1. Митническата дейност в България в исторически план
Изтегляне 352 Kb.
|
| 8. Мита – същност и видове
Митото е едно от главните средства за провеждане на митническа политика. То е данък , който се заплаща за стоката при влизането й или излизането й от територията на страната - т.е. за стоката, която преминава границата на страната. Начина за изчисляване на размера на митото се определя в митническите тарифи и другите митнически нормативни документи. Нормативните актове, отнасящи се до митническите тарифи и митата, са част от финансовото законодателство, тъй като митата са данъци. Съгласно повечето конституции в света ( включително и нашата), митата би трябвало да се определят със закон, гласуван от Народното събрание, така както е за всички данъци, но в много страни това теоретично правило не се спазва. Съгласно чл. 24 от ЗМ, митата, с които се облагат внасяните или изнасяните стоки, се определят по тарифи, утвърдени от Министерския съвет. Правото на Министерския съвет да въвежда и да определя начина на изчисляване и размера им се е наложило поради практически съображения - често се явява необходимост от бързото изменение на митата, за да се отговори на някои икономически изисквания. Ако митата се определяха от Народното събрание, бързата им промяна щеше да бъде невъзможна. Митото е данък и по-точно косвен данък, понеже е свързано със стоката , а не с лицата. Но митото е особен вид косвен данък, защото за разлика от косвените данъци, които запазиха фискалния си характер, митото се трансформира в икономически данък. Понастоящем в международен аспект се приема, че митото има предимно икономическа, регулираща роля, като събирането на приходи за държавата, макар и значителни (за България около една четвърт от приходите за бюджета са от митни сборове) е негова второстепенна функция. Икономическата роля на митото се допълва и от административните мерки при вноса и износа (изискване на разрешение, квоти и др.), които се отричат от теорията, но на практика широко се прилагат. Митата могат да бъдат разпределени на няколко групи, с оглед на някои техни съществени белези. В теорията съществува най-различно повидово разглеждане на митата. Тук ще споменем накратко най-разпространеното групиране. С оглед на целта, която преследват, те биват: а) фискални - имат за единствена цел да осигуряват приходи на държавата; б) икономически, които се подразделят на : покровителствени - имат за цел да позволят на определено национално производство да се бори срещу чуждестранната конкуренция и да се развива; запретителни - стремят се да направят невъзможен вноса на определени стоки; ограничителни - затрудняват и с това ограничават вноса на определени стоки; насърчителни - с малкия си размер насърчават вноса на дадена стока С оглед на действието, въз основа на което се събират, те биват: а) вносни мита - събират се при внос на стока за потребление в дадена страна. Трябва да поясним, че не е достатъчно стоката да е влязла в страната за да се събере митото, тъй като има случаи, при които въпреки влизането си мито не се събира; б) износни мита - събират се при износа на стоки от дадена страна; в) транзитни мита - събират се при транзитно преминаване на стоки през територията на дадена държава (понастоящем те почти са изчезнали, защото всяка държава има интерес да привлича транзита на стоки за да получава част от транспортните разходи ). Според Митническата тарифа, митата биват: а) общи мита - те се прилагат към страни, които на договорна основа или фактически прилагат режима на най-облагодетелствана нация, по отношение на стоките, произхождащи от Република България. Тези страни са 41 на брой; б) преференциални мита - те се прилагат за стоки, произхождащи от страни, на които България предоставя тарифни преференции едностранно, съгласно Общата система на преференцията. С оглед на начина на изчисляване, те биват: а) адвалорни - изчисляват се като процент от стойността на стоката; б) специфични - изчисляват се в зависимост от обективни, физически качества на стоката ( тежест, обем, брой, метраж, повърхност и др.) Историята на митата е история на редуването на адвалорните и специфичните мита. Имало е твърде много спорове за преимуществата и недостатъците на двата вида мита. Тъй като това е основен въпрос при създаването на митническите тарифи, накратко ще споменем положителните и отрицателните страни на двата вида. Отрицателните черти на специфичните мита са, че не могат да следват търговската разнообразност и качеството на стоката, както и нейната износеност. Също така те не могат да изпълняват своята фискална или икономическа роля в периоди на инфлация. Положителните страни на адвалорните мита са, че тяхната пропорционалност на стойността на стоката позволява да се прилага желаната степен на протекция за всяка търговска разнообразност на една и съща стока. Те вземат предвид също така качеството на стоката и евентуалната й износеност. Отрицателните страни на адвалорните мита са, че те зависят от външната цена и намаляването й , намалява и размера на митата. Това дава възможност за нахлуването от чужбина на повече конкурентни стоки и намалява защитната роля на министерствата. Тъй като размера им зависи от външните цени, които са резултат от икономическата политика на друга държава, те поставят в зависимост от чуждата държава размера на митата, а от там и отражението върху местната икономика. Като се преценят положителните и отрицателните страни на двата вида мита, понастоящем се счита , че адвалорните мита са за предпочитане. Налага се и комбинираната система: адвалорни и специфични мита. В нашите митнически нормативни актове широко се използва понятието “ митни сборове” . Понятието “ митни сборове” има събирателен характер. Според ЗМ митните сборове биват: вносни и износни митни сборове. Те обхващат митата и събираните от митницата такси, без законодателят да определи дали събираните от митницата данъци са съставка на понятието “ митни сборове”. Дейността на митниците е непосредствено свързана с определянето и събирането на някои данъци. Те са ДДС и Акцизите. По ЗДДС на облагане подлежат и внасяните в страната стоки. Данъкът за внасяните стоки се начислява и събира от митническите органи. Но това не значи, че ДДС и Акциза се определят като процент върху митническата стойност. Митническата администрация събира и таксите, предвидени в Закона за държавните такси, а така също и таксите , които митницата събира за извънредните услуги, извършвани от митниците извън митниците или в извънработно време. Заплащането на такси винаги е свързано с насрещно извършване на определена услуга. Митническите органи събират такси за извършваните от тях услуги . Те биват редовни и извънредни. За да определят митните сборове, митническите органи трябва най-напред да установят стойността на сделката по ЗДДС, а след това да установят митническата стойност. Ако между тези две величини има разлика, трябва да се приложи митническата стойност, тъй като законодателя има предвид тази стойност като основа. В този случай митническите органи трябва да приложат правилата за определяне на стойност на сделката , предвидени в ЗДДС и правилата за определяне на митническата облагаема стойност при внасяне на стоки в Република България. Това е първият елемент , който трябва да бъде установен, за да бъде приложен ЗДДС. Вторият елемент е към митническата облагаема стойност да се прибавят определените от митническите органи полагани мита. Третият елемент при образуване на облагаемата основа по ЗДДС е да се прибави определеният акциз върху вносните стоки и на последно място да се прибавят таксите по вноса. Съвкупността - сбора от посочените елементи, изразен в парична равностойност представлява данъчната облагаема основа за определяне на данъка върху добавената стойност. Върху тази основа митническият орган определя данъка. Изтегляне 352 Kb. Сподели с приятели:
|