1. Облигационно право – понятие, система и източници. Облигационно отношение – понятие и източници Облигационно право
Договор, по силата на който, кредиторът
Изтегляне 0.7 Mb.
|
Свързани:
1 Лекции ОП - СЧ - az
- Навигация на страницата:
- Погасителният ефект на опрощаването се постига чрез два начина
| Договор, по силата на който, кредиторът, в съгласие с длъжника, се отказва от вземането си
Чл. 108 Задължението се опрощава, ако кредиторът се откаже от вземането си чрез договор с длъжника. Титулярът (кредиторът) на едно право, със своето волеизявление, го погасява отказвайки се от него. *При абсолютните права отказът от права е едностранна сделка. *При относителните права отказът е винаги договор между титуляра на правото и задълженото лице. От това следва , че опрощаването като способ за погасяване на облигационно задължение е съглашение между кредитора и длъжника.Не може кредитора едностранно да се откаже – без да е съгласен длъжника. Погасителният ефект на опрощаването се постига чрез два начина: 1.Чрез специален договор; 2.Чрез връщане на дълговия документ. Ако частният документ за погасения дълг се намира у длъжника, задължението е погасено, освен ако се докаже, че не му е върнат доброволно. Чл.109. Задължението се смята погасено, ако частният документ за него се намира у длъжника, освен ако се докаже, че не му е върнат доброволно. Чл.77 ЗЗД има връзка с чл.109 ЗЗД. Чл. 77. При изпълнението длъжникът може да поиска от кредитора разписка. Ако за вземането е бил издаден особен документ от длъжника, той може да поиска връщането му. Ако документът се отнася и до други права на кредитора или ако длъжникът е изпълнил задължението си само отчасти, кредиторът е длъжен да отбележи върху документа полученото изпълнение и да даде разписка на длъжника. Ако документът е изгубен, в издадената разписка кредиторът е длъжен да отбележи и това обстоятелство. СЛИВАНЕ Съчетаване у едно лице на две несъвместими качества. Пример: длъжник съм по един запис на заповед. Записът ми се прехвърля по джиро и аз ставам кредитор по него. Облигационното отношение се погасява понеже не е възможно някой да бъде кредитор и длъжник на самия него си. При физическите лица в резултат на наследяване се стига до сливане на качествата на кредитор и длъжник – при смърт умира кредитора и един от неговите наследници е длъжника. При юр.лица това става при различните форми на преобразуване. Ефектът на сливането е два варианта: 1.Вземането на задължението остава да съществува, но не може да се изпълнява т.е. не може едно лице да престира себе си. 2.Сливането да има незабавен погасителен ефект, т.е. облигационното отношение се погасява за слялата се част. Относно сливането има две хипотези: 1.В гражданското право то е в наследственото право – когато наследодателя почине имуществото му преминава върху наследника и вземането между тях се погасява в следствие на сливане. Когато вземанията на наследодателя са повече, наследникът приема наследеното по опис, за да не отговаря с личното си имущество. 2.В търговското право при сливането и вливането на търговски дружества за защита на кредитора. Нарича се институт на отделно управление. Когато пасивите са повече от активите закона казва, че в срок от 6 месеца, двете слели се дружества се управляват по отделно, т.е. задължение от една съвкупност се погасява само с активи от същата съвкупност с изтичане на 6-месечния срок сливането проявява пълния си погасителен ефект и вече се погасява правото на кредитора. Изтегляне 0.7 Mb. Сподели с приятели:
|