1.То е способ за реализация на вземането от юридическа гледна точка. Кредиторът получава еквивалента.
Прихващането предполага, че активното вземане е изискуемо.
Насрещните вземания трябва да са еднородни и заместими.
2.От гледна точка на задължението – прихващането е способ за изпълнение, защото длъжникът се освобождава от дълг.
Задължението трябва да е изпълняемо за да се извърши прихващане.
Прихващането е възможно, когато е възможно и изпълнението.
3.То е защитно средство срещу неплатежоспособност – едната страна се гарантира срещу неплатежоспособността на другата.
4.Прихващането е средство, с което се избягва излишния оборот – избягва се двойното плащане.
Вземането, въз основа на което се извършва прихващането се нарича активно вземане, насрещното вземане се нарича пасивно вземане.
Насрещност означава, че съществуват две лица, които са кредитор и длъжник едновременно т.е. те са идентични. Липсва ли идентичност, липсва прихващане.
Изключения от идентичност:
1.Когато едно лице обезпечава чужд дълг;
2.При цесия – две лица, които взаимно са кредитор и длъжник, но първото премахва своето вземане изчезва насрещността. Другото лице дължи на преобретателя. Пример: А и Б са взаимни длъжници. Но при цесията вече не А, а В ще взема от Б. Но Б има вземане още от А.
3.Активното вземане трябва да бъде изискуемо.
4.Задължението съответства на активното вземане, следователно то трябва да бъде изпълняемо.
5.Ликвидност – има две теории:
Първата теория – според нея ликвидни трябва да са и двете вземания / пасивното и активното /. Според чл.103(1) ЗЗД – изисква се ликвидност само за активните вземания.
Втората теория е материално-правната. Според нея ликвидността трябва да е само активно вземане. Ликвидност означава , че активното вземане не е обременено с насрещно право, което може да го премахне или да намали размера му.
Правни последици:
Прихващането няма автоматично действие. Поражда ефект, когато волеизявлението достигне до адресата си.
Сподели с приятели: |
