:
|